Бойните действия на Предния отряд при Нова Загора през м. юли 1877 г. - важна предпоставка за успешната отбрана на Шипка

Щилиян Русев

Действията на Предния отряд по време на Освободителната руско–турска война 1877-1878 г. заемат значимо място в научната историческа литература. Съвсем основателно и логично в различните публикации, третиращи въпроса, акцентът е поставен върху събитията, свързани с героичната защита на Стара Загора. Там, в кръвопролитните сражения с войските на Сюлейман паша на 19 /318 юли се извършва и първото бойно кръщение на младото Българско опълчение, с пълна сила се проявяват героизмът и себеотрицанието на опълченците при спасяването на Самарското знаме. Разкривайки значението на тези боеве, както от тактическа, така и от стратегическа гледна точка, редица автори налагат внушението, че макар и претърпели поражение в сраженията, защитниците на града сломяват настъпателната мощ на неколкократно превъзхождащите ги в числено и военно-техническо отношение табори на Сюлейман паша. Следствие на това последният преустановява настъплението на своята армия по направление на Казанлък и Шипка. Същевременно съвременната историография все още не отдава дължимото на бойните действия при Нова Загора през м. юли 1877 г., резултатите от които са в основата на предпоставките за победния изход от епичните шипченски боеве от 9 /21/ до 11 /23/ август 1877 г.
Целта на настоящото скромно изследване е, без да има претенциите за изчерпателност по проблема, да посочи взаимовръзката между тези събития, като разкрие по-пълно ролята и мястото, което град Нова Загора заема в героичния, рискован и изпълнен с неимоверни трудности деветнадесетдневен рейд на Предния отряд на юг от Балкана, в долините на реките Тунджа и Марица.
Към малкия тракийски градец вниманието на руското командване се насочва непосредствено след като частите на Предния отряд на генерал Гурко се появяват на изхода на Хаинкьойския проход на 2 /14/ юли 1877 г. Командването на отряда разглежда града като укрепен военен пункт на противника, който трябва да бъде неутрализиран, за да може безпрепятствено да се осъществи главната цел от първия етап на похода-придвижването на руските войски покрай полите на Балкана и завладяване на Шипченския проход от юг. В тази връзка планът за действие не предвижда превземането на Нова Загора, а само лишаване на разположените в неговия район неприятелски части от настъпателна инициатива, принуждавайки ги да се готвят за отбрана. В първите сражения с противника в Твърдишко-Шивачевското поле частите на Предния отряд разбиват 3 табура /батальона/ пехота с 2 оръдия и около 300-400 конни черкези от дислоцираните в района на Нова Загора турски въоръжени сили. Тунджанската долина на разстояние 30-40 км. вляво и вдясно от прохода е разузната от руската кавалерия.
На 3 /15/ юли към Нова Загора е изпратен на разузнаване 2-ри дивизион от 26 –ти Донски полк със задача да прекъсне железопътната линия и телеграфните съобщения в района на града. Дивизионът в състав от 2 сотни казаци, под командването на адютанта на главнокомандващия Великият княз Николай Николаевич, ротмистър Мартинов, преминава през селата Лъджа /Баня/ и Авлиени /Асеновец/. В последното село, пленява турски транспорт с 80 сандъка патрони, след което достига подстъпите на града и прекъсва телеграфните съобщения по шосето Нова Загора-Стара Загора. Посрещнати от силна черкезка конница, руските кавалеристи влизат в схватка с нея, но попадат под артилерийския огън на турската батарея, заела позиции в района на железопътната станция. Дивизионът се изтегля от полесражението по посока към с. Авлиени без жертви и без да успее да прекъсне железопътната линия. Данните получени от разузнавателния рейд показват, че неприятелските сили, разположени на позиции в района на Нова Загора, включват 3 табура /батальона / пехота/, 1 шестфунтова пеша батарея и 2 сотни черкези .
Преминаването на Предния отряд през Хаинкьойския проход, неговите първи успешни бойни действия в Твърдишко-Шивачевското поле и разузнавателният рейд на кавалерийския дивизион на ротмистър Мартинов предизвикват силна паника и уплаха в турските управляващи среди. Правителството отначало се опитва да прикрие и омаловажи тревожните сведения за появата на руски войски южно от Балкана, след което е принудено да признае истината и да предприеме спешни действия за тяхното отблъскване. На министъра на военноморските сили Реуф паша е разпоредено незабавно да замине за Сливен, откъдето да организира операцията по разбиването и прогонването на проникналите в долината на р. Тунджа противникови сили. Но тъй като завзетите от русите райони са част от територията на Новозагорска каза, центърът на турската отбрана се премества в Нова Загора, където на 3 /15/ юли пристига Реуф паша. В града се установява щабът на формиращата се Южнобалканска турска армия.
Бойните действия на предния отряд в северния район на Новозогорска каза, както и край самия град създават у турското командване впечатлението, че противникът възнамерява да превземе Нова Загора, поради което започва бързото му укрепване във военно отношение и увеличаване на числения състав на разположените в него турски въоръжени сили. По железницата от Одрин пристигат все нови и нови влакови композиции, пълни с редовни войски и нередовни части- анадолски черкези и башибозуци, идещи от Мала Азия, надъхани с верски фанатизъм и омраза към неверниците руси и българи. Страхът от руско нападение се излива във вълна от дива азиатска жестокост, заляла града. В него започват погроми, издевателства и насилия, които се изразяват в масови кланета над българското население. Нова Загора е първият град в Южна България по време на Освободителната война, който лумва в пламъците на пожарите, а населението му e подложено на масови кланета от поробителите.
