Президентът - монарх

През 1989 г. бе отбелязана двеста годишнината от встъпването в длъжност на първия американски президент - Джордж Вашингтон. Президентската институция се е променила много от времето, когато генерал Вашингтон признася своята клетва при встъпването в длъжност от балкона на Федералното събрание в Ню Йорк на 30 април 1789 г. Днес президентът на САЩ възприема все повече облика на монарх, такъв какъвто е желаел да бъде и самият Вашингтон.

Президентската институция възприема много от символите на монархията, както откъм външната(показната) страна, така и откъм нейната същност. Въпреки определени усилия да се избегне външната парадност, характерна за монархията(или както служителите на  президентството я наричат "карнавалът на монархията"), то тази парадност присъствува от самото начало, започвайки с колебливото титулуване на президента като "Негово Изборно Величество". Резиденцията на президента е комбинация от жилище и канцелария и преди да се нарече Белия дом, се е казвала просто "домът"(the house). Но въпреки непретенциозното име, този дом все повече заприличва на президентски дворец. Липсвала му само  тържественната смяна на караула.(А и това е могло да стане, ако идеята на президента Никсън да замени униформата на охраната на Белия дом с костюми от опера-комик не били отхвърлени с присмех).

Почти цял век сватбите в Белия дом са се считали за полудържавно (или псевдокралско) събитие. Единственната дъщеря на президента Рузвелт била наречена принцеса Ана и играла тази роля до края на своя дълъг живот. Семейството на президента се нарича Първото семейство, а оттук следват и Първата Лейди, Първата дъщеря(Ейми Картър) и дори няколко първи кучета. В тази система думата първи приема значението на кралски. Децата на президента винаги са обект на специално внимание, каквото щедро се оттдава на кралските деца по страниците на лъскавите европейски списания. Когато Форд прие президентския пост след оставката на Никсън, един журналист, отбелязвайки,че новият президент има четири деца, изказа мнението, че тази информация е напълно достатъчна и всякакви други подробности около личния живот на президентското семейство са излишни.

В САЩ, както и в почти всяка държава без истинска собственна кралска фамилия, трябва да се намерят или измислят заместители. Сред тези заместители фигурират кланът Кенеди, Рокфелерови, семейство Онасис или чужди кралски фамилии.(За президентското семейство се пише също, но не всички първи семейства са винаги интересни или достатъчно атрактивни, за да задоволят интереса на публиката). Този феномен е силен във Франция, Италия и Германия,където кориците на седмичниците най-често показват кралските особи и много рядко съпругите и децата на президентите на тези страни.

Президентът се посреща винаги с голяма тържественност и помпозност. Винаги е приветствуван със специалните химни "Барабани и фанфари" и "Резиденцията на президента", когато се явява на общественни места за произнасяне на реч или друга церемония.(Дори и вицепрезидента има свои музикални почести). Президентът има още и свой флаг, печат, почетна охрана, самолет, а в президентския дворец прислужват лакеи и порцеланът е позлатен.

Неинформираните среди обичат да критикуват финансовите разходи на кралските семейства, а никой не обръща внимание на псевдокралските президентски разточителства. Цената на поддържането на американския президент и неговия антураж е толкова внушителна, че прави всяка съвременна монархия да изглежда като евтина стока.

Ако въпросът се разгледа откъм същностната му страна, ще забележим тенденцията към Имперска президентска власт( термин, употребен от Артър Шлезинджър Младши в едноименната му книга), която е тревожна, дори зловеща. От една страна е нарастващата помпозност, която понякога е забавна и зрелищна, но в повечето случаи изглежда неподходяща, а от друга страна е засилващата се "имперска" президентска власт, чийто авторитет рязко нараства в периоди на война или национални бедствия, а в други времена намалява дотолкова, че президентът дори не може да отговаря на законодателната власт и общественното и мнение  се проявява само на всеки четири години пред безразличните избиратели, много от които дори не си правят труда да гласуват.

В своето изследване на президентската институция през 1968 г. Юджин Маккарти застъпва идеята за нейната децентрализация и деперсонализация(той смята,че Белия дом трябва да се превърне в музей).Двадесет години по-късно култът към личността на президента достигна своя връх; президентът стои в кабинета си и демонстрира своята неосведоменост и нековпетентност, а понякога и неспособност да контролира събитията и въпреки това е харесван от нацията( или поне от избирателите).Президентът изглежда изолиран като Луи-16  или Николай-2 , а няма нищо по-лошо от един култ към личността както пише Шлезинджър и развитието на т.нар. "лъжливо благоволение".

Парадността и стремежът към имперска власт не е прийом само на американския президент. Президентът на Франция винаги е заобиколен от музика, републиканската гвардия, плюс червената лента на Почетния легион. Президентът на Италия живее в бившия кралски дворец( Квириналът), дори губернаторът на Хаваите е разположил своята резиденция в бившия Хавайски кралски дворец - Йолани. Примерите, забавни или не, могат да продължат. Някои президенти са постигнали власт, каквато никоя съвременна монархия не притежава - като президентът Стреснер в Парагвай. Други успяха да си осигурят( благодарение на съмнителни "плебисцити") доживотно президентство, а в случая с Хаити изглежда, че доживотното президентство е станало и наследственно. Дали наследственното президентство не представлява некоронована монархия? Не, защото наследственното президентство не е просто републиканският еквивалент на конституционната монархия. В съвременната практика то се оказа регресивно, нелегитимно, диктаторско и напълно корумпирано.

