Кап. Христо Николов
Снимка: pishtov.com

Христо Николов Спасов е роден през 1894 година в гр. Самоков. През 1900 г. баща му, останалият без работа гайтанджия Никола Спасов Чешмеджийски, заедно жена си и четерите си деца - две момчета и две момичета - се преселва от Самоков в София в кв. Кубаглар (сега Лозенец) и започва работа като шлосер във Военния арсенал. Покрай баща си малкият Христо надниква в тайните на оръжията и за пръв път прави от отпадъчни материали малък топ, който изпробва пред приятелчетата си от махалата. Завършва гимназия и през 1912 г. постъпва в подготвителен клас на Военното училище.

В Първата световна война Христо получава офицерско звание и е назначен за взводен командир в картечна рота. С развети знамена българите атакуват противника. Близо са до първите окопи, когато отсреща "лайват" картечниците.

"Нашите атакуващи вериги легнаха на двадесет крачки от вражеските окопи - пише Христо Николов. - Френските "хочкие", "пюто" и "сенетиени" стреляха с дълги редове, без прекъсване, сменяйки се една след друга, а при нас откази, блокиране... Една от петте наши картечници веднага излезе от строя, друга едва теглеше лентата." В тези минути българският офицер е завладян от идеята да създаде надеждно оръжие, така необходимо на войската. Тази идея става негова съдба до края на живота му.

Участието във войната помага на Христо Николов да формулира едно от най-важните изисквания към автоматиката на картечницата - висока надеждност. За да се постигне тя, оръжието трябва да има възможно по-малко на брой части, с къс ход и прави очертания, които да се сглобяват и разглобяват просто, с голи ръце, без инструменти, бързо.

След критичен анализ на известните системи "Максим", "Колт", "Луис", "Бергман", "Шварцлозе" той постепенно изгражда своята техническа идея. Чертае, рисува, пили детайлите в къщи. Заниманията на Николов, произведен през 1920 г. в чин капитан, стават известни на командира на полка. Анатемосват го, но той не се отказва от намеренията си да създаде картечница. Преместват го в друг гарнизон - в Пазарджик. От този момент ще го съпровожда убийствената атестация на полковия му командир, който го обвинява, че се занимава със странична, унизителна за офицера работа в ущърб на службата...

По-късно, изградилият се като технически високообразован специалист, макар и без инженерно образование, Христо Николов признава своите грешки и заблуждения, дошли от прекомерния му ентусиазъм - нарича първия си вариант на картечницата "жалка пародия на оръжие",

Първата българска картечница
Снимка: pishtov.com

На 28 декември 1924 г. Николов в писмо пуска молба за ходатайство пред Военното министерсвтво за съдействие от държавата. В отговор началникът на Софийския арсенал гледайки чертежите на картечницата се смее през сълзи:
- Момко, правиш ли си сметка с какво си се заел? Фирми, момко, фирми с години не успяват да постигнат нещо свястно в автоматичното оръжие, а ти кой си?

Но капитанът се връща отново и отново към чертежите. Присмива му се и помощникът на главния инспектор към военното министерство, отказвайки да приеме проекта за разглеждане. Но упоритият конструктор успява да се срещне в началството и да му доложи за своята картечница. Инспекторът, възхитен от семплата конструкция, предоставя на капитана средства и му предлага да го командирова зад граница, за предпочитане в Германия, където оръжейната промишленост е развита, за да усъвършенства своята картечница. Николов смята, че няма какво да научи в чужбина, той познава световните системи и решава да работи над изобретението си в Софийския арсенал.

На 25 октомври 1927 г. по заповед на военния министър комисия от специалисти подробно се запознава с картечницата на капитан Христо Николов Спасов от 22-и тракийски полк и я подлага на изпитания. Зложелатели заменят редовните патрони с патрони от арсенала с много високо налягане, за да я развалят и успяват - при показната стрелба картечницата се поврежда, но продължава да стреля и без изхвъргач, което обаче помага на Николов по-нататък да упрости затворният механизъм. Признават я като най-добра от всички представени за сравнение конструкции. Експертите препоръчват тя да бъде приета на въоръжение в българската армия, капитанът да бъде произведен в чин генерал и да му се заплати възнаграждение 1,5 млн. лв. (около 300 000 долара по тогавашния курс).