Докато в турския военен щаб в Нова Загора се готвят да посрещнат предстоящо руско нападение срещу града, в същото време, разполагайки по височините на Средна гора гъста редица от предни постове, командването на Предния отряд скрито от погледа на противника започва на 4 /16/ юли придвижването на своите части по посока на Казанлък и Шипка. След успешни сражения на 4 /16/ юли при с. Лаханлии / Ветрен /, руските войски овладяват Казанлък на 5 /17/ юли, а на 7 /19/ превземат и Шипченския проход, чиито позиции табурите на Мехмед Хулуси паша безславно изоставят. Поставената от главното командване на армията задача е изпълнена, но с това фактически приключват и благоприятните моменти в дейността на Предния отряд. Обстановката по фронта на юг рязко се влошава. Опомнило се от първоначалния шок, турското правителство предприема енергични мерки за организиране на мащабни настъпателни действия на север през Балкана, в основата на които стои елитната черногорска армия на Сюлейман паша. Задачата и е посочена в изпратената до него на 9 /21/ телеграма от военния министър Махмуд, в която се казва: „Целта, която трябва да преследваме преди всичко, е да попречим на врага да концентрира големи сили на Балкана и заплаши армейските корпуси на Осман паша и Ахмед Еюб паша. С тая цел трябва много бързо да се прочисти региона отсам Балкана и да се прогонят руснаците от техните позиции. Тази задача е поверена на Ваше превъзходителство”
На 3 /15/ юли армията на Сюлейман паша е натоварена на 25 английски парахода и превозена от пристанището Антивари на Адриатическо море до Деде Агач на Бяло море. Тук турският пълководец е уведомен от военния министър, че е назначен с имперски указ за командващ Балканската турска армия. От 8 /20/ до 9 /21/ юли войските дебаркират на беломорския бряг и незабавно с железницата се отправят към Одрин. На 11 /23/ юли първите 16 табура пристигат на ж. п. станция Карабунар /Гълъбово/. Става ясно, че основното направление за настъпление на корпуса на Сюлейман паша е насочено срещу позициите на Предния отряд, за чийто части настъпват критични дни. Командването на отряда е изправено пред възможността да избира от два възможни варианта за действие: или да изтегли отбранителната линия на своите войски на Шипченския проход, или да изнесе отбраната на предни позиции, завземайки градовете Стара Загора и Нова Загора като по този начин прикрие подстъпите на средногорските проходи-Дервентския, водещ към Казанлък и Шипка, и Чанакчийския-към Хаинкьой. Генерал Гурко избира втория вариан. На 10 /22/ юли, ескадроните на 9-ти драгунски Казански полк на полковник Корево и 1 сотня казаци с 2 оръдия завземат Стара Загора. На следващия ден 11 /23/ юли 9-ти хусарски Киевски полк на барон Корф и 4 дружини от Българското опълчение на генерал Столетов влизат в града, възторжено посрещнати от неговите жители.
В периода 11 /23/ - 13 /25/ юли руски кавалерийски отряди извършват саботажни действия в долината на р. Марица по двете железопътни линии: Търново-Сеймен /Симеоновград/ - Пловдив и Търново–Сеймен - Нова Загора. Данните от разузнаването показват засилено присъствие на турски войски в пунктовете Карабунар и Търново-Сеймен. Към Нова Загора е изпратен кавалерийски разезд от 9-ти хусарски Киевски полк, който установява наличието на значителни неприятелски сили в района на града.
На 15 /27/ юли от Стара Загора по направление на Нова Загора е изпратен на разузнаване кавалерийски дивизион от 9-ти драгунски Казански полк. Дивизионът в състав от 1 ½ ескадрона под командата на подполковник Белогрудов има за задача да установи, съществува ли заплаха за обход на левия фланг на Старозагорския отряд на херцог Лейхтенбергски от страна на противника от към Нова Загора. Кавалеристите достигат западните покрайнини на града, водят бой с черкезка конница и обстрелвани от артилерийски и пушечен огън на турските войски в района на железопътната станция се изтеглят към с. Авлиени и Стара Загора. В схватките с черкезите загиват 1 офицер и 9 низши чина, а 11 са ранени. От раните си на другия ден в Стара Загора умират още 2 кавалеристи.
