За измамите в историческото познание
© Стефан Чурешки
Основният  въпрос на всяка човешка цивилизация е търсенето и намирането на истината. Това важи особено за християнската цивилизация, където основата на вярата се основава и се крепи на християнското разбиране за истина. Истината означава едно надчовешко и вселенско измерение на актовете и словата на човека и в нея се търси божествено откровение, защото човешкото познание без откровение свише и без знамение, дадено на човека от избраници на съдбата не може да се осъществи. Затова истината носи освен преки очевидни и опитно проверими измерения, което се вижда най-добре в лекарската професия и в технологиите, и метафизични измерения, които се обосновават както от историческия опит на човечеството, така и от способността за боравене със словото. Истина означава търсене на същността на нещата, тяхната реална същност и оценка на явленията ана битието по това, което е в действителност, а не по това, което се вижда. Затова българите казват “По дрехите посрещат, по акъла изпращат”. Състоянието на истинност е състояние на фактическото положение на нещата, в което факта е показател за истинността. Затова история, която търси истината в миналото по заръка на немските историци и философи е историята на факта, но не само на регистрация на събитие, а едно философско обяснение и сентенционна експлитация на събитието. Истинността носи мистични измерения и на практика култа на Първото българско царство, отразено в идеологията на Държавата и езическия верови култ е бил култа към истината, с вяра в едни провиденциален бог, който всичко вижда и въздава според делата и словата на хората.
“Персиан, от бога архонт на многото българи, изпрати Исбул, капхана, като му даде войски и ичиргу боила и кана колобра. И капханът към смоляните...Който търси истината, бог вижда, и който лъже, бог вижда. На християните българите направиха много добрини и християните ги забравиха, но бог вижда.”
Надпис от Филипи на владетеля Персиан, ІХв., В:Стара българска литература. Исторически съчинения,т.ІІІ,С., 1983, с.45
В този надпис се вижда, че българите са противопоставени на религиозна основа на византийците, наречени християни и култа на тяхната Държава е бил култ към истината, схващана не само като пряко измерение на словото и акта, но и като една метафизика, която заедно с логиката формира основата на религиозноста от данните , които имаме в историята за религиозност на човечеството. Същността на цитирания надпис обяснява защо българското Покръстване при св.цар Борис І е било толкова драматично и в християнизацията на българите следва да се търси изява на логиката на мощна суверенна държава, впечатляваща се от обосновката на доказателството в религията по философски и религиозни универсални принципи,  а не по политикономически съображения на моментния интерес, както маркистската историография оценяваше делото на св.цар Борис І.
В миналото след християнизацията на българите и създаването на българска Църква, Църквата е била тази, която е защитавала и обосновавал истината и е издирвала хората на словото и чрез приобщаване, възнаграждение и поощрение е използвала от Бога дадения им талант за словесност за разопространение на вярата. Християните са знаели опита на старите гърци, които по време на битка не са взимали опиати като викингите например, а са пеели бойни химни и чрез поезията и философията са създавали усещане за вечност и неповторимост на елинската идея. Затова религиозните дейци в свободния, неконспиративен свят, каквото е било  и бълграското  общество до създаването на революционни комитети през късното Възраждане през ХІХ век, са били майстори на словесността и в стремежа си да докажат истината, за която има много трактати в западния религиозен свят  използват достиженията на метафизиката и логиката. Затова в религията и в словесността, защото словесността е крайна мяра на висшето познание на човека, имайки предвид факта, че религията и философията, които са словесни науки се намират в основата на пирамидата на човешкото познание, най-важното е обосновката на истината и последвалата я верижна реакция на достоверно познание на света и определяне на качествено ниво мястото на човека  в него и съответната постройка на обществото и очаквания да протече от тази адектватна постройка качествен и пълноценен обществен процес.  Съответно в тази логика на обосновка и търсене на истината най-голямото престъпление за човека е измамата и забулдата в словесността  чрез боравене със слово и в религиозната шарлатания,  в религиозното мошеничество и в некадърността на религиозния деец да обоснове без насилие и светска власт своята доктрина човечеството има горчив опит. Голмият немски философ Маритн Хайдегер, който има трудове в областта на логиката, казва че заблудата се основава на грешката. Сътветно грешката в словесността, писмена и устна и немарливостта към словото, което българите проявяват през модерността, когато сменят култа им към истината с култа към силата, видно от съдържанеието на девиза на Народното събрание в София, води до продуцирането на заблуди, особено в една неграмотна и некултурна среда, каквато е българската през края на ХІХ до средата на ХХ век, защото ние се освобождаваме след руско.турска война и с решението на Великите сили след 1878г. без да сме създале инационален Университет и с едно недоразумение в културата на човечеството, наречено читалище, което организира посредствена масовка в културата и познанието, но не може да даде висше знание на повечето българи, добивано във висшите школи по света. Така заблудите и неистините в българската хуманитаристика стават големи, БПЦ не е на нивото от качественото си присъствие през Средновековието и заради намесата на светска политика, правена от революционни неграмотници ние подценяваме търсенето на истината както в религията, така и в историята, а хуманитаристиката и словесността ни стават отчайвщо слаби, експлоатирайки опиянението на българите от свободата им, твърденията на историографията за възможно величие на нацията , базирана на факти от историята и култа на българите към мистико-епическото начало и култа къв героя на физическата борба, захранван упорито у нас от властимащите за да се подготвим за война за национално обединение, схващано като