Един удивителен петроглиф от Белоградчик. Фина и елегантна карта на слънчевата система.

Този петроглиф е изсечен в камък, намиращ се в двора на дивечовъдната станция близо до Белоградчик.

В средата се вижда централен обект, който е обозначен с издълбана в скалата дупка. Видно е, че всичко останало е структурирано около него, като излизащите от него лъчи (въздействия) формират околното пространство. До тук се вижда точно описание на Слънцето.

Около него се виждат два концентрични кръга. Би следвало да знаем, че в Слънчевата система има два типа планети – вътрешни и външни. Вътрешните са Меркурий, Венера, Земя и Марс, външните – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Възражението, че изпускам Плутон е неоснователно. Най-накрая астрономите правилно прецениха, че той трябва да бъде отписан от списъка с планетите и така те са осем на брой, както ги изброих. Та какво показват двата кръга? Вътрешният показва границата между вътрешните и външните планети – Астероидния пояс, а външната е границата на Слънчевата система – Оортовият облак, откъдето идват кометите.

Следващото нещо са четирите обекта, разположени отляво. Защо четири, а не осем? Защото това е минимално достатъчният брой за изобразяването на реалната действителност – четири вътрешни и четири външни, като разликата във възприемането им (гледната точка и посока) показва всяка една от осемте планети поотделно. Такова нещо се наблюдава и при рисунките от пещера Магура – минимален брой символи, носещи максимално знание, което се разкрива по един или друг начин в зависимост от гледната точка.

Накрая, виждат се 44 точки.

Разположението на обектите спрямо точките е много важно. То носи голяма част от информацията, която крие в себе си това изображение. Обектът в средата се описва от една точка, т.е. за него е отбелязано освен всичко останало и, че някаква негова характеристика със стойност едно. За планетите са очевидни стойностите 3, 8, 15 и 24. Ако прочетете статията „Астрономия в Магура”, ще видите че тези числа показват орбиталните периоди на планетите – времето, за което обикалят около Слънцето, но разделено на 27. Това е огромно доказателство, че това скално изображение е част от магурската астрономическа школа, както и част от поредния астрономически комплекс.

Ето тези орбитални периоди за всички обекти от Слънчевата система:

Слънце - 1

Мерскурий – 3

Венера – 8

Земя – 15 (13 заедно с Луната, което показва, че тя не е естествен спътник на Земята)

Марс – 24

Неизвестен обект между Марс и Юпитер, чието съществуване се посочва като факт от изчисленията с полетата от Магура. Това може да е астероидният пояс или онова, от което той се е образувал – 52

Юпитер – 159

Сатурн – 394

Уран – 1124

Нептун – 2204

Мисля, че изображението с нанесените стойности върху него е твърде красноречиво. Ако гледаме по часовниковата стрелка:

 - първият обект има характеристика 3, т.е. това е Меркурий;

 - вторият обект има характеристика 8, значи е Венера;

- третият е с характеристика 15 (както е по сметките с полетата от Магура) – Земя. Допълнително е указано, че около Земята орбитира друг обект – Луната;

- четвъртият обект е с характеристика 24 – Марс.

Освен всичко друго има определено мащабиране на обектите, което е съобразено с действителността: най-малък в Меркурий, най-голяма е Земята (да се гледа като цяло, не само вътрешната точка), Венера е втора по големина, а Марс е трети.

Интересен е преходът след първата по-дълга линия по посока на часовниковата стрелка. Там ясно е указано, че се извършва удвояване на броя точки до момента, с което характеристиката на необособения обект е 52. Затова и мястото между наклонената дълга линия и съседната й отдясно е „празно” – показва се, че там не се намира точно обект, а нещо с неясна форма и размери – атероидният пояс.

Следва връщане по обратната посока. До момента е достигнато до стойността 52. При „прескачането” на дългата линия се извършва утрояване. С това първият обект вляво от нея приема нова стойност – 159 – Юпитер.

Следва Сатурн, за когото са изобразени пръстените. До края се виждат Уран и Нептун.

Карта на Слънчевата система, изработена

Един удивителен петроглиф от Белоградчик. Фина и елегантна карта на слънчевата система.