Данните получени от разузнавателния рейд на кавалерийския дивизион на подполковник Белогрудов показват, че в района на Нова Загора противникът разполага с 6-7 табура пехота, 1 батарея от 4-6 оръдия и 200-300 души конни черкези. Макар и силно занижени тези данни потвърждават становището, че на левия фланг на Старозагорския отряд, се създава крупна противникова групировка, която оформя дясното крило на настъпващата от юг армия на Сюлейман паша. Имайки в предвид възникналата обстановка, командирът на Предния отряд счита, че противниковите части, придвижени към Търново-Сеймен, Карабунар и Нова Загора съставляват ариергарда на армията на Сюлейман паша, докато главните му сили могат да завършат процеса на своето съсредоточаване не по-рано от периода 17 /29/ юли-20 юли /1август/. На това основание генерал Гурко изпраща донесение до главното командване, в което заявява, че „сегашното време е най-благоприятно за нанасяне на решителния удар” и най-настоятелно изисква да му бъдат изпратени подкрепления и предоставена свобода на действие. На 16 /28/ и 17 /29/ юли той получава телеграми от щаба на действащата армия, с които го уведомяват, че главнокомандващия „се съгласява напълно с всички негови съображения и му предоставя пълна свобода на действие”. Същевременно в подчинение му се придава 1-ва бригада от 9-та пехотна дивизия на генерал Святополк Мирски, под командването но генерал Борейша, която още на 8 /20/ юли се установява на позиции на изхода на Хаинкьой. Една далекобойна 9-фунтова батарея е придвижена в помощ на отряда от Габрово през Шипченския проход към Казанлък.
Получил пълна свобода на действие генерал Гурко може да се върне към любимия си прийом „быт противника по частям”. Отново вниманието на командира на Предния отряд се насочва към Нова Загора. Но за разлика от положението, което градът заема в руските военно-оперативни планове в началото на похода, при създалата се нова обстановка, неговото място е в центъра на тяхната реализация. Да се отнеме Нова Загора от противника означава да се прекъсне най-важната снабдителна линия на армията на Сюлейман паша при настъплението и на север срещу Стара Загора, Казанлък и Шипка, както и да се лиши тя от главната си линия за отстъпление при евентуален неуспех. С превземането на Нова Загора генерал Гурко преследва решаването на следните задачи:
1. Премахва се възможността за съединяване на армията на Сюлейман паша с шуменската армейска групировка на Мехмед Еюб паша, тъй като градът е най-близкият пункт от пътя, по който то може да се осъществи.
2. Заставайки на десния фланг на настъпващите от юг турски войски Предният отряд може да забави, или отклони удара срещу Стара Загора, а ако не успее да го предотврати, турският пълководец няма да се реши да продължи настъплението на север към Казанлък и Шипка, докато Нова Загора е в руски ръце.
3. Ползвайки се от преимуществото си в кавалерия и маневрирайки с нея на широк периметър да не позволи на настъпващите от юг сили на Сюлейман паша да развият настъплението си на север, печелейки време до идването на значителни подкрепления, с помощта на които противникът може да бъде разбит.
4. Превземането на Нова Загора и нанасянето на удари във фланг и в тил на армията на Сюлейман, би имало като основен морален ефект възобновяването на паниката сред турското население и деморализацията в редиците на противника.
Действията по превземането на града трябва да съвпаднат по време с втория щурм срещу Плевен. Успехът от него, в което командирът на Предния отряд не се съмнява, отреждат на неговите войски ролята на авангард в общото настъпление на силите на 8-ми корпус към Одрин и Цариград. Планът на генерал Гурко за удар срещу Нова Загора има и своите слаби страни, най-важните от които са невярна прогноза за резултатите от втория щурм срещу Плевен на 18 /30/ юли; неточни разчети за времето, необходимо за съсредоточаване на противниковите сили в пунктовете за настъпление, както и сериозно разминаване в сведенията за техния числен състав и въоръжение.
В изпълнение на този план на 16 /28/ юли командирът на Предния отряд отдава диспозиция, съгласно която на 17 /29/ поверените му войски трябва да настъпят към Нова Загора от три различни пункта в три колони:
-Дясна, включваща Старозагорския отряд на херцог Лейхтембергски, в състав: 4 дружини от Българското опълчение, 9-ти Киевски хусарски полк, 8-ми Астрахански драгунски и 9-ти Казански драгунски полкове, 2 сотни донски казаци и 12 оръдия да настъпи по шосето от Стара Загора за Нова Загора
-Средна, представляваща частите на Казанлъшкия отряд, под командата на генерал Цвецински, в състав: 4-та стрелкова бригада, 2 роти пластуни 2 ½ казашки сотни и 16 оръдия да настъпи от Казанлък по долината на Тунджа и през Чанакчийския проход при с. Чанакчии /Паничерево/ към Нова Загора.
-Лява, съставена от 1-ва бригада от 9- та пехотна дивизия на ген. Борейша в състав: 5 батальона, 1 стрелкова рота, 1 казашка сотня и 16 оръдия да настъпи от изхода на Хаинкьойския проход към Нова Загора/.
Общо силите на Предния отряд наброяват 14 пехотни батальона, 4 кавалерийски полка и 5 артилерийски батареи- около 10, 500 души и 44 оръдия. В техния състав не влизат 4-та опълченска дружина, оставена на Шипченския проход да посрещне 9 фунтовата батарея и 6-та опълченска дружина, изпратена още на 4 /16/ към Търново да конвоира пленени турски войници.
Съгласно диспозицията войските на Предния отряд трябва да настъпят към града, обхващайки го в клещи. Лявата колона има за задача да напредне от североизток и изток, Средната от север, а Дясната от запад и югозапад, като нейната кавалерия пресече пътя за отстъпление на заелите позиции в района на железопътната станция турски войски . Според получените от изпратените разузнавателните кавалерийски разезди данни в щаба на генерал Борейша към 12 часа на 17 /29/ юли в Нова Загора, противникът разполага с 2 пехотни полка и 2 полка кавалерия .
