© Стефан Чурешки
Настоящият кратък текст няма за цел да покрие докрай изискванията за изпълване със съдържание и пълна информационна съставност на определението за понятието “събитийност”. Той има по-скоро скромното намерение да обърне внимание върху възможността и нуждата от религиозна трактовка на българската история, като се позове на фундаменалното от религиозна и философска гледна точка понятие “битие” и съответната му производна дума, каквато представлява “събитийността”. В България религиозната трактовка на българската старина през модерността не се е състояла по ред причини, макар според анализа на интегралните данни и известните ни факти от нашето минало състоянието на религиозния въпрос да е централна интрига в нашето минало. Затова един кратък опит за философстване върху понятието за “събитийност” ще позволи да се видят измеренията на нашето минало според правомерния прочит на главната завръзка в нашата старина, която заедно със състоянието на етническия въпрос формулират онова сериозно историко-философско понятие, което напоследък някои известни наши историци наричат в телевизоинните си предавания “български въпрос”.
Събитийността, както се каза, е производна дума на понятието битие, което е фунадментално религиозно и философско понятие според юдео-християнската традиция. Битието е състояние на народа, който се намира в досег с Бога и според Божията воля и Божия план извършва определена историческа задача, или мисия, ако се използва в дадения случай релииозната терминология. В този смисъл според изследавнията на фактите от данните за историята на еврейския народ в книгата Битие в Библията, българите имат пълноценна събитийност в момента, в който опознават и разбират изискванията на Божията воля за съдбата им и за съдбата на човечеството. В този ход на мисли, събитийността на нашата история започва с представите на българите за Бога и Неговите изисквания към участта на българския народ и към участта на отделни личности от нашия народ. Затова в изясняването на фактите около божественото откровение и връзката на българите с Бога се крие изясняването и на понятието за събитийност според изискванията на религиозната интерпретация на старината ни. Тук важно място заема религиозната или философската принадлежност на историка и изследователя. Ако той е искрен и истински християнин, според 1100 годишната разпознавателна система на българите за истинско християнство, то тогава събитийността в българската история започва с приемането на християнството от българите с всички известни данни за този сериозен религиозен личностен и всенароден избор преди и след официалното Покръстване по времето на св.цар Борис І. Ако историкът и изследователят отдават предпочитания на езическия период, тогава събитийноста в нашата история започва с началото на древната религия на българите и тук изясняването на религиозните системи и представи на старите българи е от първенстващо значение. Ако историкът е атеист или отдава предпочитания на военното минало, тогава събитийността става друга – това са въстанията, войните и светския живот на бъгарите, в това число и историята на политиката у нас. В този контекст е правена и сега действащата периодизация на българската история от проф. Васил Златарски, в една негова лекция, четена през 1895 г. във Висшето училище. В тази фундаментална за българската историческа наука лекция събитийността в българската история става държавнотворческите и съответно бездържавните факти и събития в очертаната от Златарски периодизация на българската старина. Ако обаче генераланата визия за периодите в българската история, което е основополагаща философска ос за тълкувание на миналото, бъде променена, това означава и сменяне на акцента в тълкуванието и представянето на събитията. Затова наскоро на няколко места в печатни издания и интернет портали направихме предложение за една религиозна периодизация на миналото, но истинска религиозна периодизация, а не институционална история на Църквата, която само маркира статистически факти от историята на християнската общност без да носи експликативен религиозен момент в тълкуванието на събитийността им. Събитийността в религиозната постановка на тълкувание на миналото съответно ще зависи от религиозното съпреживяване на българите и тук връзката между богословието, етнологията и антропологията с историческото познание ще спомогне за извеждане на перспективен исторически модел, базиран на събитийността като свещена връзка между българите и Бога по подобие на смисъла на историята на книгите в Стария завет. Една събитийност, основана на свещената връзка между човека и Бога, която може да бъде осъществена и извън институцията на Църквата. В този смисъл в религиозната трактовка на близката българска история ще бъдат включени и делата и словата на личности като покойните месиански български представители на религиозността като теософа Петър Дънов и световната петричка порорчица Ванга – Вангелия Гущерова.
Еврейската история е еврейската религия, казва един равин на българския преводач и извънуниверситетски историк д-р Ганчо Ценов в щаба на германската армия по време на Първата световна война. Ако историята в България приеме религиозния тълкувателен момент в нейната експилкация, то и съответно силата на историческото познание у нас ще засегне типа религиозност на българите вбъдеще и така историята ще получи неоценимо силна обществена позиция с нейната способност за извеждане на точния факт и строгата правомерност на логиката в историческия процес. Затова виждането на събитийността в българската история като история на отношенията между българите и Бога съдържа в потенциала си огромен свод от възможности за обяснение както на необяснимата досега със светски и профани понятия логика на историческите факти и данни, така и на свещеното и тайнството, скрито в отсъстващите и унищожени в България български документи, главно от средновековния период, когато религиозното съпреживяване е било най-силно. В този аспект обявяваните за исторически книги от апокалиптичен и пророко-есхатологичен характер крият огромни възжности за едно събитийно религиозно изследване на данните от автентичната българска старина.
 