етап от реализиранетона проекта за Велика България. Освен това от времето на Васил Левски и Стефан Стамболов у нас в обществения  живот властват нормите на мистичната народна конспирация и след като културологията ни става национална и самоотнасяща се, то и критериалността в България става измислена, което води до ментета както в областта на политиката и науката, така и в областта на религията. Така търсенето и намирането на една извечна универсална истина, характерна за свободната и силна Първа българска държава се променя, като всичко става една суха рационална игра на мистика и конспирации, с които е пълна новата ни история, търсеща силна, а не истинска България в едни перспективен план. Това довежда и да разпространение на чуждите религиозни пропаганди, които като използват слабото народно българско училище завземат пространство, недостъпно иначе за тях през османския период преди нормите на конспирацията да завземат българското обществото. И разбира се появяват се религиозни шарлатани както в официалната БПЦ, така и в свободния обществен живот. Така се стига ди извращения в обществения процес, направляван от системата на неправилно построена обществена структура и опорочени взаимоотношения, което лъсна най-вече през комунизма, но личи и до ден днешен, защото базисни културни характеристики на модерна България не са променени от 1878 година насетне и защото в обществото няма култ към знаещите и можещите и хората, които защивата и търсят истината като универсално цивилизионно понятие на човечеството. Интересното е ,че преди намесата на революцията, която води след себе си външно влияние в България това българите като хора, които живеят 14ОО години на новозаветните бибелйски поля, какъвто е Балканският полуостров го знаят много добре и в грамотността и познанието на словото за обосновка на истината ние сме хвърляли най-.много усилия и сме давали най-кадърните си хора, защото независимостта на обществото и на нацията идва от правомерното и достоверно знание, които собствените ти хора развиват и ако нямаш кадри в словесността като крайна мяра на познанието – философия и религия - ти ставаш зависим от чужди познавачи на знанието и духовността, защото духовността, която днешната БПЦ твръди че притежава в най-истински и чист вид е функция на словото.Затова днес опасността от интернационалните контакти и чуждите специализации на хората на религията у нас е много голяма, защото лансираната по исторически твърдения за спасяването на нацията БПЦ на практика няма отношение към националното и не търси изграждането на български национален духовен авторитет, макар да се храни и да благоденства на гърба на нацията, както правеше и БКП. Впрочем едно сравнение между БКП и БПЦ е много интересно. Те лежат в преносноия и буквалния смисъл на разработката на святообщонародно дело, което е философски лайтмотив на цялата българска история, подкрепят властта и привилегии с примери от герои на революционната борба и логистични бази на революцията през османския и модерния период, твърдят че са народни и че предстваляват нацията, гарантират просперитет на думи – комунистите в светлото бъдеще, БПЦ награда на Небесата и не плащат за услугите на населението, като използват целия Държавен ресурс, създаден от националистите след 1878 година за да лансират своите схващания. И БКП и БПЦ като народни  и истински народни – виж тук истината става много относителна, твърдят че са избрани от надчовешки фактори в предопределеността им да властват и да получават пиривилегии без да работят. БКП настоява, че е избрана от хода на историческия процес навсякъде по  света, т.е. комунистите са избраници на законите на науката, която е висша мяра в идеологията на комунизма, а БПЦ настоява, че  е избрана от Бога и в своята божественост тя има правото да безделчиничи, като нейните кадри й предават целия си ресурс, който БПЦ раздава на сво иси хора, без да държи сметка за вселенски понятия на вярата като милост, истина и справедливост. Характерно и за БКП и за БПЦ от историческа фактологична гледна точка е тяхната зависимост от Москва и от политиката на балканските държави, където се пишат базисните им текстове и се подготвят нехнит специалисти, като интернационализмът на БКП и БПЦ е особено силен и се участва в международни проекти, които като истински и единствени представители на автентичната българска народна кауза БКП и БПЦ имат правото да говорят идействат от името на нацията. Чуждата зависимост в идеологията на БКП и БПЦ и оспоримостта както на избраността от историята на комунистите и божествеността на нашите модерни владици и попове контестира тяхната българска ангажираност, а слабите им майстори на словесността пък пораждат зависимост на българите и ограничаване на тяхния ментален и духовен суверенитет. Това е национална измяна към  смисъла и философията  на делото на св.св.Кирил и Методий, това е измяна към философията на нашата автентична история преди революционните комитети от късното Възраждане, които сменят акцента на общественото развитие и внасят прагматиката на политиката и икономиката схаващани като мистичен акт на посветени конспиратори като основен  лайтмотив на  българския път. Затова покойният проф. Тончо Жечев твърди в своята спорна книга за борбите около Екзархията, че българите прегръщат религията на политиката, което личи и досега, защото политиците ни, социолозите ни и политолозите ни днес се изживяват като светски и научни пророци, чиято религия е модерността, по- специално изявена в култа към икономиката и технологиите. Макар в икономиката 6О процента да има хуманитарно, т.е. словесно познание, а технологиите да се били първо писателска фикция на футуристиката, а после да станат технически предметно-вещеви реализируеми продукти на развитието на точните науки у нас и по света към тях има ирационален култ, захранван от европейското развитие на гръколатинската философия и от сакрализацията на материята, която направиха комунистете у нас за 5О години неограничена от нищо власт с оглед религиозната и идеологическата им война с традиционната от 1ООО години вяра на българите, защото комунизмът по автентично определение с оглед стойностите на автентичниня български път да беше втора гражданска война на религиозна основа след времето на св.цар Борис І..