В същото време цялата армия на Сюлейман паша също преминава в настъпление. Съгласно планът, приет на срещата между Сюлейман паша, Реуф паша и Мехмед Хулуси паша, състояла се на 15 /27/ юли в с. Радне махле /гр. Раднево/, тя трябвало да настъпи /на 17 /29/ юли срещу Стара Загора също в три колони:
-Дясна, под командването на Реуф паша, в състав:12 пехотни батальона, 1 ескадрон, 4 артилерийски батареи и 3000 черкези – общо 9000 души по шосето от Нова Загора към Стара Загора
-Средна, под командването на Сюлейман паша, в състав: 41 пехотни батальона, 2 кавалерийски ескадрона, 5 артилерийски батареи и 500 конни черкези- общо16000 души от ж. п. възел. Карабунар /гр. Гълъбово/ към Стара Загора.
-Лява, под командването на Мехмед Хулуси паша, в състав: 7 пехотни батальона, 1 батарея и 150 конни черкези- общо 4000 души от Чирпан към Стара Загора.
Общата численост на настъпващите войски възлиза на 60 пехотни батальона, 10 артилерийски батареи, 3 кавалерийски ескадрона и 3650 конни черкези-всичко около 30000 души. За сборен пункт на настъпващите войски е определено с. Арабаджи кьой /Коларово/ на около 8 км., южно от Стара Загора.
Тъй като в периода между 13 /25/ и 16 /28/ юли практически разузнавателни действия южно от Стара Загора не се водят, както от руска, така и от турска страна и за командванията на двете воюващи страни планираните настъпателни операции остават скрити. Оказва се, че настъплението и на двете военни групировки се извършва в три колони, по едно и също време към пунктове, които са завзети от противника. При това положение сблъсъкът между двете десни колони става неизбежен .
В 4 ½ сутринта на 17 /29/ юли частите на руския Старозагорски отряд настъпват по шосето за Нова Загора, но достигайки до с. Карабунар /Подслон/ се сблъскват с превъзхождащите турски сили на Реуф паша и след двудневни несполучливи опити да си пробият път, се връщат на позиции в Стара Загора. Средната колона, включваща Казанлъшкия отряд, напуска Казанлък в 3 ½ сутринта на същия ден и се отправя по 60 километровия път през селата Софулари /Д. Мъдреци/, Къшлата /Зимница/, Балабанлии /Едрево/ и Чанакчии /Паничерево/ към Нова Загора.
Най-рано до указания пункт за съсредоточаване на войските достига 1-ва бригада на генерал Борейша, съставяща Хаинкьойския отряд. Бригадата напуска бивака на изхода на прохода до с. Хаине /Гурково/ в 12 ч. на обяд на 17 /29/ юли и през селата Чалтъкчии /Оризари/, Лъджа /Баня/ и Кортен се насочва към Нова Загора . Към 8 часа сутринта на 18 /30/ юли нейните части приближават подстъпите на града.и се развръщат в боен ред. Противникът е разположил на позиции в Нова Загора, според турски източници, 3 пехотни батальона, 2 оръдия и няколко стотици черкези. Руските данни сочат: 3 батальона низами /редовен аскер/, 2 батальона мустафъзи /опълчение/, 6 далекобойни круповски оръдия и 2000 конни черкези.
В 8, 30 ч. на 18 /30/ юли проехтяват началните артилерийски залпове на двете руски батареи. Турските далекобойни оръдия отговарят на огъня. Придвижвайки се напред, от около 800 крачки разстояние 4-та и 6-та батареи започват интензивен обстрел по позициите на противника. Турците запалват града на няколко места и се прибират зад укрепленията в района на железопътната станция. Частите на 1-ва бригада преминават в настъпление като бойната линия обхваща западната, северна и източна част на Нова Загора. От запад започват обхождане 1-ви и 2-ри батальони на 33–ти Елецки полк и 3-та стрелкова рота от 34-ти Севски полк, от север към центъра се придвижва 3-ти Елецки батальон, а от североизток настъпва 1-ви батальон от 34-ти Севски полк. Крайният ляв фланг на настъплението оформят 4-а и 6-а батареи от 9-та артилерийска бригада и 2-ри батальон на 34-ти Севски полк. Достигайки южните покрайнини на града руските стрелци откриват масиран пушечен огън по турските части, които заели позиции зад земления насип на ж. п. линията оказват ожесточен отпор, прострелвайки всеки метър от откритото пространство северно от нея.
