Херодот: За предимствата на Монархията

Херодот:История,Книга трета.Из:"История на Дарий"

Бащата на историята Херодот е живял през 5-ти век пр.Хр.Той ни е оставил много интересно описание за предимството на монархията чрез едни дискусии,които предшестват избора на Дарий - 1(521 - 486 г.пр.Хр.) от династията на Ахменидите.

"Когато след пет дни вълнението се уталожило,тези които въстанали срещу маговете,се събрали на съвет,за да обсъдят изцяло събитията;държали речи,които за някои елини са неправдоподобни,но все пак се държали.Отанес настоявал държавните работи да бъдат поставени публично за всички перси,като държал следната реч:
"Аз мисля,че властта повече не бива да бъде само в ръцете на един от нас.Това не е благо,не е приятно нещо.Вие видяхте докъде ни докара Камбисовото безчинство и получихте своя дял от престъплението на мага.Как би било нещо разумно монархията,щом като на монарха е позволено,без да бъде отговорен за това,да върши каквото си иска?И най-благородният мъж да застане начело на тази власт, и той би остъпил от обикновенния начин на на разсъждение.Защото у него се поражда надменност от благата на настоящето му, а завистта у човека е вродена поначало.Тъй че има ли човек тези две неща,значи има всички злини;потънал в охолство,той извършва част от многото свои престъпни дела от надменност,а друга - от завист.И макар,че един мъж с царска власт би трябвало да е лишен поне от завист,тъй като разполага с всякакви блага,обикновенно става обратното и царят завижда на поданиците си;завижда на най-благородните затова,че те остават живи и невредими,а се радва на най-долните граждани,като твърде благосклонно одобрява коварните им замисли.От всички хора най-мъчно се угажда на Царя - защото,ако го величаеш умерено,остава недоволен,че не е всецяло почетен,а ако някой е прекалено ласкателен,се чувствува огорчен,понеже бил ласкател.Та идваме до най-главното:царят разклаща обичаите на дедите ни,насилва жени и умъртвява хора без съд.
А народовластието(демокрацията) най-напред е едно твърде хубаво название,то значи законоравенство; и второ,то не върши нищо от това,което върши един монарх; длъжности раздава по жребий,търси отговорност за изпълнението им,всички решения се вземат общо.Така че аз съм на мнение да изоставим монархията и да издигнем народа,защото в него е всичко."
Та Отанес изказал такова мнение, а Мегавиксос препоръчал да се обърнат към олигархията и изрекъл следното слово :
"Що се отнася до думите на Отанес за премахването на царската власт,то нека смятаме,че и аз съм ги казал,но що се отнася до онези,с които ни кара да предадем върховната власт в ръцете на народа - този съвет не е най-добрия;наистина няма нищо по по-неразбрано и по-дръзко от негодната за нищо тълпа.Неприемвливо е мъже,които бягат от царския произвол,да се оставят да затънат в своеволията на необуздания народ.Царят,катовърши нещо,знае какво върши,а народът не разбира.И как да разбира,когато никой не го е учил,нито пък в живота си е видял нещо хубаво и сблъска ли се с държавните дела,безразсъдно се хвърля в тях,досущ придошла от пороища река.И така нека народът управлява онези,които мислят зло на персите,а ние да изберем няколко най-добри и сговорни мъже и да им поверим върховната власт.И ние всъщност ще бъдем между тях,тъй като само от най-добри мъже е възможно да се родят най-добри решения."
Това било мнението на Мегавиксос,а трети изказал своето Дарий.Който рекъл:
"На мене това, дето Мегавиксос каза срещу народовластието, ми се струва правилно, но за олигархията не е прав. Нека вземем трите форми на управление - народовластие,олигархия и монархия - които се смятат за най-добри.Аз твърдя,че монархията е далеч най-добрата власт. Защото наистина не би могло да има нещо по-добро от властта на  най-добрия мъж - с такова мнение той би управлявал безупречно народа, а решенията си срещу враждебно настроени мъже по този начин би запазил в най-голяма тайна. При олигархията,където мнозина упражняват добродетелите си в интерес на общността, обикновенно се поражда силна лична омраза; защото всеки желае сам да оглави останалите и да се налага и така стигат до големи вражди помежду си ; пораждат се раздори,  от раздорите - кръвопролития, а от кръвопролитията до монархията има само една крачка и по това личи колко монархията е по-добра като власт. Ако ли народът е на власт,невъзможно е да не се получи злина; ако се случи злоупотреба с държавните работи,между злоупотребилите не се поражда омраза, а силно приятелство,защото злоупотребилите с държавните работи преди това са се сдружили в съзаклятие.