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Коментари

ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ УНИЖЕНИЯ /част II/

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, само в България за него немеят...” България – чудесна земя, която има един съществен недостaтък: не е случила на население. Или поне населението рядко показва, че е достойно за земята си, за 1300-годишната си история, както и за падналите герои в нея... Към последните това население има 3 подхода: рядък и вече неактуален: този с костите на Раковски и Кондолов; чест: този да се открадне нещо тяхно като изчезналата част от едни мощи в Сливен и най-чест: да не се търси нищо тяхно, да се пренебрегва и да се пречи на всичко и всеки, който дръзне да променя статуковото. Парадоксално е, че поне 3/4 от населението ни положително смятат, че е дело твърде достойно и патриотично да се открият останките на Левски, Ботев, цар Асен I или пък на някой друг велик българин. Също поне толкова хора смятат, че човекът, който извърши такова дело заслужава признателност, награда и уважение. Е, да, ама не! Оставяме документите сами да говорят как тръгваш да откриваш Ботев и се връщаш с 1000 лева глоба: „Мотиви към Решение № 100/23. 08. 2011 г. по НАХД № 279/2011 г. по описа на Врачански окръжен съд Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано въз основа на постановление, внесено от Окръжна прокуратура гр. Враца против обвиняемите А.П.А., П.А.И. и Ц.Д.В. с предложение за освобождаване от...

За историята на царствата или произхода на историите...

  Припечатвам последната статия от блога си за сайта..Ако рекъл Господ и ако дал живот и здраве, догодина по това време пак може да се чуем и видим тук. След публикациите за Третото Българско Царство и сравненията с днешната окаяна и изгубила българския си облик република, няма да е зле да се върнем пак назад във времето. В първите години на демокрацията излезе една книга озаглавена :" Военна мощ и дипломация на Ханство България".Официално почти никой не и обърна внимание, но след няколко години имаше и второ издание с по-друго заглавие, явно с комерсиални цели от издателя.Автора беше от съседното село ,капанец като мене, но емигрант във Франция и тамошен професор по история.Работил в техните архиви и се постарал да допринесе и за българската историческа наука, особенно когато в Източна Европа най-после победи демокрацията...Обаче да ама не! Както се изпусна веднъж един водещ журналист от близкото минало!Човека се казва Стойчо Стефанов, но както за булгарските летописи и акад. Нурутдинов се правят или на разсеяни, или отговарят с клевета и мълчание през последните десет години, така и тогава за книгата на Стойчо Стефанов.Кой спечели и кой загуби досега от неглежирането на истината и на действителната историческа наука времето вече показа. Спечелиха душманите на България а загуби целия български народ. Едно престъпление не идва само,...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част III, последна/

В предишната част обосновахме и научно доказахме историческата вреда от алкохола и се каним да направим същото с кафето. „Да, бе, да!”, вече почти чувам гласове отвсякъде. И още: „С нетърпение очакваме да прочетем тази нелепост, каква вреда може да донесе едно нищо и никакво кафе, с което всяка сутрин се разсънваме, че и историческа вреда... Да не би Етиопия и Еритрея да воюваха заради приходите от кафето? )”. Веднага отговарям, че няма да се насочвам към Африка, Бразилия или където и да било другаде по континентите. Предпочитам да си остана в Европа или по-точно казано около Европа и да разказвам, а накарая ще се види има ли вреда или няма....   ЗА ВРЕДАТА ОТ КАФЕТО   Мястото на нашето действие: Северно море, между бреговете на Холандия и Великобритания. Време: 30. 1. 1895 г. Главни герои: немският лайнер „Елба”, един тайнствен кораб и... една чаша кафе естествено. Месец януари на новата 1895 г се оказва доста мразовит и неприятен, особено за мореплаването в Атлантика и в северните морета: честите щормове, снежни бури и изключително ниските температури не дават никакъв повод за радост на капитаните и техните подчинени. В такава обстановка на своя пореден рейс поема и бързоходният немски параход „Елба”. „Елба” е собственост на корабната компания „Норддойчер Лойд”, като е построен през 1881 г. в корабостроителницата...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част II/