Към 8 часа сутринта войските от Средната колона, с която се движи и щабът на генерал Гурко достига с. Авлиене /Асеновец/. Още от височините на Средна гора ариергардните части забелязват опитите на Старозагорския отряд при Карабунар /Подслон/ да си пробие път към Нова Загора и сблъсъкът с войските на Реуф паша. От 21-ви Донски полк е изпратена една сотня начело с есаул Фролов, която да разузнае обстановката в района на Карабунар. /Подслон/.Поради изморителния преход на бойците е даден половин час отдих. В 9 часа частите на 4-та стрелкова бригада се спускат в равнината. Към 11 часа 2-ра и 3-та рота на 16 батальон приближават града от северозапад, а 2-рота от 14-ти батальон, достига западно от главния фас /стена/ на турските укрепления, след което преминава железопътната линия и заема позиции югоизточно от укрепленията, отрязвайки пътя за отстъпление на турците по посока на с. Инджекьой /Стоил войвода/ и Карабунар /Подслон/ Генерал Цвецински изпраща три сотни от 21-ви Донски полк с две оръдия към. с. Коруджии /Полско Пъдарево/, отстоящо на 8 км. югоизточно от Нова Загора, за да пресекат пътя за отстъпление на противника на югоизток. Трите руски батареи – 4-та и 6-та от изток и заелата позиции от запад 15-та Донска батарея откриват унищожителен кръстосан артилерийски огън с картечни гранати по турските укрепления. Железопътната станция е обхваната в пламъци. Вагоните с боеприпаси започват да се взривяват. Турските части попадат в огнен ад, търсейки безуспешно укритие в изкопаните редути и зад купищата траверси, които също са обхванати от пламъците. Черкезката конница напуска позициите и се впуска в стремглаво бягство към Юрлемишката кория (източно от дн. с. Езеро). В 11,35 часа. генерал Гурко дава заповед за обща атака. Стрелците от 16-ти стрелкови батальон, а след тях и ротите на 33-ти Елецки полк връхлитат върху земния насип и с щиков удар завземат турските позиции. Към 12 часа цялата турска верига започва да отстъпва на юг. Отстъплението се превръща в безредно бягство. Гонени по петите от руските стрелци турските войници захвърлят оръжието, свалят куртките, дори шалварите, за да не им пречат при бягсвото. Между ж. п. линията и поляните към с. Юрлемиш /с. Езеро/ се наброяват над 800 трупа на убити турци. Взети са в плен 20 вагона с муниции и 2 далекобойни круповски оръдия. Руските загуби възлизат на: загинали на бойното поле-2 офицери, 14 редови, 1 изчезнал безследно; ранени: 5 офицера и 84 редови.
Победата при Нова Загора е крупен успех за войските от Предния отряд. При все, че родната историография не и обръща подобаващо внимание, тя не само че прибавя нови страници към летописа на руската бойна слава, но и реализира важна тактическа задача със стратегическо значение за по-нататъшния ход на бойните действия през лятото на 1877 г. В сраженията на 18 /30/ юли 4 батальона руси и 3 конни сотни,-общо около 2500 души разгромяват противник, който ги превишава почти двойно в числено отношение. Трябва обаче да се изтъкне категоричното превъзходство в артилерийско отношение, където то е :5,5:1 пъти в полза на руските войски.
След превземането на Нова Загора частите на Предния отряд застигат основните сили на Реуф паша в гората при с. Джуранли /с. Калитиново, Старозагорско/ и им нанасят ново поражение. Сам турският командващ се спасява с позорно бягство до ж. п. станция Карабунар /гр. Гълъбово/. На полесражението остават над 1200 трупа на убити турски войници. За жалост тази нова победа не е достатъчна да бъде удържана Стара Загора. След 5 часови кръвопролитни сражения, проявявайки безпримерна храброст и героизъм българските опълченски дружини и руските кавалерийски части са разбити от превъзхождащите ги неколкократно по численост и въоръжение табори на Сюлейман паша.Трябва обаче да отбележим, че за командването на Предния отряд резултатите от боевете при Стара Загора имат предимно морален характер. Те не решават задачи във военно-оперативен план, тъй като с превземането на Стара Загора от турските войски, пътят за тяхното настъпление към Казанлък и Шипка остава открит. В тази връзка не отговарят на историческата истина твърденията в различни публикации, че героичният отпор на опълченските дружини разстроил бойните редове на армията на Сюлейман паша, принуждавайки я по този начин да преустанови своето настъпление. В подобен дух е и заповедта на генерал Гурко по повод разформироването на Предния отряд.