В протокола комисията отбелязва: "Новото в картечницата "капитан Николов" е затворът - много прост, без никакви пружини, който малко напомня затвора на "Шварцлозе". Състои се от три едри

Първата българска картечница
Снимка: pishtov.com

За този вариант на картечницата Христо Николов получава патент N001167 от 20 октомври 1927 г. Признават го и в Германия. Подадена е заявка в Британското патентно бюро, откъдето идва специалист, разпитва подробно автора, "чува гласа" на оръжието и предлага да го купи за огромна сума в чисто злато, плюс други пари допънително. Николов отказва. Все пак по-късно английското патентно бюро издава патент No 336 600 от 15.04.1929 г., екземпляр от който се пази в Националния Военноисторически музей.

Започва подготовка на картечницата за серийно производство и приемане на въоръжение. На 19 септември 1929 г. Николов завършва новият упростен модел на картечницата със заключен затвор и подвижна цев и предава конструкцията във военното министерство. Но през 1930 г. тя е "изгубена" заедно с документацията. Заради завистта на началникът на Арсенала Стоенчев, обещаното възнаграждение е забравено, конструкторът не става генерал. А е похарчил 194 930 лв. лични средства.

Изморен, той се връща в Самоков и се отдава на службата в ротата. След една година го навестява новият военен министър, който го познава лично. Предлага му да възстанови чертежите. Николов иска разрешение да се отдели за един час и пристига с нова картечница. Веднага отиват на гарнизонното стрелбище. Висша оценка получават скорострелността, групираността на попаденията, надеждността. Хвърлят пясък върху оръжието - то работи, посипват го с прах - работи, наливат върху него вода - продължава да стреля безотказно...

На въоръжение обаче е приета картечницата "Мадзен", комисията предпочита тлъстите чуждестранни комисионни пред българската конструкция. Новият министър е уволнен. Уволняват и Христо Николов. През 1935 г. той вече е запасен офицер. Припомнят му, че през 1917 г. е държал реч на войнишки митинги срещу войната. И нищо, че сред предците му е имало хайдути и участници в освободителната руско-турска война, не му прощават републиканските убеждения.

През октомври 1937 г. пише до министъра, а през декември подава прошение до царя. Моли за нова комисия, която да проведе разширени войскови изпитания с картечницата му. Отговарят му, че знаят за заслугите му, но всички заводи са претрупани с

Семейството на майор Христо Николов Спасов
Снимка: pishtov.com

През 1938 г. Христо Николов се свързва със Съветската легация и през февруари 1939 г. предава безвъзмездно своята картечница, резултат на двадесетгодишен труд, заедно с чертежите и 250 манлихерски патрона, калибър 7,92 Маузер, на съветския военен разузнавач полк. Бенедиктов, аташе в София. По-късно с първият съветски кораб, акостирал на бургаското пристанище е изнесена за СССР. С писмо No 1533/30.IX.1967 г. се съобщава от началника на Военноисторическия артилерийски музей в Ленинград (сега Санкт Петербург), че картечницата е зачислена под No 19Р във фонда на музея.

"Няколко месеца аз търсих връзка с вашите съотечественици - пише по-късно той до един московски журналист. - Повярвайте ми, това не беше лесно. Но аз не можех да постъпя иначе. В тогавашните условия беше естествено моята картечница да попадне при внуците на нашите освободители."

По-късно Николов е арестуван за републиканските си убеждения и влиза в списъците на д-р Делиус, шефа на германското Гестапо в България, Мобилизиран е и търпи още унижения, арести и обвинения в кражби.

Жестът на конструктора Христо Николов е оценен от правителството на Москва. На тържествено събрание в Самоков след войната той е награден от военния аташе при посолството на СССР в България. По-късно е награден и от българското правителство. Умира през 1972 г. в България.