В българската словесност по традиция от Възраждането и произтичащата от нея обосновка на истината важно място заема историята. Историята е резултат от европейския път на развитие, където в данните от отминалото се търси съвършенство по определението на големия холандски историк Йохан Хьойзинга или по правилно изповядване на вярата, като се приема, че  религиозните дейци са се отклонили от правилния път, Църквата е допуснала много извращения и в ранните времена на вяра и народност се откроява истинския и правилен модел за личностно и обществено развитие вбъдеще, защото по латинска сентенция историята е основата на развитието и чрез поуките, притчите и сентенциите на историята тя става учителка на живота, както са казали древните римляни. Затова в разкриването на историческата истина европейците хвърлят неимоверни усилия с цел да се види съвършенството, истината и верността на изминятия път и съответно дела и слова на историческите личности и така да се постиген увереност и правилност на търсения път вбъдеще за нациите и религиозните общества на Стария континент.  Революциите в свободна Европа внасят момент на етничност и на търсене на дохристиянския период, имайки предвид експлоататорската, лукавата и нечестна роля на църковните дейци, които във фанатизма, овластеността и парите си допускат съществуването на неправилно християнство и подменят един от основните тезиси на християнската религията като отдават всичко на Бога без да ценят труда и приносите на хората, които по задължение работят ангария на овластената класа. Несраведливостта на Църквата, която мисли само за БОга и божественото без да отдава дължимото на хората е възприет и в България, и беше един от мотивите на комунистите да се разправят с ненародната ни експлоататорска по техните определения БПЦ, елитарна по замисъла от Средновкевоието и грамотна за разлика от университите на комунистите, които по думите на Горки разчитат на личния си и класов житейски опит без да ходят на училище, както го правят всички обществени формации в историята преди появата на пророко-есхатологичното учение на комунизма в Европа.Тази комунистическа контистация на образованието продължава и след т.нар. промени в България след 1989 година. Интересът към историята в Европа идва като компенсаторен ефект на изопаченото християнство, на спекулата с власт и на интернационализма на Църквата, която с международни пари не прави нищо за да финансира нациите и тяхното развитие, настоявайки , че е вселенска и така събира ресурс от Европа, който отива за определени региони на континента. Национализмът и протестантството възразяват срещу тази интернационална каса, която например прави великолепието на Рим и на Италия, а оставя северногерманиските райони в беднотия и мизерия. У нас историята идва освен с тези конотации на политическо и религиозна развитие на свободния свят и като реплика на елинизма, защото на практика византийците и католиците създават интерпретацията и интерпретационната среда  на европейската университетска култура и в тази среда българският въпрос се разглежда като моментен  военно-периферен проблем на Византия и римокатолицизма, а не централна културна и битийна интрига в достоверното миналото на Източна Европа, незатлачено от византийци и католици. Затова текстът на История славяноболгарская в края на ХVІІІ век е реплика срещу преекспонирането на Византия и Рим и съдържа  предговор, който говори срещу елинизма и латинизацията – основният проблем на отродяването на българите по културна и политическа линия в течение на цялата  им история от дохирстиянския и християнския им период, а не късната и само 5ОО годишна траяла османизацията и турцизацията, които нямат никакво влияние в системата на ценностти и ннтерпратции в напреднала Европа откъдето идват политическите идеи за свобада, революция и прогрес на народите, заедно с идеята за етественото право на човека и неговите полагащи му се блага от реализацията на обществения продукт – идейна система, която изповядвата революционерите в България като възпитаници на гръколатинската идея на Запада. Историята в България в късната фаза на османския става политическо знаме на грамотната класа на българите, като насочва вниманието върху големите и значими периоди от българското минало и така дава самочувствие и патриотизъм на българите, които мислят, че след като са били независима и свободна алтернатива на гръкоримския свят, основана на независимостта на българския воин и книжовник според Паисий, то могат да построят  свободна, Велика и благоденстваща България като незивисим политически субекти и през ХІХ век. Историята трябва на българите и заради легитимизма на църковните им претенции – българите са имали своя Църква и свой духовен водач през свободните години на битието си преди османското нашествие и следователно им се полага самостоятелна Църква и в модерността. Затова колоси на историята като Марин Дринов пишат за етничността и Църквата на българите, а водачът на борците за Екзархия Стефанаки бей нарича себе си Богориди – така е записан св.цар Борис І в един византийски документ. Силата на историята се оценява и от чужбина и затова католикът Клайнер пише история на провинция България, недопускайки по католически самостоятелност на българското битие и българския въпрос в историята и следователно по завета на миналото и самостойност на българския етнорелигиозен въпрос и вбъдещето. От Русия също оценяват силата на историята , но слабата подготовка на руските учени, скритите за достъп документи от Средновековието, откъдето се вижда че руската имперско-религиозно платформа всъщност е българска и желанието на Русия да властва на Балканите по гръцкия проект на Екатерина Велика блокират продуктивността на историческото занимание у руските възпитаниици. Германците също проявяваат интерес към историческото познание в България и за да блокират панславистките идеи на Петербург измислят тезата за тюркски произход на хората на Аспарух и правят превратни интерпретации на далечното българско минало като искат да отделят държавнотворческия елемент в българската история от идеята за общо славянско море и така да блокират панславизма на русите. Затиснати от целевата руска интерпретация и от германското влияние в хуманитаристиката, защото германската хуманитаристика е много майсторска и в нея лъжите трудно се разпознават, българите не успавят да създадат своя истинска и автентична школа в историята и да излъчат реално високо подготвени историци, които да извисят историческото познание до висотата на европейския академизъм и да създадат условия за създаване на независима национална философия, базирана върху трите основни продуциращи независимост и свобода на българите явления от миналото  – православието, славянобългаризма и националната идея, чието органическо зорко пазено от грамотната българска класа триеднинство което е фактическата национална доктрина от времето на славните царе Борис и Симеон. Отказът на националистите у нас русите да властват в България се отразява на българската историография, която след 1878г. става много зависима от политиката и от новата цел на българското битие – обединнението на всички българи на Балканите в една държава, която трябва да стане Велика, мощна и да си върне старата слава от далечното Средновековие. Неграмотните ни политици, мистични конспиратори, неуки и хора на физическата саморазправа създават силна войска и полиция, което е характерно и за народопсилохогията и доказаните качества и способности на българите от историята, но не успавят да