Та какво виждаме до тук, като цяло? Виждаме една култура или цивилизация, която е била много напреднала с астрономията – знаели са не само орбиталните периоди на планетите, но са знаели и закономерността, която те следват. Знаели са големините на планетите и разположението им по орбити. Познавали са Слънчевата система идеално. И това е било в много дълбока древност.

Оригиналната статия можете да прочетете тук.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Другата история

Документална хроника от предаването на крепостта Трето Българско Царство

В доклад от 24 февруари 1944 г. английският капитан за свръзка Мостин Дейвис пише до Управлението за специални операци в Кайро: "Прекрасни резултати бяха получени от нападението над София на 10 януари.То подпомогна до голяма степен ОФ и софийският щаб с нетърпение очаква неговото повторение".( В сб.България своенравният съюзник на Третия райх,София:ВИК "Св.Георги Победоносец",1992,с.223)                                                                                  ***                     В секретна телеграма от 1 август 1944 г.до Берлин германският пълномощен министър в София Адолф-Хайнц Бекерле пише: "Българското правителство не само от дълго време насам не прави антисъветска пропаганда, но и със строги цензорни разпоредби забрани подобна пропаганда".(Пос.сб.,с.282).                                        ***                   Из строго секретна справка на германската служба за сигурност от 4 август 1944 г.: " а) Иван Багрянов - министър-председател, привърженик на Дънов; б) Димитър...

Кой е Атила?!За владетеля по времето на който, древнобългарската държава станала най-обширната империя в историята на човечеството!

В надвечерието на празника ,когато честваме началото на Третото Българско Царство,реших да представя тук един материал за нашия владетел от рода Дуло - Тукай Айбат Атила.По времето на който границите на хунобългарската империя са се простирари от Тихия до Атлантическия океан.На практика това е най-голямата империя в историята на човечеството.фактите на практика са малко известни и то разбира се не е случайно.Затова и следващата тема която съм намислил ще бъде като продължение на тази.Мисля,че точно в това днешно време, поколенията имат нужда да си припомнят делата и битието на своите предци. Ще започна с част от родословието на Хунската царска династия от която е Атила, а след него преките му потомци Кан Куртбат("Кубрат") и Атил Аспарух - основателя на Дунавска България: 9).БУЛЮМАР ШЕКЕ,ШЕК-АЛИП БУДИМИР,БАШИМИР,БАЛАМИР,БАЛАМБЕР(363 - 378 г.).Отново обединил целия Идел под своята власт.Станал първият цар от ВТОРАТА ХОНСКА ДИНАСТИЯ.По произход хонски военачалник от рода ДУЛО,взет на служба от Кама-Батир.Оженил се за дъщерята на Кама-Батир,ТУРАН-БИКА,която отначало не му харесвала заради наличието на монголоидни черти в нея...(булгарската аристокрация и особенно царските родове били изключително европеиди).Тази Туран-бика послужила като прообраз на приказната героиня Турандот,а Булюмар влязал в легендите на русинските предци под името...

Философия на ментето-исторически основания

Философия на ментето – исторически основания © Стефан Чурешки В простонародния език, задържан от идеята за народно начало и колективна покредственост на българите в името на единството в святообщобългарско народно дело често пъти след промените от 1989г. се използва думата “менте”. Какво е ментето в пазарни конотации – това е продукт, който не отговаря на заявените му качества и свойства, има кратък срок на годност, не пише на етикет кой го е изготвил, за направата му се използват некачествени суровини или заместители на истински  и качествени продукти, цената му не е реална и организацията на бизнеса с този продукт не е по законовите и общоприети норми на продукция. Същевременно обаче може да се каже, че не само в сферата на материалното производство съществува понятието за “менте”. Ментета има във всички сфери на живота на българите и то най-вече в областта на хуманитаристиката, културата и работата с писмен и устен текст. Венецът на човешката цивилизация е словото – от историята знаем, че словото има свещени измерения, загърбени в България при създаването на новобългарския език, служи за връзка с божественото начало според идеята за божественост у народите и общностите, има свещен замисъл при графиката на словесността и се усвоява като тотален изразител на битието на човека. В този смисъл знанието, което според...