В боевете при Стара Загора турската страна понася следните загуби: убити 6 офицери и 162 войници, и ранени 12 офицери и 554 войници. За 16 хилядната армия на Сюлейман паша тези загуби се равняват на 4,5 % от личния и състав. Този факт едва ли е в състояние да разстрои нейните бойни редове, още повече, че в края на сраженията на 19 /31/ юли на бойното поле пристигат от Чирпан свежите табори на Мехмед Хулуси паша. Това са нови 4000 души, не участвали в боевете. С тях общата численост на турските сили при Стара Загора достигат 20000 души. За сравнение, загубите на старозагорските защитници са: убити 302, ранени 172 и безследно изчезнали 60. Тези загуби възлизат на 15,2 % спрямо личния състав на Старозагорския отряд, включващ 4-те опълченски дружини и руските кавалерийски части-общо около 3500 души. Така и след сраженията съотношението между противниковите сили продължава да бъде 5:1 в полза на турската страна. Въпреки това тя прекратява по-нататъшните си настъпателни действия след превземането на града. Историческата наука все още не дава еднозначен отговор за причините, поради които Сюлейман паша не преследва разбитите опълченски дружини в Дервентския проход. Героичната съпротива на онези българи, които не са успели да се оттеглят от града и за които Сюлейман паша пише, че „се барикадираха в града в каменните къщи, в църквите, в магазините и ни засипаха с град от куршуми…” продължава 2 дни. Защо и след сломяването на тази съпротива турският пълководец не изпълнява приетия по-рано план за настъпление? Така например още на 9 /21/ юли в телеграма до министъра на войната той пише: „…След няколко дни войските ще бъдат готови и моето намерение е да се отправя към Филипопол /има предвид пловдивската ж. п. линия –б. моя/ и оттам към Шипка. Защото е невъзможно да си осигуря регионите отсам Балкана, без да съм взел отново Шипка и без да имам път за достигане до Ески Загра и Ени Загра, завземайки Казанлък…”. С превземането на Стара Загора се създава обстановка, напълно благоприятна за настъпление на турските войски към Балкана. След сраженията бойните редици, на участвалите в тях опълченски дружини, силно оредяват. Според сведение от 1 /13/ август 1877 г. 1-ва дружина наброява 409 души, 2-ра-488, 3-та-309 и 5-та-459. Общо боеспособният числен състав на 4-те дружини възлиза на 1665 души. В същото време на Шипченския проход има само 3 батальона от 36-ти Орловски пехотен полк с около 600 бойци. Впоследствие там се съсредоточава и не участвалата в боевете при Стара Загора 4-та опълченска дружина без 1 рота, в състав от 456 души. Тези слаби сили не могат да бъдат никаква пречка за запазилата своята боеспособност армия на Сюлейман паша. След превземането на града, Дервентският /Змеевският/ проход е задръстен от коли, каруци и бягащи към Казанлък огромни тълпи от население-жени, деца, старци. Една, невъобразима, неуправляема смес от хора, вещи и добитък, огласяща прохода с ревове и писъци. Цялото това пъстро множество увлича със себе си изтеглящите се на групи опълченци, мнозина от които ранени, съставляващи разбитите останки на Старозагорския отряд. Всякакви опити на руските офицери да въведат някакъв ред и създадат организация за отбрана, в случай на противниково нападение, остават без резултат. Тази картина дава повод на коменданта на града и командир на десния фланг на старозагорската отбрана полковник Ф.М. де Прерадович да запише в своите “Спомени за Руско-турската война1877-1878” следното: “Напълно съм убеден, че ако неприятелят ни преследваше енергично, отредът щеше да бъде окончателно унищожен и след време малцина щяха да помнят за сражението при Ески Загра”. Пак по този повод опълченецът Л. Филипов, участник в събитията, отбелязва в своя дневник: “Ако Сюлейман паша не гледаше да беси българите и да разваля градищата и селата им, а ни преследваше енергически и би постъпил по-умно, то той би ни заградил пътя на отстъплението и би изтребил целия ни отряд”. Все в тази връзка авторът на “Освободителната война 1877-78 по случай 25 годишния юбилей” полковник Тошев пише: “Не подлежи на никакво съмнение, че ако ли Сюлейман Паша след разбиването на отряда на Херцога Лейхтенбергски при Ст.-Загора, предприемеше едно преследване по петите на тоя разнебитен вече отряд, или вътре в два-три дена той се появеше пред балканските проходи, отбраната на които още не беше организирана, то Балкана щеше непременно да бъде превзет от него и желаемото от турците съединение на трите им армии щеше де се извърши някъде към Търново. Въпреки изключително благоприятната обстановка, обаче, армията на Сюлейман паша не продължава настъплението към Казанлък и Шипка. Защо това не става, отговор на този твърде важен въпрос дават няколко събития, които произлизат непосредствено след боевете за града и които коренно променят по-нататъшните планове за действие на турския пълководец. В основата им стои обстоятелството, че по време на сраженията за Стара Загора Сюлейман паша няма реална представа за обстановката на десния фланг на своите войски. Той е убеден, че този фланг е защитен от армията на Реуф паша, затова и първото събитие, което се случва след превземането на града от войските му, поражда у него силно безпокойство и объркване в по-нататъшните му действия.
Към 17, 30 часа вечерта на 19 /30/ юли, от изток, по новозагорското шосе, откъдето трябвало да се появят войските на Реуф паша, пред смаяния поглед на Сюлейман паша се приближават в стегнат строй частите на Предния отряд на генерал Гурко, които без да влязат в бой се оттеглят към с. Дълбоки.. Един час по-късно един черкез на име Хаджи бей докладва на турския пълководец, че Реуф паша е бил обкръжен през деня в една близка гора и разбит от русите. Този факт още повече обърква и смущава Сюлейман паша. Той е толкова поразен от съобщението, че веднага е готов да изпрати 2 отряда да търсят мястото на полесражението. Само настъпването на тъмнината го отказва от това му намерение. Същата вечер, в 9 часа, Сюлейман паша получава от коменданта на станция Карабунар /гр. Гълъбово/ подполковник Муса Киазим телеграма, която предизвиква у него силна тревога и коренно променя по-нататъшните му намерения. В телеграмата се съобщава за превземането предния ден на Ени Загра /Нова Загора/ от 20000 руси, които настъпвали към станция Карабунар. Това известие предизвиква невъобразима паника сред старозагорското турско население. Опасявайки се от руско нападение Сюлейман паша е принуден да го евакуира към Одрин под конвой, за която цел отделя от войските си 3 боеспособни табура. Сутринта на 20 юли /1 август/ той изпраща разузнавателни части да търсят мястото, където е била разбита армията на Реуф паша. В гората край с. Джуранли те откриват следите от поражението-личните вещи на командващия и стотици трупове на избити турски войници.