еманципират нашата  наука и култура  от външни влияния и от недомислици и пример за това е липсата на философи на историята до 1944г., които да обосновават българските искания пред света , а само лансират факти, почерпани главно от византийски и латински документални източници. Така историческото познание става много ощетено и е пълно с познавателни грешки, които не са се забелязвали поради неграмотността и простотията на българите, или ако са били забелязвани то техният автор е бил надлежно репресиран  и отстраняван от обществения процес в България. Така сериозната познавателна грешка в българската историография, която води до заблуди и до измами на българите, които са много тежки, защото функцията на историята у на с нейния романтизъм, патос и идейно внушение благодарение на словесния талант на историци и литератори подтиква към саможертва българския народ през ХІХ – ХХ век, е преекспониране само на етничността и териториалното единство на българите, съоответно териториална мощ в миналото, докато истината гласи, че централната интрига, около която се върти всичко в нашата история е състоянието на религиозния въпрос, респективно качеството и подготовката на религиозния деец и книжовника и състоянието на Църквата и способността на българите да бъдат независими от  гръколатинската интерпретация на света и мястото на човека в него. Освен тази сериозна, фундаментална и фатална за българския исторически път през модерността грешка се допуска и елементарна героизация на физическия герой, борец, хайдутин, революционер, който влиза във физически конфликт за свободата на българите и който се гордее с  бруталността и саморазправите си и който на практика няма сериозен културен текст за бъдещето с оглед нормите на традиционната българска култура и европейските университетски достижения до ХХ век.. Тази грешка на смяна на акцента на автентичния български културен архетип, който е книжовникът и воинът в историята ни се дължи на факта, че българските политици – поборници и ревюлоционери са искали да възхвалят себе си по линия на модната в България и Европа митологична антична героизация от дохристиянски саги и епоси и освен това да оправдаят обществения ресурс, който свободна България е наливала в живота и делата и словата на поборниците и революционериите. Дори има изумителни решения като това на Иван Вазов да се даде държавна пенсия като капитан от Войската с оглед възпяването на поборници и революционери, които след намесата на руснаците в аватентичния български път след 1878 г. като русофили стават фактори в живота на България, макар да с учили в същите унивреситети и училища, в които по-късно учат и комунистите – нелегалния живот в гората и конспирацията като средство за обществена реализация и борба в политиката От друга страна българското правителство след 1878г. е искало да подготви психологически българите за война с Турция и с всеки, който е против етапа на Велика България – етнотериториалното обединение - и така лансира физическата сила, храбростта и саможертвата като лайтмотив на модерната история в нейните академични, популарни и фудожествени текстове с цел експлоатация на идеята за святообщонародно дело, което е истинската философия на българския битиен път до 1878г. и на което лежи и се храни и българската Църква и до ден днешен, макар да бъде интернационално и да лансира интернационалните комунисти у нас след 6О-те години на ХХ век.. Показателно е, че с функцията на историята в България се занимават изключителни неграмотници като известния Захари Стоянов например, чиито текстове са на нивото на осмокласник в европейското училище, но заради политиката на Държавата се изучават в университета. Така, поставяйки само етничността, считана за химическа смес между траки, славяни и прабългари, - интересен момент, който е заимстван като представа не от документите и фактите на историята, а от културни визии за миналото, които не са български-, неглижирайки религиозния въпрос, което води до появата на ереси и комунизъм в България, измествайки акцента от светеца, воина и книжовника към неграмотния борбен революционер и хайдутин българската история в масвоия си и лансиран от политиката ни вид продуцира измами, най-опасната от които е че по този път на експлоатация на миналото ние можем да  станем Велика сила и с прогреса на модерността да построим онази славна България,  която възрожденците са имали пред очите си като четат  историята на Паисий Хилендарски. И за която България жертви и лишения не се скъпят в името на святото общонародно дело, експлотарино майсторски от БКП и от БПЦ защото до 1944г. църковниците в България са напрактика най-добре подготвените хуманитаристи и осребряват знанията и грамотността си чрез прилепване към националния момент в историята, изтъквайки исторически заслуги на Църквата към нацията в миналото, особено през османския период, макар истината да гласи, че теологичните спорове с исляма през турско време да са водени не от българи, а турците да не са репресирали Църквата и българското училище с редки изключения, най-вече след комплоти на гърците имайки предвид страшните гонения на свободната българска Църква и независимо българско знание и училище през комунистическото робство, ако за робство имаме определение като битийна несвобода, която се използва и за османския период от българските историци и литератори. Затова истината в историята – заради тунядството на БПЦ и БКП трудно може да излезе в България, още повече е е по-рационално и практически по изгодно да се прилепваш към вече направени масови популярни разработки, отколкото упорито и всеотдайно да робатиш за търсене и изясняване на истината по германски образец и по традиция на  свободна Европа, която е извоювала свободата си за разлика от българите през модерността. И затова всеки, особено ако е грамотен и независим в България попада под анатема – политическа и църковна ако иска да преразгледа основните тезиси на българската историография и особено ако иска да отдели твърденията и изводите на прагматичната политическа намеса в историята от истината, такава, каквато тя е, а не такав, каквато изглежда от повърхностен поглед на данните от миналото. Това са сериозните проблеми на измамите в историческото познание, което е много силно и в България има измеренията на религиозно възприятие и занимание.
Смененият акцент на историята, излъчването на съмнителни като качество и познание хора за образци на нацията и почитани като национални герои, заблудата, че можеш без знание за религията да строиш европейска държава, измамата, че можем сами да се оправим по военен път – нещо което се видя че не може от пътя на България след 1878г., политическата и академичната лустрация на логично и почтено мислещи хора като славянофили, които иначе познават в оригинал изворите на историческата наука и знаят за силата на историята в Европа, външното влияние в историята, липсата на национален университет през османска власт, което прибързаното ни освобождение абортира и заниманието с историческо познание от страна на нискограмотни конспиративни политици с читалищна култура , които за народ мислят само обществените низини и сиромасите, а елита считат за небългарски, нещо което беше с охота възприето и от комунистите, блокира автентичното историческо познание в България като средство за постигане на истината и път за усъвършенстване на личността и обществото у нас. Историята си запазва силата, проявена най-вече в идолопоклонния култ към историческия паметник на героя по античен митологичен образец от дохристиянските