Първо стълкновение на българите(булгарите) с монголите на Чингиз-хана

След като емира Г.Челбир узнал от Джучи за намеренията на монголите,
булгарската войска почнала да се готви за отразяване нашествието от изток - Монголската империя била сериозен противник.

Образувана през 1206 г. от Чингиз-хан, тя вече била завоювала значителна част от Азия. Чингиз-хан чрез невероятна жестокост заставил да се сплотят и да изпълняват неговия план за завоюване на света, множество разноезични и разнокултурни области на Централна Азия.

Според сведенията на булгарските летописци,Чингиз-хан принадлежал на рода Бурджигин.Този род бил клон на рода Дуло на омонголените хуни,които останали под властта на китайците .Може би на това се дължели силно изразените му европеидни черти...

През 1204 г. по пътя към своя триумф - образуването на Монголската империя - той със силите на подвластните му монголски племена изтребил и монголското племе "татар", което отказало да се подчини на неговата власт. По-късно за да подчини други страни и земи той приложил не веднъж този метод и унищожил и други вече немонголски племена.
Чингиз хан наредил: всички монголски племена да се наричат - монголи, а монголските наемници от немонголските народи(уйгури,туркмени,китайци,иранци,руснаци и др.) да се наричат - "татари". Защото след гибелта на племето татар, тяхното название почнало да се употребява в монголския език(освен с другото значение) като "смъртник". А наемниците именно и били обречени на смърт в боя на първа линия и за монголите.
Но съседите на монголите - китайците, доста преди Чингиз-хана свикнали да наричат всички монголски племена по названието на племето татар - "татари", тъй като татарите били някога най - силното монголско племе. Тази китайска традиция да се наричат монголите с прозвището "татари" възприели и другите народи по света, в това число булгарите и руснаците. За това нашествието на войските на Монголската империя по света били наречени татарски , а съвременните учени обединили истинското име и прозвището на монголите и ги нарекли - "монголо-татарски" нашествия.
Монголите изповядвали християнството( в несториянски вид),будизма и шаманизма. Затова считали всички християни( а също и иудеите) за свои съюзници, а мюсюлманите за свои най-зли врагове.
Монголската империя се деляла на области - улуси, начело на които стояли ханове - потомци на Чингиз-хана. Тези улуси се подчинявали на императора на Монголия, който носел титлата "велик хан". На потомците на най-голямия син на Чингиз-хана, Джучи - Джучидите - се паднал улуса, разположен на територията на Казахстан. Степите на Казахстан и южните части на Източна Европа, се наричали Дешт-и Кипчак, затова така почнали да наричат и казахстанския улус на Джучидите.
Джучи установил добросъседски отношения с Булгария и тайно съобщавал на Челбира за плановете на монголите, в това число и за плана за разгром на Булгария. По този план Субеде трябвало да пробие кавказката граница и в съюз с християнска Русия да удари центъра на Булгария от запад.

А Джучи от своя улус - да пробие през Джаик(р.Урал) и да атакува от изток. Чингиз-хан  разчитал, че тези две части на монголската войска ще се съединят в центъра на Булгария, ще я разсекат на две части и ще унищожат Булгарската държава, стояща на пътя на неговите завоевателни планове.
Предупреден от Джучи, Челбир внимателно следял движението на армията на Субеде. Багатура минал през Иран,Грузия и Азербайджан и се срещнал в Северен Кавказ със силите на губернатора на Саксинския ил(губерния), Бичмана. В състава на тези сили били всички предкавказки племена и донските половци. Само че в разгара на битката донските кумани от войската на Бичман минават на страната на монголите и заедно тях удрят по осетинския отряд на Саксинското опълчение. Бичман тръгнал на помощ на осетинците със своя последен резерв, но в края на краищата под напора на превъзхождащите сили на врага бил принуден да бяга с част от войската си в Грузия.Пътят му за отстъпление на север бил отрязан.
След това Субеде изпраща посланници в Русия с предложение за "съюз" и съвместно нападение срещу Булгария. Само че украинско-руските князе убили монголските пратеници и заедно със своите съюзници - долноднепровските кумани тръгнали срещу врага.
В битката при Калка обаче били разбити от Субеде и той заедно с донските кумани през лятото на 1223 г. настъпил към Централна Булгария.