В предишната част дадохме да се разбере колко вредно е тютюнопушенето в личен и международен план. Тук отделяме място на друг спътник на много от нас – алкохолът. Мнозина навярно вече се сещат, че между всички негови вредности от сорта на „скъп”, „животозастрашаващ”, „замърсяващ околната и семейната среда”, нашият сайт ще цели да разгледа най-вече неговата историческа и политическа вредност. Отново се надяваме, че гледната ни точка ще се окаже по-интересна и достатъчен стимул за някого да пребори цар Алкохол, като разказът ни ще бъде „преливащ”. Но да не губим повече време.   ЗА ВРЕДАТА ОТ АЛКОХОЛА   Интересна „случайност” е, че герои в нашия разказ се оказват отново познати от предишната част лица или техни политически наследници. Предполагам, че тази проява на постоянство у лидерите им е причина някои дръжави да са неизменно в състава на Великите сили. Един от великаните на световното пушене – Уинстън Чърчил се оказва не по-малък привърженик на чашката. Според едно късно Чърчилово прозрение, британският политик е получил повече от алкохола, отколкото алкохолът от него. И е прав! В никакъв случай махмурлукът, повръщането и хилядите глупави идеи и сентенции не могат да се съизмерят с грохващата и сбръчкваща се през годините физиономия на консерватора. Излиза, че от съвместното им съществуване...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част I/

Днес много се говори за или против цигарите, алкохола или кафето и нашият сайт не можеше да остане безучастен към тези живототрептющи теми. Естествено, с оглед тематиката на сайта, излагаме нашата позиция преди всичко от историческа гледна точка, каквато досега винаги е отсъствала в дебатите „за” или „против”. Но може пък тази гледна точка да се окаже по-интересна за мнозина и достатъчен стимул за някого. Кой знае...   Нека започнем с ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ   Обикновено пушачите изтъкват, че тютюнопушенето вреди /ако въобще вреди!/ само на самите тях и най-много да засегне и близкостоящите. Нищо подобно! Съвсем доказано само няколко цигари могат да навредят едновременно на 5 държави и на тяхното население, което възлиза на над 25 милиона души. Накратко как става това: две старчета решават да се срещнат и да обсъдят някои въпроси. Единият – тежък, запотен, лоясал и с неизменна папийонка, на когото официалното облекло му стои по-зле и от на Пурко от „Господин за един ден”, се качва на самолет и след известно време каца при другия /сипаничав, прошарен, нисък, набит селянин с униформа и чизми/. Там двамата старци сядат на една маса, вадят по една кутия цигари /или пури/ и сред кълбата от дим драсват на една хартийка някакви цифри. Естествено, че не говорим за някакви модерни напушили се шамани, които владеят тънкостите на черната...

Заниманието с историята, или обречеността на историка

Заниманието с историята, или обречеността на историка ©Стефан Чурешки Това е последният материал , който правя за портала бг-хистъри. Днес според християнската традиция е ден за прошка и искам да помоля всички, които са чели мои текстове от цялото ми творчеството да ми простят прегрешенията, които имам към Бога и към хората. Заниманието с история е рядко неблагодарно занятие в България. Историците са аскети, които живеят мизерно и търсят всяка податка, която може да помогне на нацията и на откриването на истината, което е стремежа към съвършенство. В миналото с историята се е занимавала Църквата и от нейните среди произлиза История славяноболгарская на преп. Паисий Хилендарски, която дава тласък на българското Възраждане и на национално-освободителни процеси под турско робство, подчертавам робство въпреки всички опити на антибългарската и продажната българска пропаганда да оправдае престъпленията на тираничния османски феодален режим към българите и поробените народи в тази азиатска деспотична монархия, където всички по закон са били роби на султана. Затова историята у нас има освободителни функции и чрез историята българите търсят еманципация на нацията, както на проекта на Църквата в борбите за Екзархията, така и на революционото освободително движение. Раковски казва, а той се е занимавал с история, че българите с меч са загубили...