Анализирайки създадената оперативна обстановка, турският пълководец достига до извода, че на десния фланг и в тила на неговата армия действа силна руска групировка. При това положение е немислимо да се мисли за настъпление на север към Казанлък и Шипка. Новата ситуация изисква незабавна промяна в плана за действие. Основна цел в него става отнемането на Нова Загора от русите. Това намерение на Сюлейман паша се потвърждава от телеграмата му до военния министър, изпратена в 9 часа вечерта на 19 /31/ юли от Стара Загора, в която се казва: ”…Утре, надявам се, с божията помощ, да атакуваме врага и аз да мога да спася Реуф паша. За тази цел ще предприема обща атака. След като успея да освободя този лейтенант, ще положа всички усилия, за да иззема от врага Ени Загра /Нова Загора –б. Щ.Р./, след което ще го преследвам навсякъде, където го срещна. Поради всички тези причини, аз забавям настъплението си към Казанлък…”  Случва се точно онова, което генерал Гурко предвижда в съображенията си при изготвянето на плана за завземане на Нова Загора. Сюлейман паша променя посоката на своето настъпление и се насочва към заетия от русите град Нова Загора, където той престоява 7 дни- от 24 юли /5 август/ до 30 юли /11 август/. През това време чрез главната снабдителна линия по железницата от Цариград и Одрин армията му нараства на 75 табура с обща численост 42 хиляди души и 10 ½ артилерийски батареи. След като изпраща подкрепления от пехотни и артилерийски части към Котел и Сливен, се отправя към Твърдица и Хаинкьой. На 8 /20/ август войските му достигат в подножието на Шипка. Но от боевете при Стара Загора до началото на епичните боеве на легендарния старопланински връх са изминали 21 дни. Време, в което командването на шипченската позиция получава живителна глътка време, за да организира блестящата кръгова отбрана на Шипка. На позицията пристигат и останалите 2 батальона на Орловския полк. Опълченските дружини са попълнени от сформирания втори призив. В първия ден на боевете – 9 /21/ август за усилване на отбраната е изпратен и 35 Брянски полк. Численият състав на защитниците на прохода достига 7000 души68. Всичко това ни най-малко не омаловажава чутовния подвиг на българи и руси, удивили света със своята храброст и превърнали Шипка в непристъпна твърдина, в която се разбиват бесните напъни на сюлеймановите орди. За тази епохална победа, решила крайният изход от войната, значим принос имат и победните бойни действия на Предния отряд при Нова Загора през м. юли 1877 г.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Теми по история

Стопанският живот на Третото Българско Царство - 3 част

  ИКОНОМИКА НА ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО.ФРАГМЕНТИ. Транспорт и Елекрификация. Тясно свързан с отраслите на материалното производство е железопътния транспорт. В периода 1921 - 1939 г. дължината на релсовия път е увеличена 1,5 пъти , а броят на превозените пътници - двойно. В ония години БДЖ работят на печалба, за разлика от сега. В 1926 г. е положено началото на въздушната поща в България по линията София - Г.Оряховица - Варна, а през следващата година - и на въздушния транспорт. Още в 1901 г. София е напълно електрифицирана. Тогава тръгват и първите трамваи. А когато през 1911 г. любимия на комунистите американски журналист Джон Рид посещава столицата ни остава изумен и я нарича " един малък Сан Франциско на Балканите". За десетина години( от 1927 - откогато започва усилената електрификация в страната), са снабдени с ел.ток 320 селища - 90 града и 230 села. Както виждаме, основите на електрификацията са заложени далеч преди комунистите да вземат властта. Голяма неистина(лъжа) е, че ако не били те, страната ни щяла да остане примитивна и бедна. След Втората световна война не комунистическите партии, а умовете и ръцете на хората извършиха оня научно-технически бум, който преобрази целия свят. Нещо повече - именно в страните, в които не управляваха компартии, имаше(и има) телевизори, автомобили, и машини, и строителство далеч по-добри от нашите. Именно това,...

Стопанският живот на Третото Българско Царство - 2 част

Селско стопанство През 20-те години, както и през следващите, селското стопанство е основен отрасъл в българската икономика, даващ стабилна основа на благосъстоянието на българския народ. То осигурява 2/3 от националния доход и поминък на също толкова от трудещата се част от населението на страната. За 1939 г.( възхода в предвоенното развитие) тези дялове са съответно 65% и 73%, а за 1988 г. - 12% и 18%. И цифрите, и реалностите на днешния ни ден свидетелстват най-добре за резултатите от предизвиканата "отгоре" криза в съвременното българско селско стопанство, за разкъсаните социални отношения вследствие миграцията и необоснованото ускоряване на урбанизацията, за обезлюдените села и в резултат на това незадоволения и скъп пазар. Нов тип социалистическо Орсовско коопериране...,широкомащабно и модерно-механизирано земеделие(екстензивно). Катастрафалното положение трайно се закрепи след "връщането на земята в идеални граници"."Идеалното" и обработване и експлоатация от арендаторите и орсовските частни текезесета не отдалечи много състоянието на нещата от бившата колективизация.Колкото до пазара,пласмента и чуждата конкуренция,потреблението, то нещата са с постоянен отрицателен знак...Отговорите и коментарите на специалистите и управляващите са много научни и компетентни, но за съжаление с нищо не спомагат да се подобри положението...