времена на Елада, но тази сила е малка, временна  и непродуктивна в сравенине с мощта, която можеше да има историческото познание ако българските логици и метафизици бяха самостоятелни след 1878г., а не бяха разработка на чужда унивреситетска  култура, която през специализацията в европейско и руско училище иска да вкара своето влияние и зависимост в България, която в модерността не страда толкова от турцизацията на населението през ХІХ век, а от латинизацията и елинизацията на българския културен и политически елит и на практика заявката за народно и национално присътвие на българите се свежда до биологически носител и на специфични гени и прекрасна природа, които обаче днес в глабализацията  изобщо не работят за българската кауза и за българския път през вековете, особено в един рационализиран свят, който премахва българската жертвеготовност и идеята за свято общонародно дело, експолатирани след 1878г. за да си стоим и работим жертвеготовно за  България. И разбира се основният проблем на българската историография е , че тя , както и литературата и  изкуството ни не успяват да излъчат независим български учен и интелектуалец, а със смазващ личността традицоннон силен български колективизъм репресира и изолира от обществото хората с виско интелект и познания на независимото и правилно достигане на истината в словесността. Факт, наложен от репресивните ни русофоби след 1878г. и развит от комунистите  и особено ценен и използван от политиката на модерната БПЦ, която също експлотира измамите в историята и неверните й постановки за да папка и живее без да работи, подобно на революционерите след 1878 г. и на активните борци против фашизма и капитализма след 1944г., за които историята беше знаме на политическия им легитимизъм и затова освен във фактографията без анализ, коментари заключения в историята у нас след 1944г не е свършена никаква работа.
Това се общо взето измамите и заблудите в историята от позицията на надвремевата и надпростнаствена универсална истина, която не е достояние на затоворено мистично общество от конспиратори, както става у нас след 1878г, а общодостъпен  хуманен продукт, помагащ на човека да открие пътя към Бога и вечността, показвайки му жалоните на предходната святост, праведност и мъдрост, достиганти от хората във  връзката им с Бога. За измамите през комунизма няма да пиша – само ще отбележа, че извращенията в българската историография и заблудите в нея започват преди 1944г. и комунизмът просто стъпи върху експонирането на детайла за сметка на цялото, въвеждайки парчета от българската история от избрани периоди и избрани факти като жалони на българския исторически път. Затова специализацията в историята през комунизма, особено специализацията по история на БКП напълно подкрепят афоризма на Бърнард Шоу, който казва, че тясната специализация в широкия смисъл на думата води до широка идиотизация в тесния смисъл на думата. Затова битката за българската история продължава и въпреки обстоятелствата, по думите на проф. Иван Венедиков, младите българи следва да продължат това свято дело, завещано ни от Паисий и да се опитат да видят същността и истината в историческия процес, а не да плащат данък на неграмотни конспиративни политици и чужди школи, чиято крайна цел е тази, каквато е и целта на Русия с руско-турската война – подчинение на българската логика и метафизика на чужди кръгове, които чрез познанието искат да убият народното ни развитие, по думите на Бурмов, един от малкото грамотни българи през края на ХІХ век. Защото по думите на големия немски философ, който се  е занимавал с логически системи на доказателството - Мартин Хайдегер, заблудата се оснава на грешката и грешките в историографията могат да доведат до безкрайни заблуди, каквато е грешката на некомпетентия в историята Маркс да твърди, че историята на човеството е история на класовата борба и така да настройва отделните класи в обществото една срещу друга и да се стига до междуособици и унощожение на националните елити, какт остана у нас след 1944г. Ако историята възстановява истината, милостта и справедливостта  в обществото, то тогава можем да искаме от християнски позиции възстановка на миналото, особено ако искаме да възстановим култа към истината на Първото българско цароство. Но ако историята е лост за долни и нечестиви и особено користни намерения, особено идващи от расоносци, които трябва да бъдат икона , а не карикатура на Христа каквито са някои днешни български духовници, то тогава историческото познание следва да бъде отхвърелно като антихуманно средство, водещо само до войни и катаклизми, които изживяхме през ХХ век с поражението и поуката, че бързото действие в политиката и липсата на ценз у управляващите контестира порива към свобода, родил модерна България на картата на Европа. Разочарованието от знанието и религията правят обществото лесно манипулирауемо и тази чудовищна манипулация властва у нас след 1944г. и то не без помощта на официалната българска историография, която по думите на Левски трябва да си признае кривиците и като се поправи да върви по общия път, който Бог и народа виждат като бъдещо развитие на нацията. Защото функцията, примера и силата на историята у нас и в Европа може да накара човек да жертва живота, здравето , имота и парите си и ако това става за измама значи е напразно – казус, който го има и в религиите, където неистинната вяра води до обричане на живота на човека. И разбира се днешната БПЦ прави невъзможното  за да докаже, че нашите жертви за Църквата и вярата в миналото и съвремеността са били напразни, както метафорично го каза и петричката гледачка Ванга на неврокопския митрополит Натанаил, едни типичен представител на ниското качество на познанието у нас заради измамите и в историята след средата на ХІХ век. Затова въпросът със заблудите и измамите в историята и религията е много важен, особено за наивни, благочестви и честни хора, каквито са били по автентична народопсихология българите по определенията на чужди наблюдатели и пътешественици преди освобождението на България през 1878 г.
Мъченически убития от комунистите Неврокопски митрополит Борис, един от грамотните хора на българите в своята брошура “Кризата в нашето училище” казва, че българският народ се е крепил през вековете благодарение на вярата в Бога и вярата в себе си. Комунистите като българоубийци, каквито историята ни до този момент не познава искаха да убият тези две вери на българи като ги заменят с тяхната религия, защото по думите на световно известния религиовед Мирча Елиаде комунизмът е вид религия. Ако историята е на страната на българската вяра по думите на митрополит Борис тя трябва да води към Бога и към утвърждаването на българското начало в историческото познание и функцията на историята у нас. Ако историята обаче крепи религията на комунистите, на елините, на римляните, на османлиите и на друговерците тя трябва да дава отчет за вложения в нея български ресурс. Както впрочем и фамозната БПЦ, чието реално етнокултурно определение с оглед казаното в свещените текстове, опита от историята и развитата до крайност светкост на модерния човек може да се дефинира като експлоататорско лицемерно сдружение с кодово име  “Мистика и ритуал ООД” с международна подкрепа и комунистически симпатии, основани на страха на комунистите от реална религия и автентичен български национализъм, които в историята разрушиха три империи, стремящи се да владеят българите по всички пътища – честни и нечестни, които богатият ни иначе исторически опит познава в оригинал.