И това продължава така, докато някой не застане начело на народа и спре злосторниците; и заради това тълпата почва да величае този човек и както го величаят,така им става цар; с това той показва ясно, че монархията е най-добрата власт.Ако събера всичко в едно изречение,бих попитал откъде имаме ние свобода и кой ни я е дал? Дали е от народа, дали е от олигархията или от монархията?Затова трябва да спазваме това положение,без да променяме законите, създадени от дедите ни; тези закони са добри, по-добри няма."
Та тези три мнения били изложени и четирима от седмината мъже се присъединили към това на Дарий. Понеже Отанес не надделял с мнението си, като настоявал за равни права на персите, се изправил сред тях и им рекъл:
"Мъже съзаклятници, очевидно е,че само един от нас следва да стане цар, било като получи царската власт по жребий, било след като предостави на персийският народ да го избере или по някакъв друг начин; разбира се, аз няма да се състезавам с вас, защото нито искам да властвам, нито да властвуват над мене, но се отказвам от властта, при условие, че нито аз ще бъда подвластен на някого от вас, нито някой от потомците ми."
Шестимата се съгласили с условията, които изказал, а Отанес се оттеглил и останал настрана от състезанието.И до днес този дом продължава да е единственният свободен дом от всички персийски домове и се подчинява на царската власт толкова ,колкото желае,без да пристъпва персийските закони.
Останалите от седмината се заели да обмислят как ще е най-справедливо да се поставя цар.Решили на Отанес и потомците му ако царската власт премине в ръцете на някой друг от седмината, - да му дават извънредно всяка година по една мидийска дреха, както и всякакви дарове, които сред персите се считат за най-почтенни. Взели това решение поради следната причина: понеже пръв замислил заговора и ги събрал. Та тези извънредни привилегии били дадени на Отанес, а ето какво решили за тяхната общност: всеки един от седмината да влиза, когато поиска, в царския дворец без предизвестие, освен ако се случи царя да спи с жена; да не се разрешава на царя да се жени за жена от другаде освен от домовете на съзаклятниците. За царската власт решили следното: чийто кон  при изгрев слънце пръв изцвили, когато влязат на коне в предградието, той да получи царската власт.
Дарий имал един хитър коняр, чието име било Иварес; на този мъж след събранието рекъл следното:"Иварес, решили сме за царската власт да постъпим последния начин: чийто кон пръв изцвили при изгрев слънце, както сме възседнали, той да получи царската власт.Затова сега, ако знаеш някоя хитрост, измисли нещо, та ние да вземем този почтен дар, а не някой друг." Иварес отговорил със следните думи:"Господарю, ако наистина от това зависи да бъдеш цар, или не, бъди спокоен и в добро настроение, понеже вместо тебе никой друг няма да стане цар - имам такива церове." А Дарий казал:"Ако действително знаеш някаква хитрина, гледай да я приложиш и не се бави, понеже утре ще бъде състезанието." Като чул тези думи, Иварес постъпил по следния начин: щом станало нощ, завел в предградието една кобила - която жребецът на Дарий обичал най-много, - спънал я и докарал и жребеца на Дарий, с който почнал да обикаля все по-близо и по-близо около кобилата, докато накрая пуснал жребеца да и се качи.
На развиделяване шестимата се явили на коне, както се били договорили; яздили към предградието и като наближили онова място, където миналата нощ стояла спъната кобилата, жребецът на Дарий препуснал и изцвилил. Едновременно с изцвилването на коня от ясното небе блеснала светкавица и прогърмяло. Тези събития, които споходили Дарий, го извели на щастлив край, като че станали по някаква уговорка. Другите скочили от конете и ниско се поклонили на Дарий.
Та едни заявяват, че Иварес това бил измислил, а други - следното(всъщност и едното и другото