По автобиографичната книга "Бледи следи" на Хр. Николов

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Въоръжение

Джоузеф Байърли - героят на две нации

Американски войник, избягал от военнопленически лагер, служил в танково отделение на Червената армия под командата на жена, ранен и държан под арест в американското посолство в Москва… Не, това не е сценарий на холивудски филм за Втората Световна Война, а реална история, с главен герой Джоузеф Байърли. Джоузеф Р. Байърли е роден на 25 август 1923 Мъскигон, щата Мичиган. Показвайки добри резултати като спортист, Джоузеф печели стипендия за Университета Нотр Дам, но той отказва и се записва доброволец в армията. Избирайки да стане парашутист, Джоузеф попада в небезизвестната 101 Въздушна дивизия, в 506-и Парашутно-пехотен полк](1). При провеждане на Операция Оувърлорд (Битката за Нормандия) Рота И, в която служи Джоузеф, извършва скачане в тила на врага с цел да разстрои комуникациите и линиите за снабдяване. При скока Рота И се разпръсва и Байърли остава сам. Ниската височина на скок - 120 метра, не му позволява да контролира полета си и той се приземява върху покрива на църква в село Сен Ком Сю Мон. Въпреки фактът, че остава сам, Джоузеф тръгва да изпълни поставената му задача, а именно - разрушаването на два дървени моста на река Даув, точно зад Юта Бийч (мястото, където в последствие акостират американски дивизии).(2) Движейки се към целта...

Как Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за Сталин

ExtremeCentrePoint„Калашников не можеше да работи дори като чертожник. Техниката на проектирането и изчисленията бяха за Михаил Тимофеевич напълно непознати ... би ли могъл никому неизвестният сержант със седмокласно образование да удържи победа в съревнованието с опитни конструктори-оръжейници, ако зад него не стоеше група от знаещи, талантливи и имащи власт хора? Аз мисля че едва ли, особено ако се отчете, че първият образец на автомат Калашников беше директно бракуван без право на доработка ..."Александар Зайцев, военен инженер-конструкторВижте горната снимка. Сержантът в позьорска поза пред чертожната дъска е Михаил Калашников набеден за баща на прочутия автомат Калашников. Миша е учил много малко. Няма дори средно образование и никога не е посещавал каквото и да било специализирано техническо училище, а да не говорим за университет. Сега, обърнете внимание на другите военни на снимката. Погледнете лицата им, забележете леките усмивки. Тези хора са водещи съветски специалисти и професионални конструктори на оръжие. Забелязахте ли иронията в очите им? Унижени в ролята на асистенти на неграмотния сержант, който трудно смятал и не можел да работи с логаритмична линийка, на полковниците с университетско образование не им оставало нищо друго освен мълчаливата подигравка, защото те знаели истината - Калашников е просто...

D-DAY

На 6 юни 1944 г., 150000 съюзническитевойници clambered вдигане на борда на плавателен съд, разтоварване идръзвали шест крака swells, вълните на картечница огън, и над 6 милионамини да бъде предявено искане за участък от пясък на място, нареченоНормандия. Theirmission was to carve out an Allied foothold on the edge ofNazi-occupied Europe for the army of more than one million that wouldfollow them in the summer of 1944. Тяхнатамисия е да издялвам проверка съюзническите опора на ръба нанацистка-заета Европа за армията на повече от един милион, които бихаги през лятото на 1944. Thisarmy would burst forth from the beachhead, rolling across Europeinto the heart of Germany, liberating millions, toppling agenocidal regime, and ending a nightmare along the way. Тазиармия би пръсване излезе от брегови плацдарм, подвижен в цяла Европа всърцето на Германия, освобождаваща милиони, toppling един genocidalрежим, и завършващ кошмар протежение на пътя. But it all began on this beach in France, with an army of teenagers on a day called D-Day. Но всичко започна на този плаж във Франция, с армия от тийнейджъри в ден, наречено D-ден ".В 65-тагодишнина от Г-ден ще намерите най-младият ни D-Ден на ветераните отВтората световна война и превръщането на възраст 82 години. The years to come will find ever fewer of them among us, and fewer still able to travel and share their stories. В идните години ще се намерят все по-малко от тях сред нас, и по-малко все още могат да пътуват и да споделят своите истории. Becausethat day will arrive all too soon, the National D-Day Memorial willpresent “Overlord Echoes” June 4-7, 2009 to allow veterans and thepublic to share information and perspectives on D-Day with the largerpurpose of preserving the lessons and legacy...