За съжаление малко от днешните хора знаят колко много неща са познавали и за колко много неща са имали представа древните хора. Много хора у нас и по света са излъгани, че старите времена са тъмни и безпросветни  и затова неглижират историческото познание или го свиват до монументално-патетична функция на националната революция и по-късно комунистическата революция. В добре подготвената и разумна историческа наука обаче добре се знае, че новото всъщност е добре забравено старо. Днес проблемът със зависимостите е актуален, като под зависимости се разбират най-вече упойващи и вредни вещества, взимани от хората по различни причини. Тази зависимост е била добре позната в миналото, защото проблемите с алкохола и упойващите растения е характерен още за древните общества. Известно е, че скитите нагрявали камъни и хвърляли върху тях семена за да се опияняват. Викингите пък взимали отвара от билки, която ги довеждала до екстаз  и така не усещали раните, нанесени им в боя. Същевременно обаче освен за упойващите вещества древните са знаели и за една друга зависимост на човека – зависимостта от образованието, религията и проповядваната житейска философия. Затова древните гърци особено са държали на умението да се изразяваш писмено и устно за да можеш да влияеш на хората и така те да изпълняват определни политически и културни поръчки на управляващото съсловие. Майсторството да пишеш бойни химни е едно ценено умение от гърците, които така се вдъхновявали и настройвали психологически преди сражения, без да прибягват до материални упойващи вещества.  Затова Крал Маркс казва ,че религията е опиум  за народа, а един модерен атеистичен философ казва, че историята в България е опиум за модерните българи за да понасят по-леко несгодите от живота, напомпани с национална грандомания на историческа и литературна основа според допусканите в България исторически и литературни текстове от епохата на Възраждането. И двамата обаче не са прави – опиумът не е религията или историята, а способността да владеещ словото и чрез словото да създаваш зависимости у хората, като ги опияняваш и ги караш да вършат дела и да правят изказвания, които в опиянението си човек не си дава сметка какво върши и поняса ударите на живота без да се оплаква и да си търси правата по световната система за права и достойнства на човека. А българите по думите на едни грамотен американец, който е наблюдавал живота в днешна България жинеят в опиянение, захранвано и от историографията и така не виждат проблемите на реалния, живеещ до тях ближен, заставяйки го да извършва жертви и да търпи страдания в името на святотообщонародно дело, описано от Иван Вазов в поемата му за Левски и майсторски експлоатирано от БПЦ, която по думите на един съвременен честен бизнесмен познава само постъпателното движение – възвратнотото не е в стила на БПЦ, свикнала да ползва наготово всичко и след 6О-те години на ХХ век оставена на спокойствие от комунистите като братска на съветската Църква.
Зависимостта от словесното майсторство на цивилизацията и от умението да пишеш и да говориш е била известна и на българите преди дейците на нацоиналната революция и създаването на избирателен целеви канон на хуманитаристиката, който да подготви българите за жертви през войните за национално обединение и който възпитава в агресия и насилие, които когато няма с кого да воюваме се обръщат срещу нас самите. Словесността е била много ценена у нас и преди налагането на религиозно-политическия модел на комунизма в страната, който сакрализира материята, въвежда мистика на посвещението в партията и системата като задължително изразстване на личността и се позовава на понятието за народно начало на властта, като народния героизъм на избрани хора се мисли в свещени за българите представи. Днес БПЦ копира изцяло разработката на комунистите, водена най-вече от словесната и познавателната си слабост и зависимостта си от международното отношение към проблемите на религията и вярата на хората у нас и по света. Автентичната история на българите обаче показвамного ясно съзнание сред тях за силата на замивисимостта от словото и способността да пишеш, четеш и говориш, изолирани като качества на цивилизацията и дарби на човека след идването на технизирания исторически материализъм на комунизма у нас, представян от хора от села с техникуми, също както и кадрите на БПЦ.  Идеята да се искат български духовници и славянски книги от св.цар Борис І през ІХ век е точно желание да се избегне философската и религиозна зависимост чрез умението за четене  писане и говорене на българите както от Рим, така и от Цариград. Затова и българските книжовници са били на много високо равнище, а старобългарската литература предлага големи възможности за чисто религиозно и културно внушение. И за това със словесния и религиозния въпрос у нас са занимавали хората на националната и държавната сигурност в Средновековието ,т.е.прочутите ни и славни български военни и честни и неподкупни съдии.Освен това известно е от анализа на данните на обективната и автентична българска история, че централната интрига в нашето минало е състоянието на религиозния въпрос и дори, след правомерен анализ на българските свидетелства от всякакъв род – писмени,устни и веществени, може да се твърди, че дори етничността на българския случай е резултат от състоянието на религията. Затова през българското Възраждане, но автентично Възраждане според анализа на оригиналните документи от епохата, а не според конюнктурни твърдения на историографията се вижда, че голямата борба на българите през ХІХ век е била борба  за българско училище и българска Църква.  Макар че католическите мисионери в България пишат през ХVІІ век, че българските училища са западнали, книжовният и словесен живот на българите не е спирал през всичките 500 години османска власт. И това е резултат точно от разбирането, че срещу материалните вещества на зависимост има лечение, но срещу интелектуалните и емоционални зависимости лечението е много трудно. Това впрочем е и проблемът с терапията в случаите на сектантство, защото участието в сектите според европейската правна норма на това понятие е точно проява на зависимост и на влияние, отразено главно чрез слово в текстови и устен вариант. Така , че няма нищо ново под Слънцето, както пише в свещените текстове на вярата и е добре при взимането на актуални решения и действия при преодоляване на проблема със зависимостите да се прави справка с архива на историята, който е много богат и познава много от решението на случаите, с които модерността у нас и по света се сблъсква. И е време , ако ценим реално историята, а не се прекланяме пред историческия материализъм на арехологията и вещевите останки на миналото да фаворизираме хора, които истински могат да четат и пишат и говорят, а не да действаме по линия на мистичното посвещение,, мистическия акт в икономиката и политиката  и технократското знание, които не мога да спрат словесната зависимост, както пред нея в модерността са безсилни българското училище и българската Църква, представлявани от посредствени хора на конспирацията в религията и науката и прекланящи се пред силата на матиряата, следвайки мнението на Ленин , че в света няма нищо дурго освен вечно движеща се материя. А словото е резултата от Духа, както пише в свещената за Европа Библия и ако зачитаме културата на Европа и нейния сериозен исторически опит следва да приемем и Библията, въпреки модерното българско училище и българската “Църква”.
Частична библиография на Стефан Чурешки  през последните 14 години