Отношението към президента като към монарх или имперски президент е обида и вреда за монархията, защото президентът-монарх представя всички отрицателни черти на монархията и никое от нейните преимущества. Критиките насочени към монархията, правдиви или не, улучват целта когата са насочени към президента-монарх. Той струва скъпо. В повечето случаи той е само една витрина, фигурант, "който властва но не правлява". Често е некомпетентен( Шлезинджър пише, че да имаш добър или що годе кадърен президент сега е въпрос на късмет, а не на законно изискване).

Какво е президентът-монарх? Той не е надпартиен, а е творение на партиите.
Той не е символ на обединението, а представлява разцеплението, характерно за партизанските политически борби. Той не е професионален глава на държавата, посветил целият си живот на поста, който заема. Той не е независим от индустриалните групировки, защото благодарение на тях се намира на този пост и трябва да им угажда, ако иска да бъде избран отново.

Президентът-монарх е една измама, непочтенна разновидност на президентската власт. Ако човек изповядва силни републикански чувства, той не трябва да копира толкова безогледно някои символи на монархията и да демонстрира в същото време абсолютната власт, характерна за републиканските и социалистически тирани. И ако една държава копнее за монарх, защо просто не постави начело на управлението истински такъв( така изборът ще бъде най-сполучлив,

Президентът - монарх

Рандъл Дикс
спис."Heritage", June/August 1989 (Australia) 

Авторът на статията е доктор по право,адвокат, който живее в г..Питсбърг,Пенсилвания,САЩ.От 1970 г. той е председател и издател на Константното общество - монархическа организация в САЩ с образователни цели и дейност.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Коментари

ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ УНИЖЕНИЯ /част II/

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, само в България за него немеят...” България – чудесна земя, която има един съществен недостaтък: не е случила на население. Или поне населението рядко показва, че е достойно за земята си, за 1300-годишната си история, както и за падналите герои в нея... Към последните това население има 3 подхода: рядък и вече неактуален: този с костите на Раковски и Кондолов; чест: този да се открадне нещо тяхно като изчезналата част от едни мощи в Сливен и най-чест: да не се търси нищо тяхно, да се пренебрегва и да се пречи на всичко и всеки, който дръзне да променя статуковото. Парадоксално е, че поне 3/4 от населението ни положително смятат, че е дело твърде достойно и патриотично да се открият останките на Левски, Ботев, цар Асен I или пък на някой друг велик българин. Също поне толкова хора смятат, че човекът, който извърши такова дело заслужава признателност, награда и уважение. Е, да, ама не! Оставяме документите сами да говорят как тръгваш да откриваш Ботев и се връщаш с 1000 лева глоба: „Мотиви към Решение № 100/23. 08. 2011 г. по НАХД № 279/2011 г. по описа на Врачански окръжен съд Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано въз основа на постановление, внесено от Окръжна прокуратура гр. Враца против обвиняемите А.П.А., П.А.И. и Ц.Д.В. с предложение за освобождаване от...

За историята на царствата или произхода на историите...

  Припечатвам последната статия от блога си за сайта..Ако рекъл Господ и ако дал живот и здраве, догодина по това време пак може да се чуем и видим тук. След публикациите за Третото Българско Царство и сравненията с днешната окаяна и изгубила българския си облик република, няма да е зле да се върнем пак назад във времето. В първите години на демокрацията излезе една книга озаглавена :" Военна мощ и дипломация на Ханство България".Официално почти никой не и обърна внимание, но след няколко години имаше и второ издание с по-друго заглавие, явно с комерсиални цели от издателя.Автора беше от съседното село ,капанец като мене, но емигрант във Франция и тамошен професор по история.Работил в техните архиви и се постарал да допринесе и за българската историческа наука, особенно когато в Източна Европа най-после победи демокрацията...Обаче да ама не! Както се изпусна веднъж един водещ журналист от близкото минало!Човека се казва Стойчо Стефанов, но както за булгарските летописи и акад. Нурутдинов се правят или на разсеяни, или отговарят с клевета и мълчание през последните десет години, така и тогава за книгата на Стойчо Стефанов.Кой спечели и кой загуби досега от неглежирането на истината и на действителната историческа наука времето вече показа. Спечелиха душманите на България а загуби целия български народ. Едно престъпление не идва само,...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част III, последна/