Ах, тези луди, луди войни!...

В нашето съзнание войната е най-ужасното нещо, което може да ни сполети. Много империи, държави и цивилизации са загинали във войни, носещи след себе си тотална разруха. Но в историята на човечеството има и няколко войни, които предизвикват недоумението ни - било заради кратка продължителност (40 минути), било заради твърде дългата им продължителност (335 години), било заради липсата на официален документ за прекратяването им (2398 години)... Ето един кратък списък със "странни" войни:1. Англо-занзибарската война, продължила... 40 минути.Войната, водена между Обединеното Кралство и Занзибар на 27 август 1896 година е конфликт, продължил... 40 минути. Тези 40 минути са най-кратките военни действия в световната история. Войната започва малко след смъртта на султан Хамид бин Тувани, настроен пробритански. Наследникът на бин Тувани, принц Халид бин Баргаш, бил настроен твърдо против Британската империя. Британците подкрепяли Хамуд бин Мухамед. Според договор, подписан от Занзибар през 1886 година, едно от условията за избор на султан на Занзибар било одобрението от Британската импария. Изборът на бин Баргаш се приемал от Британската империя за "casus belli", и империята изпратила ултиматум Занзибар да промени избора си според договора от 1886-а година. В отговор, султан бин Халид мобилизирал дворцовата гвардия и се барикадирал в двореца си.Ултиматумът изтекъл в 9.00 часа на 27...

Дамаската стомана и нанотехнологиите

По време на кръстоносните походи преди повече от десет века европейските рицари се изправят не само срещу големия брой и стройната военна организация на сарацините, но и срещу винаги острата като бръснач сабя дамаскиня. През вековете тайната на дамаската стомана е загубена и днес можем да съдим за качествата й най-вече от легендите, историческите паметници (запазените остриета на различни арабски принцове по музеите) и научните изследвания.Изследователи от Техническия университет в Дрезден (Technische Universität Dresden) обаче изненадаха света , като обявиха, че са преоткрили технологията на дамаското стоманолеене. Те застъпват тезата, че става въпрос за своеобразна средновековна нанотехнология.Счита се, че рецептурата за обработка на метали е загубена безвъзвратно някъде през осемнадесети век. Дамаските саби носят името на сегашната столица на Сирия - Дамаск (Damascus), която е била най-големият търговски център за военни стоки по време на кръстоносните походи. Въпреки това се смята, че технологията всъщност произхожда от Индия.Дамаските саби притежават няколко отличителни характеристики. Това са оръжия с отлични механични качества. Острието им е по-тънко и по-гъвкаво в сравнение с европейските мечове. Освен това сабята притежава характерна дъговидна форма и е изключително остра. Твърди се, че при продължително използване не само че не се изтъпява, но дори...

Странната история на линкора Тирпиц

Трудно е да се обясни, защо бисерът в короната на немския военноморски флот не изстрелва и залп срещу вражески кораб. Но още по странно е, че без да изстреля и един единствен снаряд и без да помирисва театъра на бойните действия, той е главният виновник за потопяването на един от конвоите на съюзниците.В деня на пускането му на вода на 1 април 1939 г. Тирпиц разполага с всичко необходимо, за да бъде най-страховития боен кораб в света. Размерите му надвишават който и да е британски или американски кораб от този тип. Моторите му са толкова мощни, че може да надмине всеки линеен кораб. Обсегът на оръдията му е 35 километра.Тирпиц не се ражда сам. Близнак му е Бисмарк, с когото трябва да се превърнат в най-страшната двойка, налагаща волята на Хитлер по моретата. Въпреки изключителното си оборудване между 19 и 17 май 1941 т, след жестоко преследване от най-добрите английски кораби, Бисмарк е потопен във водите на Атлантика.При все това Бисмарк би могъл да излезе невредим, ако не го застига торпедото на британски самолет, което попада в единственото уязвимо място – механизма, който свързва кормилото и корпуса. Една на хиляда са вероятностите да се торпелира точно този механизъм, но с Бисмарк се случва точно това, въпреки че самолетът иска да нацели само кораба. Останалата част от кораба е покрита с пояс от броня против торпеда, но тя не служи за нищо пред мълнията, която...