Научни публикации

Чурешки, Ст.,  «Отношението "българи-хуни-скити" в ранносредновековните  текстове според една  интерпретация на известен пасаж от Именника на български ханове», сп.Минало, 1998, кн.1, с.13-22 . Сведенията от допълнителните проучвания върху Именника дават основания на автора да счита, че правилното назоваване на  документа е Именник на българските князе, а не Именник на българските ханове. Довод за това е естественият език на извора и успоредиците му с други документи от славянската традиция и българската народна памет.
Чурешки,Ст."Християнство и история. Към философията на българската история",С.,1998
Чурешки, Ст. "Един различен поглед върху вярата на ранносредновековните българи според някои успоредици в средновековните и античните извори", Минало,С.,1999,кн.1,с.5-25
Чурешки, Ст. "Народностното име и  произходът  на българите според някои  антични и средновековни свидетелства", Минало,С.,2000,кн.1,с.20-35
                Чурешки, Ст., «Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история», С., 2000
                Чурешки, Ст.,  «Римокатолическата пропаганда и българската история .Към философията на българската история», В.Т., 2001
                   Чурешки, Ст., «Кратък очерк относно историята на християнското изповедание», сп.Съвременник, бр.2,2004, с.474-502
                  Чурешки, Ст. «Историческата логика във философията на българската история», сп.Разум,  бр.1, 2004 (07), с.56-79
                 Чурешки, Ст., «Православието и комунизмът в България  1944-1960г.», С., 2004
    Чурешки , Ст. , « Религия и наука в България», сп.Съвременник, бр.2, 2007, с.434-455
              Чурешки, Ст. « Някои проблеми на философията на историята.Една задочна лекция за България», сп.Минало, кн.4, 2007, с.81-96
    Чурешки, Ст. «За някои видове исторически теории», сп.Разум, кн.2, 2007(16), с.63-87
                 Чурешки, Ст. « Наука и духовност», сп.Съвременник, кн.2, 2008, с.415-433
                 Чуреши, Ст., «Отново за философията на българската история», сп. Минало, кн.3, 2008, с.84-96
                   Чурешки, М., Чурешки, Ст. “Колелото на историята”, издателство Домино, С., 2008
                    Чурешки, Ст. “Трите периода в автентичната българска история –езичество, християнство, атеизъм”, сп.Съвременник, кн.4, 2009, с.410-427
                     Чурешки, Ст. “ Мадарският конник – неразгаданият символ на българите”, сп.Светъ, брой 1, 2009, с.26-29
                      Чурешки, Ст. “Християнските катакомби – символът на една епоха в историята на вярата”, сп.Светъ, бр.5,2010,с.19-23
                      Чурешки,Ст. “За философията на културно-историческото наследство на България”, сп.Съвременник, кн.1, 2О11г.,стр.326-335
Choureshki,Stefan, An observation on the getic-schythian ethnic ahd cultural interactions in the 8th.-5th. Century BC : Contact in motion, in: Thracia 11, Studia in honorem Alexandri Fol, Serdicae,1995,pp.181-190

Публикации в печата

  Чурешки,Ст. " Християнство, политика  и национална идея", в."Капитал", 30 юни-6 юли 1997г., с.55
  Чурешки, Ст "Левски в измеренията на светостта", Литфорум, бр.26, 9-15.07.1997, с.1-7
  Чурешки, Ст."За християнството и Яворов", Литфорум, брой 1, 1998, с.3
  Чурешки,Ст. "Необходима или излишна е националната доктрина на  България", в."Македония", 31.01.1998, с. 6
  Чурешки, Ст. "За България приемането на православието е било достойният, а не пресметливият избор", в."Континент", 09.10.1998, с.27
               Чурешки, Ст. "Македония и българската самоличност", в."Македония", брой 45,09.12.1998, с.5
               Чурешки,Ст. "Пак марксизъм-ленинизъм",в."АзБуки", бр.12,2000,с.6
               Чурешки, Ст., «Възпитанието в християнски добродетели – възможно пожелание за българското учлище», в. «Аз Буки», бр.40, 2004, с.14
  Чурешки, Ст., «Съвременното езичество», в. «Сега», 09.05.2005, с.12
  Чурешки, Ст., «За Орфей и националната идентичност»,в.«Сега»,  19.09.2005, с.13
                  Чурешки, Ст., «Академизъм и религия», в. «Седем»,   31 май-6 юни 2006,с.6
                   Чурешки, Ст., «История и религия», в. «Седем», 2-8 август 2006, с.6
                  Чурешки,Ст., « Интелигенция и елит на прага на ЕС»,  в. «Сега», 16.10.2006,с.12
                    Чурешки, Ст., “За книжовността и предмета”, в.”Сега”, 11.12.2006, с.12
                     Чурешки, Ст., “Когато рицарите станат шутове”, в. “Сега”, 26.02.2007 , с.12
                    Чурешки, Ст. “Какво правя още тук?”, в. Седем, 18-24.04.2007,с.5

                    Чурешки, Ст. “Историческата критика в България”, в. АзБуки, брой 39, 2007, с.14
                Чурешки, Ст. “За притчата на историята”, в. “Монитор”, 14 март 2008, с.15
                     Чурешки, Ст. “   Историческо съзнание        и религиозност”, в. “АзБуки”, брой 15, 2008, с.14
                     Чурешки, Ст. “Какво ни пречи?”, в. “Монитор”, 19 април 2008, с.12
                      Чурешки, Ст. “ Ще успее ли православието в България ?” , в. “Монитор” 25 април 2008, с.13

            Повече и по-актуални текстове от автора можете да прочетете в Интернет порталите www.pravoslavie.bg, www.liternet.bg, www.bg-history.info, http://chureshki.wordpress.com/ и   електронното историческо списание Anamnesis.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Анализи

Цървули и ботуши

Преди 65 години комунистите извършват най-забележителното масово убийство в българската история. В една яма от бомба край софийските гробища са разстреляни 150 души - целия политически елит на Царство България. Убити са Принц Кирил Преславски, ген. Никола Михов, проф. Богдан Филов, всички царски съветници, министрите от правителствата през последните 3 години и народните представители от последните 2 парламента, командирите на всички родове войски и на основните "стратегически" подразделения. Световният учен - хирургът проф. Станишев - един от най-забележителните и високообразовани хора на България - е принуден да установява смъртта на всеки разстрелян. Последен в ямата с негасена вар пада самият той. Има пряка връзка между това събитие и факта, че българите избраха Димитровград за строеж на века... Унищожението на държавния политически елит не е само ужасно нехуманно масово убийство. То е преди всичко "програмна" проява, своего рода "манифест" на новата власт. Комунистите са наясно, че за да наложат властта си, трябва преди всичко да потъпчат елита на нацията - всички образовани, знаещи и можещи хора трябва да бъдат смазани, за да могат на тяхно място да виреят примитивните дейци на работническото движение и емигранти от СССР. Тази политика, започнала зловещо и решително в нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945г. се провежда...

От къде идват корените на българската република и на днешната политическа култура и традиция?!