Херодот: За предимствата на Монархията

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Теми по история

Стопанският живот на Третото Българско Царство - 3 част

  ИКОНОМИКА НА ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО.ФРАГМЕНТИ. Транспорт и Елекрификация. Тясно свързан с отраслите на материалното производство е железопътния транспорт. В периода 1921 - 1939 г. дължината на релсовия път е увеличена 1,5 пъти , а броят на превозените пътници - двойно. В ония години БДЖ работят на печалба, за разлика от сега. В 1926 г. е положено началото на въздушната поща в България по линията София - Г.Оряховица - Варна, а през следващата година - и на въздушния транспорт. Още в 1901 г. София е напълно електрифицирана. Тогава тръгват и първите трамваи. А когато през 1911 г. любимия на комунистите американски журналист Джон Рид посещава столицата ни остава изумен и я нарича " един малък Сан Франциско на Балканите". За десетина години( от 1927 - откогато започва усилената електрификация в страната), са снабдени с ел.ток 320 селища - 90 града и 230 села. Както виждаме, основите на електрификацията са заложени далеч преди комунистите да вземат властта. Голяма неистина(лъжа) е, че ако не били те, страната ни щяла да остане примитивна и бедна. След Втората световна война не комунистическите партии, а умовете и ръцете на хората извършиха оня научно-технически бум, който преобрази целия свят. Нещо повече - именно в страните, в които не управляваха компартии, имаше(и има) телевизори, автомобили, и машини, и строителство далеч по-добри от нашите. Именно това,...

Стопанският живот на Третото Българско Царство - 2 част

Селско стопанство През 20-те години, както и през следващите, селското стопанство е основен отрасъл в българската икономика, даващ стабилна основа на благосъстоянието на българския народ. То осигурява 2/3 от националния доход и поминък на също толкова от трудещата се част от населението на страната. За 1939 г.( възхода в предвоенното развитие) тези дялове са съответно 65% и 73%, а за 1988 г. - 12% и 18%. И цифрите, и реалностите на днешния ни ден свидетелстват най-добре за резултатите от предизвиканата "отгоре" криза в съвременното българско селско стопанство, за разкъсаните социални отношения вследствие миграцията и необоснованото ускоряване на урбанизацията, за обезлюдените села и в резултат на това незадоволения и скъп пазар. Нов тип социалистическо Орсовско коопериране...,широкомащабно и модерно-механизирано земеделие(екстензивно). Катастрафалното положение трайно се закрепи след "връщането на земята в идеални граници"."Идеалното" и обработване и експлоатация от арендаторите и орсовските частни текезесета не отдалечи много състоянието на нещата от бившата колективизация.Колкото до пазара,пласмента и чуждата конкуренция,потреблението, то нещата са с постоянен отрицателен знак...Отговорите и коментарите на специалистите и управляващите са много научни и компетентни, но за съжаление с нищо не спомагат да се подобри положението...

Стопанският живот на Третото Българско Царство

И тази тема е почти табу за съвременния български "европейски" гражданин... Ако понякога се споменава по нещо за "времето на Стамболов" или че имало икономически бум в България в периода преди Балканската война, то за стопанския живот на Царството през 25 годишното управление на цар Борис III например никой нищо не знае. На фона на "великите" достижения на социализма и до днес се внушава, че преди него в България, едва ли не, нищо не е имало и българите са станали хора едва след "победата на 9 септември 1944год."... Твърде трудни са първите дни, месеци, години от царуването на младия цар Борис III. Той поема в своите още неукрепнали ръце съдбините на една претърпяла поражение в устрема си за национално обединение страна, съкрушена морално и материално, безпощадно окастрена, непоносимо обременена финансово. Хиляди бежанци, побягнали от откъснатите от живата плът на България земи, търсят в отеснелите й предели подслон и препитание. Стопанството е сериозно разстроено, разгарят се вътрешно-политически разногласия, отвсякъде е издигната стена от недоверие и недоброжелателство... Икономическото положение е обременено най-вече от изгубените Беломорска Тракия и особенно от Южна Добруджа - една от житниците на България, давала дотогава значителна част от износа на зърнени храни.  Териториалните промени предоставят обаче на страната...