Джучи уверил Челбира,че няма да нападне Булгария от изток, и царя приготвил на Богатура засада до булгарския град Кермек(на територията на заволжката част на днешната Симбирска област).
Войската на Субеде без да спира се прехвърлила през Волга, попаднала в приготвения капан и била унищожена от булгарската армия. Самия Субеде с един отряд избягал от битката,но бил настигнат и обкръжен.
Доволният Челбир решил да не убива Субеде, за да не утежнява положението на Джучи(Чингиз-хан можел да убие своя син в случай ,че загине най-добрият му пълководец).Затова разрешил на Субеде и оцелялата част на войската му(около 4 хил.),която обезоръжили,като оставили само меча на Субеде, да се върнат в Монголия през булгарските владения.
Народа нарекъл Кермекската битка - Овнешка , защото Челбир направил издевателска размяна за пленените монголи - за всеки воин по един коч за откуп. След това устроили победен пир с изяждането на тези овни пред очите на гладните пленници.
Мирния живот бързо бил възстановен , и Бичман се върнал в своя Саксин.
Но и Челбир помагал на Джучи. Когато през 1225 г. от улуса на Джучи към границите на Булгария избягало едно оймекско племе - тук суба и помолило за убежище, то царя отказал. Тогава тук-субайците без разрешение минали на десния бряг на Джаик, за да изчакат там бурята. Разгневения Челбир се нахвърлил върху тях и ги разгромил. Остатъците им били притиснати до  брега и чакали своята гибел или предаването им на Джучи, когато внезапно Челбир умрял.

За цар след него издигнали най-младият му брат - Мир Гази(1225-1229), който бил почитан и популярен сред народа.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Теми по история

Стопанският живот на Третото Българско Царство - 3 част

  ИКОНОМИКА НА ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО.ФРАГМЕНТИ. Транспорт и Елекрификация. Тясно свързан с отраслите на материалното производство е железопътния транспорт. В периода 1921 - 1939 г. дължината на релсовия път е увеличена 1,5 пъти , а броят на превозените пътници - двойно. В ония години БДЖ работят на печалба, за разлика от сега. В 1926 г. е положено началото на въздушната поща в България по линията София - Г.Оряховица - Варна, а през следващата година - и на въздушния транспорт. Още в 1901 г. София е напълно електрифицирана. Тогава тръгват и първите трамваи. А когато през 1911 г. любимия на комунистите американски журналист Джон Рид посещава столицата ни остава изумен и я нарича " един малък Сан Франциско на Балканите". За десетина години( от 1927 - откогато започва усилената електрификация в страната), са снабдени с ел.ток 320 селища - 90 града и 230 села. Както виждаме, основите на електрификацията са заложени далеч преди комунистите да вземат властта. Голяма неистина(лъжа) е, че ако не били те, страната ни щяла да остане примитивна и бедна. След Втората световна война не комунистическите партии, а умовете и ръцете на хората извършиха оня научно-технически бум, който преобрази целия свят. Нещо повече - именно в страните, в които не управляваха компартии, имаше(и има) телевизори, автомобили, и машини, и строителство далеч по-добри от нашите. Именно това,...

Стопанският живот на Третото Българско Царство - 2 част

Селско стопанство През 20-те години, както и през следващите, селското стопанство е основен отрасъл в българската икономика, даващ стабилна основа на благосъстоянието на българския народ. То осигурява 2/3 от националния доход и поминък на също толкова от трудещата се част от населението на страната. За 1939 г.( възхода в предвоенното развитие) тези дялове са съответно 65% и 73%, а за 1988 г. - 12% и 18%. И цифрите, и реалностите на днешния ни ден свидетелстват най-добре за резултатите от предизвиканата "отгоре" криза в съвременното българско селско стопанство, за разкъсаните социални отношения вследствие миграцията и необоснованото ускоряване на урбанизацията, за обезлюдените села и в резултат на това незадоволения и скъп пазар. Нов тип социалистическо Орсовско коопериране...,широкомащабно и модерно-механизирано земеделие(екстензивно). Катастрафалното положение трайно се закрепи след "връщането на земята в идеални граници"."Идеалното" и обработване и експлоатация от арендаторите и орсовските частни текезесета не отдалечи много състоянието на нещата от бившата колективизация.Колкото до пазара,пласмента и чуждата конкуренция,потреблението, то нещата са с постоянен отрицателен знак...Отговорите и коментарите на специалистите и управляващите са много научни и компетентни, но за съжаление с нищо не спомагат да се подобри положението...