При всички случаи портретите на Левски и Ботев или на който и да е друг национал-революционер тук нямат нищо общо...!  Аз бих добавил към тях и професор Александър Цанков. Разбира се и той е обявен от днешната демокрация за "спорна личност", наред редица други абсолютно безспорни и доказани национал-патриотични личности от времето на Царство България- политици, учени, журналисти, писатели, индустриалци, банкери, военни... Хора ,които са действителен пример за подражание и повод за гордост на българските поколения! Тук искам да спомена поне още две имена през чието идейно и политическо наследство минават моите корени и които са също толкова чужди за днешнитя елит,колкото Ванче Михайлов и Александър Цанков, например. Става дума за Тодор Икономов и Атанас Буров.Представители на българския политически консерватизъм, който вообще липсва от историята на българската република... Наред с Ванче Михайлов върху "кървавия професор" са изсипани и натрупани най-големите купища лъжи и клевети. От обслужващия персонал на българската република...Но да видим откъде тръгват и докъде стигат корените на тази българска демократична република: "...Парламентарната система на управление, когато е без контрол от опозицията, бързо се изхабява и разлага. Правителствата у нас, в България, падаха от власт не поради борбите на опозицията, а от...

Дебългаризацията и историята у нас

Дебългаризацията и историята у нас © Стефан Чурешки В областта на човешкото познание от изключително значение е надеждността и устойчивостта на общата визия за живота и създаването на нейната надеждна и устойчива база перспективен модел за развитие. В знанието е известно, че познанието е пирамида, където в основата лежи философия и религията, а другото е надстроечен материал, който се изчислява въз основа на закономерностите от математическите величини – математиката е точно знание без възможност за измама в нея – съотнесени към характеристиките на основата. В областта на знанието и живота на човека обаче съществуват деформации, особено когато се пренебрегнат базисните постановки на знанието – натрупан исторически опит, познание, дарби и талнати и интелект на хората  и се тръгне от детайли да се прави обощение върху характеристиката на цялото. Друга грешка в познанието, което води до деформации и извращения в живота на хората е пренасянето на аналогии от несравними величини и от пренасянето на свойства на генезисно различен обект към обекта на проучванията. Основната цел на живота на човека според главните постановки на вярата и философията е откриването на истината – истината според християнството, което българите познават перфектно е гаранция за спасение на душата на човека, ако приемем че освен тяло човек има дух и...

Dominus Michael princeps Bulgarius

Dominus Michael princeps Bulgarius Съобщeния за Михаил – Борис I. (bozman) І манипулация От съч. на А. Библиотекар: Написано : "...Dominus Michael princeps Bulgarius...". Разчетено от М. Соколов в съчинението му " Изъ древней истории болгаръ" като: "Господин наш Михаил, прежде Борис...". Термина "прежде Борис"  никъде не е използван от А.Библиотекар  ( на латински естествено). Той е изцяло измислица на Матвей Соколов. ІІ манипулация от посланието на Фотий. „Отъ посланието на Фотия, светейшия цариградски патриарх, до Михаила, княза на България, - Кое е работа на един князъ.” Български Старини, книга V. ОТ заглавието ДО последна страница на паметника, име БОРИС няма в текста. Липсата на такова, се компенсира от преводача Митрополит Симеон с методите на Гьобелс – повтори сто пъти една лъжа и тя ще стане истина. Това буквално е изпълнено от Митрополита ( Гьобелсовият патент очевидно е късно явление и оригинала е на представителя на българската БПЦ) който на всяка страница горе, извън текста поставя рефрена: „До българския князъ Бориса”. Освен това в предговора (от който имам налице само последната 31 стр.) името „Борис” е повторено 4-5 пъти и нито веднъж името „Михаил”. Митрополита очевидно надминава числото 100, изказано от Гьобел двайсетина години по-късно. В предговора митрополит Симеон пояснява, че превода му е по...

Кан(Княз) Борис -1 и неговите въпроси към римския папа Николай-1

  Оказа се, че е наложително , да се обърне внимание и на този въпрос - отново  малко известен от историята на българите. Борис бил сложен на трона още като голобрад юноша през 852 г. от Охридския боил(велик болярин) Карамат, който станал отново регент на поредния малолетен цар...Преди това той самовластно управлявал не само своята област - Турун(Македония), но и цялата страна седейки си в Охрид.Преди Борис управлявал законния наследник на трона - неговия брат Бирджихан. Баща им Пресиян(Сабанша) бил брат на Маламира. Карамат не искал да изпуска реалната власт в страната и сложил на трона друг малолетен син на Пресияна от една негова славянска наложница - Борис. Той "приел царството на река Брегалница в Македония" както гласи преданието именно от Карамата а на миниатюрата е изобразен като глобрад младеж... В началото Карамат продължил да си управлява както преди, но след това Борис при помоща на славянизирани български родове, унищожил неговата власт а по-късно го обезглавил(заради отказ да се кръсти). Властта на рода Дуло не била прекъсната, но при Бориса тя била вече с подкрепата на прославянската( и прохристиянска) групировка в страната! Това предопределило и по-нататъшната политика и историческо развитие на България. Фактите и последвалите събития показват, че в новата политика на тази групировка няма никакво противоречие относно...

За сложната и трагична история на древнобългарските летописи

  Може би тази публикация трябваше да излезе преди първата тема от цикъла "Малко известната история на българите", тук в този сайт...Може би тя, тази история не е вече чак толкоз малко известна, но така реших от самото начало и сега след темата - "Волжка България през 15 -16 век", дойде време читателите да научат и за това. За сложната и трагична история и на тези древнобългарски летописи! Но поне половината текст от тях е дошъл до нас и тук явна заслуга има и невидимата ръка на Провидението! Въпреки това ,измислиците и лъжите по техен адрес не спират и до днес ,но процеса на българското възраждане не е спрял а дори вече е  необратим!!! Въпреки изкуственно създаденото тежко и вечно кризисно състояние у нас ние не сме вън от този процес и в недалечно бъдеще това ще го осъзнават все повече и повече хора. И така, уводните думи на акад.Нурутдинов при първото официално издаване на историческия сборник "Джагфар Тарихи"! Тях ги дължа на читателите и заради частта на моите преводи и публикации тук. Валентин Иванов - Атил   НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СБОРНИКА "Джагфар Тарихи"("Историята на Джагфар") - това е единственния известен досега сборник с исторически летописи, достигнал до нас. Както и при много други български източници, и този е със сложна и трагична история. Сборника е бил съставен и написан през 1680 год. по заповед на вожда...