Стопанският живот на Третото Българско Царство

И тази тема е почти табу за съвременния български "европейски" гражданин... Ако понякога се споменава по нещо за "времето на Стамболов" или че имало икономически бум в България в периода преди Балканската война, то за стопанския живот на Царството през 25 годишното управление на цар Борис III например никой нищо не знае. На фона на "великите" достижения на социализма и до днес се внушава, че преди него в България, едва ли не, нищо не е имало и българите са станали хора едва след "победата на 9 септември 1944год."... Твърде трудни са първите дни, месеци, години от царуването на младия цар Борис III. Той поема в своите още неукрепнали ръце съдбините на една претърпяла поражение в устрема си за национално обединение страна, съкрушена морално и материално, безпощадно окастрена, непоносимо обременена финансово. Хиляди бежанци, побягнали от откъснатите от живата плът на България земи, търсят в отеснелите й предели подслон и препитание. Стопанството е сериозно разстроено, разгарят се вътрешно-политически разногласия, отвсякъде е издигната стена от недоверие и недоброжелателство... Икономическото положение е обременено най-вече от изгубените Беломорска Тракия и особенно от Южна Добруджа - една от житниците на България, давала дотогава значителна част от износа на зърнени храни.  Териториалните промени предоставят обаче на страната...

Archiepiscopus Bulgariae

Архиепископ на България в текста   „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE “ Целта на тази публикация е да се проследи от кое време е сведението за  „Архиепископ на България”  (αρχιεπισκοπος Βουλγαριας  -  archiepiscopus Bulgariae – двата варианта в книгата на Reiskii ) от произведението  „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE”.  Нека видим някои становища предшестващи тази статия и какво е отношението на този изпис към официално прокламираното от официозите „Българско покръстване при цар Борис І”. І. А. Официалната версия в българското историографско пространство е, че изписа „архиепископ на България” е титулно име, следствие  покръстването на българите през ІХ в. Няма да се спираме подробно на  него, тъй като то е публикувано във почти всяка научна статия или учебник издаден в България и всеки може да се осведоми за подробности без особени затруднения при намирането на материали по това мнение – те са повсеместни. Нещо повече, те са знанието в България. Поставили сме термина „мнение” под курсив, тъй като твърде рядко могат да се намерят някакви основания за такова приемане, освен основания базиращи се на друго мнение от паралелен източник, почти автентичен с първия, както по отношение на изворов материал, така и по отношение на авторско виждане. С едно изречение, налице е...

Из политическата история и дипломация на Първото Българско Царство

Около историите за покръстването на българите и въпроса за покръстването на България, витаят същите митове, легенди и нескончаеми пледоарии  -  подобно на въпроса за историята на българите и за историята на техните държави! И в двата случая не става въпрос за един исторически процес и за един факт а за два. Както не е едно и също - историята на един народ  и историята на някоя от държавите, които е създал, така не е едно и също нещо -  покръстването на българите и покръстването на България. Някои казват, че имало покръстване на българи през 1-ви век , тук на Балканите, за Оногурската архиескопия в Херсонес( Корсун - Крешен) от 635 г. от гърците се знае от и от булгарските летописи, за покръстени славяни и власи, които помогнали на Кубрат да си върне властта в Българското тарханство също е споменато. Но факта за покръстването на България, т.е. въвеждането на християнството за държавна религия в страната се свързва с кръщението на владетеля Борис I и последвалото налагане на християнството за държавна религия. За да излезе от задушаващата прегръдка на Византия след покръстването,българският владетел Борис Първи потърсил решение на проблема в две посоки. Първо във възобновяване на съюза с Немското кралство. И заедно с това - обръщане към Рим за приобщаване към папството, т.е. по-далеч от Патриаршията и по-близо до самостоятелността. В изпълнение...

Archiepiscopus Bulgariae

Архиепископ на България в текста   „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE “ Целта на тази публикация е да се проследи от кое време е сведението за  „Архиепископ на България”  (αρχιεπισκοπος Βουλγαριας  -  archiepiscopus Bulgariae – двата варианта в книгата на Reiskii ) от произведението  „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE”.  Нека видим някои становища предшестващи тази статия и какво е отношението на този изпис към официално прокламираното от официозите „Българско покръстване при цар Борис І”. І. А. Официалната версия в българското историографско пространство е, че изписа „архиепископ на България” е титулно име, следствие  покръстването на българите през ІХ в. Няма да се спираме подробно на  него, тъй като то е публикувано във почти всяка научна статия или учебник издаден в България и всеки може да се осведоми за подробности без особени затруднения при намирането на материали по това мнение – те са повсеместни. Нещо повече, те са знанието в България. Поставили сме термина „мнение” под курсив, тъй като твърде рядко могат да се намерят някакви основания за такова приемане, освен основания базиращи се на друго мнение от паралелен източник, почти автентичен с първия, както по отношение на изворов материал, така и по отношение на авторско виждане. С едно изречение,...