В предишната част обосновахме и научно доказахме историческата вреда от алкохола и се каним да направим същото с кафето. „Да, бе, да!”, вече почти чувам гласове отвсякъде. И още: „С нетърпение очакваме да прочетем тази нелепост, каква вреда може да донесе едно нищо и никакво кафе, с което всяка сутрин се разсънваме, че и историческа вреда... Да не би Етиопия и Еритрея да воюваха заради приходите от кафето? )”. Веднага отговарям, че няма да се насочвам към Африка, Бразилия или където и да било другаде по континентите. Предпочитам да си остана в Европа или по-точно казано около Европа и да разказвам, а накарая ще се види има ли вреда или няма....   ЗА ВРЕДАТА ОТ КАФЕТО   Мястото на нашето действие: Северно море, между бреговете на Холандия и Великобритания. Време: 30. 1. 1895 г. Главни герои: немският лайнер „Елба”, един тайнствен кораб и... една чаша кафе естествено. Месец януари на новата 1895 г се оказва доста мразовит и неприятен, особено за мореплаването в Атлантика и в северните морета: честите щормове, снежни бури и изключително ниските температури не дават никакъв повод за радост на капитаните и техните подчинени. В такава обстановка на своя пореден рейс поема и бързоходният немски параход „Елба”. „Елба” е собственост на корабната компания „Норддойчер Лойд”, като е построен през 1881 г. в корабостроителницата...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част II/

В предишната част дадохме да се разбере колко вредно е тютюнопушенето в личен и международен план. Тук отделяме място на друг спътник на много от нас – алкохолът. Мнозина навярно вече се сещат, че между всички негови вредности от сорта на „скъп”, „животозастрашаващ”, „замърсяващ околната и семейната среда”, нашият сайт ще цели да разгледа най-вече неговата историческа и политическа вредност. Отново се надяваме, че гледната ни точка ще се окаже по-интересна и достатъчен стимул за някого да пребори цар Алкохол, като разказът ни ще бъде „преливащ”. Но да не губим повече време.   ЗА ВРЕДАТА ОТ АЛКОХОЛА   Интересна „случайност” е, че герои в нашия разказ се оказват отново познати от предишната част лица или техни политически наследници. Предполагам, че тази проява на постоянство у лидерите им е причина някои дръжави да са неизменно в състава на Великите сили. Един от великаните на световното пушене – Уинстън Чърчил се оказва не по-малък привърженик на чашката. Според едно късно Чърчилово прозрение, британският политик е получил повече от алкохола, отколкото алкохолът от него. И е прав! В никакъв случай махмурлукът, повръщането и хилядите глупави идеи и сентенции не могат да се съизмерят с грохващата и сбръчкваща се през годините физиономия на консерватора. Излиза, че от съвместното им съществуване...

ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част I/

Днес много се говори за или против цигарите, алкохола или кафето и нашият сайт не можеше да остане безучастен към тези живототрептющи теми. Естествено, с оглед тематиката на сайта, излагаме нашата позиция преди всичко от историческа гледна точка, каквато досега винаги е отсъствала в дебатите „за” или „против”. Но може пък тази гледна точка да се окаже по-интересна за мнозина и достатъчен стимул за някого. Кой знае...   Нека започнем с ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ   Обикновено пушачите изтъкват, че тютюнопушенето вреди /ако въобще вреди!/ само на самите тях и най-много да засегне и близкостоящите. Нищо подобно! Съвсем доказано само няколко цигари могат да навредят едновременно на 5 държави и на тяхното население, което възлиза на над 25 милиона души. Накратко как става това: две старчета решават да се срещнат и да обсъдят някои въпроси. Единият – тежък, запотен, лоясал и с неизменна папийонка, на когото официалното облекло му стои по-зле и от на Пурко от „Господин за един ден”, се качва на самолет и след известно време каца при другия /сипаничав, прошарен, нисък, набит селянин с униформа и чизми/. Там двамата старци сядат на една маса, вадят по една кутия цигари /или пури/ и сред кълбата от дим драсват на една хартийка някакви цифри. Естествено, че не говорим за някакви модерни напушили се шамани, които владеят тънкостите на черната...

Заниманието с историята, или обречеността на историка

Заниманието с историята, или обречеността на историка ©Стефан Чурешки Това е последният материал , който правя за портала бг-хистъри. Днес според християнската традиция е ден за прошка и искам да помоля всички, които са чели мои текстове от цялото ми творчеството да ми простят прегрешенията, които имам към Бога и към хората. Заниманието с история е рядко неблагодарно занятие в България. Историците са аскети, които живеят мизерно и търсят всяка податка, която може да помогне на нацията и на откриването на истината, което е стремежа към съвършенство. В миналото с историята се е занимавала Църквата и от нейните среди произлиза История славяноболгарская на преп. Паисий Хилендарски, която дава тласък на българското Възраждане и на национално-освободителни процеси под турско робство, подчертавам робство въпреки всички опити на антибългарската и продажната българска пропаганда да оправдае престъпленията на тираничния османски феодален режим към българите и поробените народи в тази азиатска деспотична монархия, където всички по закон са били роби на султана. Затова историята у нас има освободителни функции и чрез историята българите търсят еманципация на нацията, както на проекта на Църквата в борбите за Екзархията, така и на революционото освободително движение. Раковски казва, а той се е занимавал с история, че българите с меч са загубили...