Стопанският живот на Третото Българско Царство

И тази тема е почти табу за съвременния български "европейски" гражданин... Ако понякога се споменава по нещо за "времето на Стамболов" или че имало икономически бум в България в периода преди Балканската война, то за стопанския живот на Царството през 25 годишното управление на цар Борис III например никой нищо не знае. На фона на "великите" достижения на социализма и до днес се внушава, че преди него в България, едва ли не, нищо не е имало и българите са станали хора едва след "победата на 9 септември 1944год."... Твърде трудни са първите дни, месеци, години от царуването на младия цар Борис III. Той поема в своите още неукрепнали ръце съдбините на една претърпяла поражение в устрема си за национално обединение страна, съкрушена морално и материално, безпощадно окастрена, непоносимо обременена финансово. Хиляди бежанци, побягнали от откъснатите от живата плът на България земи, търсят в отеснелите й предели подслон и препитание. Стопанството е сериозно разстроено, разгарят се вътрешно-политически разногласия, отвсякъде е издигната стена от недоверие и недоброжелателство... Икономическото положение е обременено най-вече от изгубените Беломорска Тракия и особенно от Южна Добруджа - една от житниците на България, давала дотогава значителна част от износа на зърнени храни.  Териториалните промени предоставят обаче на страната...

Archiepiscopus Bulgariae

Архиепископ на България в текста   „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE “ Целта на тази публикация е да се проследи от кое време е сведението за  „Архиепископ на България”  (αρχιεπισκοπος Βουλγαριας  -  archiepiscopus Bulgariae – двата варианта в книгата на Reiskii ) от произведението  „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE”.  Нека видим някои становища предшестващи тази статия и какво е отношението на този изпис към официално прокламираното от официозите „Българско покръстване при цар Борис І”. І. А. Официалната версия в българското историографско пространство е, че изписа „архиепископ на България” е титулно име, следствие  покръстването на българите през ІХ в. Няма да се спираме подробно на  него, тъй като то е публикувано във почти всяка научна статия или учебник издаден в България и всеки може да се осведоми за подробности без особени затруднения при намирането на материали по това мнение – те са повсеместни. Нещо повече, те са знанието в България. Поставили сме термина „мнение” под курсив, тъй като твърде рядко могат да се намерят някакви основания за такова приемане, освен основания базиращи се на друго мнение от паралелен източник, почти автентичен с първия, както по отношение на изворов материал, така и по отношение на авторско виждане. С едно изречение, налице е...

Из политическата история и дипломация на Първото Българско Царство

Около историите за покръстването на българите и въпроса за покръстването на България, витаят същите митове, легенди и нескончаеми пледоарии  -  подобно на въпроса за историята на българите и за историята на техните държави! И в двата случая не става въпрос за един исторически процес и за един факт а за два. Както не е едно и също - историята на един народ  и историята на някоя от държавите, които е създал, така не е едно и също нещо -  покръстването на българите и покръстването на България. Някои казват, че имало покръстване на българи през 1-ви век , тук на Балканите, за Оногурската архиескопия в Херсонес( Корсун - Крешен) от 635 г. от гърците се знае от и от булгарските летописи, за покръстени славяни и власи, които помогнали на Кубрат да си върне властта в Българското тарханство също е споменато. Но факта за покръстването на България, т.е. въвеждането на християнството за държавна религия в страната се свързва с кръщението на владетеля Борис I и последвалото налагане на християнството за държавна религия. За да излезе от задушаващата прегръдка на Византия след покръстването,българският владетел Борис Първи потърсил решение на проблема в две посоки. Първо във възобновяване на съюза с Немското кралство. И заедно с това - обръщане към Рим за приобщаване към папството, т.е. по-далеч от Патриаршията и по-близо до самостоятелността. В изпълнение...

Archiepiscopus Bulgariae

Архиепископ на България в текста   „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE “ Целта на тази публикация е да се проследи от кое време е сведението за  „Архиепископ на България”  (αρχιεπισκοπος Βουλγαριας  -  archiepiscopus Bulgariae – двата варианта в книгата на Reiskii ) от произведението  „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE”.  Нека видим някои становища предшестващи тази статия и какво е отношението на този изпис към официално прокламираното от официозите „Българско покръстване при цар Борис І”. І. А. Официалната версия в българското историографско пространство е, че изписа „архиепископ на България” е титулно име, следствие  покръстването на българите през ІХ в. Няма да се спираме подробно на  него, тъй като то е публикувано във почти всяка научна статия или учебник издаден в България и всеки може да се осведоми за подробности без особени затруднения при намирането на материали по това мнение – те са повсеместни. Нещо повече, те са знанието в България. Поставили сме термина „мнение” под курсив, тъй като твърде рядко могат да се намерят някакви основания за такова приемане, освен основания базиращи се на друго мнение от паралелен източник, почти автентичен с първия, както по отношение на изворов материал, така и по отношение на авторско виждане. С едно изречение,...