Archiepiscopus Bulgariae

Архиепископ на България в текста   „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE “ Целта на тази публикация е да се проследи от кое време е сведението за  „Архиепископ на България”  (αρχιεπισκοπος Βουλγαριας  -  archiepiscopus Bulgariae – двата варианта в книгата на Reiskii ) от произведението  „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE”.  Нека видим някои становища предшестващи тази статия и какво е отношението на този изпис към официално прокламираното от официозите „Българско покръстване при цар Борис І”. І. А. Официалната версия в българското историографско пространство е, че изписа „архиепископ на България” е титулно име, следствие  покръстването на българите през ІХ в. Няма да се спираме подробно на  него, тъй като то е публикувано във почти всяка научна статия или учебник издаден в България и всеки може да се осведоми за подробности без особени затруднения при намирането на материали по това мнение – те са повсеместни. Нещо повече, те са знанието в България. Поставили сме термина „мнение” под курсив, тъй като твърде рядко могат да се намерят някакви основания за такова приемане, освен основания базиращи се на друго мнение от паралелен източник, почти автентичен с първия, както по отношение на изворов материал, така и по отношение на авторско виждане. С едно изречение, налице е...

Из политическата история и дипломация на Първото Българско Царство

Около историите за покръстването на българите и въпроса за покръстването на България, витаят същите митове, легенди и нескончаеми пледоарии  -  подобно на въпроса за историята на българите и за историята на техните държави! И в двата случая не става въпрос за един исторически процес и за един факт а за два. Както не е едно и също - историята на един народ  и историята на някоя от държавите, които е създал, така не е едно и също нещо -  покръстването на българите и покръстването на България. Някои казват, че имало покръстване на българи през 1-ви век , тук на Балканите, за Оногурската архиескопия в Херсонес( Корсун - Крешен) от 635 г. от гърците се знае от и от булгарските летописи, за покръстени славяни и власи, които помогнали на Кубрат да си върне властта в Българското тарханство също е споменато. Но факта за покръстването на България, т.е. въвеждането на християнството за държавна религия в страната се свързва с кръщението на владетеля Борис I и последвалото налагане на християнството за държавна религия. За да излезе от задушаващата прегръдка на Византия след покръстването,българският владетел Борис Първи потърсил решение на проблема в две посоки. Първо във възобновяване на съюза с Немското кралство. И заедно с това - обръщане към Рим за приобщаване към папството, т.е. по-далеч от Патриаршията и по-близо до самостоятелността. В изпълнение...

Archiepiscopus Bulgariae

Архиепископ на България в текста   „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE “ Целта на тази публикация е да се проследи от кое време е сведението за  „Архиепископ на България”  (αρχιεπισκοπος Βουλγαριας  -  archiepiscopus Bulgariae – двата варианта в книгата на Reiskii ) от произведението  „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE”.  Нека видим някои становища предшестващи тази статия и какво е отношението на този изпис към официално прокламираното от официозите „Българско покръстване при цар Борис І”. І. А. Официалната версия в българското историографско пространство е, че изписа „архиепископ на България” е титулно име, следствие  покръстването на българите през ІХ в. Няма да се спираме подробно на  него, тъй като то е публикувано във почти всяка научна статия или учебник издаден в България и всеки може да се осведоми за подробности без особени затруднения при намирането на материали по това мнение – те са повсеместни. Нещо повече, те са знанието в България. Поставили сме термина „мнение” под курсив, тъй като твърде рядко могат да се намерят някакви основания за такова приемане, освен основания базиращи се на друго мнение от паралелен източник, почти автентичен с първия, както по отношение на изворов материал, така и по отношение на авторско виждане. С едно изречение,...