МЫ - БУЛГАРЫ /статията е изцяло на руски и е публикувана така за автентичност/

Фаргат Нурутдинов МЫ - БУЛГАРЫ Мы - булгары. Мы - блоковские скифы. Творцы легенд. И сами - полумифы. Мы вечны, если весь ковчег подлунный Не налетит нечаянно на рифы. Николай Беляев, "Казанская тетрадь", 1980 г. 150 МЕЛКИХ ВОЖДЕЙ НАРОДОВ РОССИИ Сейчас многие говорят о том, что Российской Федерации (РФ) угрожает распад, что не только около 150 народов России, но и многие группы русских хотят образовать независимые от России государства. После 2-го Всемирного Конгресса Татар (ВКТ), состоявшегося в августе 1997 г. в Казани, даже пенсионеры в общественном транспорте заговорили о полном отделении Татарии от России через 30 лет. Но троллейбусная болтовня о распаде РФ - это одно, а действительный распад это нечто другое. Во главе всех 150 народов России сейчас стоят "свои" так называемые "патриоты" (точнее - националисты), ставящие "свои" нации выше других и желающие отделить "свои" народы от РФ. Одна часть народов России имеет НАО (национально-автономные образования типа республик, областей, округов и т.д.), а другая - нет. При этом границы НАО даже на 50% не совпадают с границами действительного расселения титульных народов. К примеру, большинство мордвы живет вне Мордовской республики. Если РФ распадется, то "патриоты" всех этих народов начнут - каждый по-своему и в свою пользу - делить ее территорию, а значит, неизбежно вспыхнет 150 ожесточенных войн (по числу...

Някои възможни предпостваки за разбирането на българската история

Някои възможни предпостваки за разбирането на българската история ©Стефан Чурешки В областта на познанието на човека съществуват заблуди и недоразумения. Коренът на тези заблуди са лоша себепреценка на автора, целеви политически и икономически дивиденти от разпространението на заблудите и недоразуменията и ниска обща грамотност на средата на създаването на познавателната продукция и съответно потребителя на продукцията. Така е и с историческото познание, този най-опасен продукт на лабораторията на човешкия интелект според Пол Валери. Заради лошата познавателна грамотност на историците и на потребителите на продукта, както и заради политическата и икономическата спекула с историята историческото знание често е гледано с недоверие и неглижирано от обещството като финансиране и обществена изява на историческото. За жалост такова недоверие има и в България. Проблемите на българската история като историография и като функция на историческото идват от непознаването на българската култура и от липсата на пълно себепознание на българите. От историята освен това често пъти се очаква тя да бъде крепител на националното, което е провинциално в общоцивилизационния културен смисъл на думата, често пъти лумпенизирано и насилствено в действията и словата си. От историята се очаква тя да бъде държавнотворческа и институционално отговорна,...

Атентатът в Марсилия

Марсилският атентат  е истинско историческо събитие ,което марксистката "историография" старателно премълчаваше. Това колосално събитие на 20-ти век, без малко не предизвика световна война, но всъщност атентатът ускори хода на политическите събития и след 5 години войната избухна. И до днес историческата наука не е установила в детайли всички възли при подготовката и провеждането на акцията. По един безспорен начин обаче е доказано взаимодействието между хърватската организация "Усташа" и като точно стрелящо оръжие - ВМРО. И така на 9 октомври 1934 год. жителите на на гр.Марсилия (Франция) очакват акостирането на крайцера "Дубровник", с който пътува югославският крал Александър-1 Карагеоргиевич. Това е първото официално посещение на краля. На пристанището той е приветстван лично от министъра на външните работи на Франция - Луи Барту. За охраната на кортежа са привлечени 1 500 полицаи, а също така и тайни агенти от специалните служби за национална сигурност. Двама офицери на коне с извадени саби съпровождат автомобила. Едва в последния момент охраната на крал Александър забелязва , че липсва моторизираната колона от полицаи, която трябва да охранява кралския кортеж. Някой се е погрижил тя да бъде заменена просто с охраняващи полицаи! Автомобилът с краля се движи със скоростта на пешеходец, за да може любопитната тълпа да вижда...