Ако не жеалете да гласувате, а просто искате да видите резултатите от анкетата и по-стари анкети, натиснете тук.
Законноста на държавната власт винаги се е основавала на няколко основни принципа. Между тях огромно значение са имали религиозните представи на всеки отделен народ. Това се забелязва особенно силно при евреите. Според Стария завет тяхното държавно управление е изцяло с теократичен произход. В античноста освен религията върху властта започват да влияят немалко принципи, извлечени от философията. Така става в Древна Гърция, а римляните свързвали политическата легитимност и с определени юридически форми: имало два основни принципа на върховната власт, от които първият се опирал на изборността, а вторият на това тя да бъде получавана непосредственно от ръцете на предишния управляващ. Тит Ливий в "История на основаването на Рим"(1,17) пише, че след смъртта на първия цар Ромул било решено, че " когато народът назначава царя, решението ще бъде считано за прието само след като го утвърдят отците(сенаторите).И до този ден ,ако се решава въпросът за законите или длъжностните лица, сенаторите се ползуват от това право...отците дават своето съгласие преди народът да пристъпи към подаване на гласове." По този начин бил избран вторият цар на Рим, чужденецът Наум Помпилий, понеже "се е славел със справедливост и благочестие". Той обаче решил "да последва примера на Ромул". Тогава авгурът(жрецът), " чието занятие оттогава било почетна и пожизненна държавна длъжност", се помолил за "надежно знамение". Знаменията били "изпратени и Наум излязал от мястото на гаданието вече цар"(1,18). Въпреки изборността от страна на народа и сенаторите, царят ставал напълно легитимен едва след като и религиозните водачи на народа го признаели за такъв чрез извършването на съответния обряд.
Цицерон в своя труд "За държавата"(De rebublica) ясно говори, че същността на римската държава се състои в учредените от Ромул "две най-висши основи на нашата държава", които са авгурите и сенатът. Друго особенно важно нещо е това, че Цицерон поставя на първо място авгурите, а не сенатът. Както отбелязва Ортега и Гасет в "За римската империя":
"Такова поведение, което не ни позволява лекомисленно да живеем, а ни заставя да се отнасяме с внимание към трансцедентната действителност, изявявайки този строг смисъл, който за римляните имала думата религия...Думата "аугурум" означавала само ръст, увеличаване, начинание. От нея произхождат "аукторитас" и " аугустус" ... Понятията "вярване" и "държава" взаимно се проникват.
Цицерон набляга на общия корен на тези думи, казвайки, че " в държавата основният и най-важен правопорядък се опира на авторитета на авгурите"(De legibus 2,31).
Съчетаването на тези два принципа - на изборност и на авторитета на традиционните учреждения - означавало авторитарен строй, какъвто изглежда имал предвид Аристотел в "Политика", казвайки, че " немного притежават авторитет, за да отхвърлят, но да не утвърждават, защото за това предложение винаги се опират на избора на мнозинството". Два века по-късно друг гръцки историк Полибий нарича римското държавно устройство образцово, понеже е "смесено" и включва царска власт(консули), аристокрация(сенат) и демокрация(народно събрание). Не бива да се забравя и наличието на религиозни елементи.
Освен това нито народните избори, нито потвърждението на сената и авгурите били достатъчни за пълна легитимност. Един от излизащите от длъжност консули бил длъжен да възглави изборите за новите и да предаде лично властта. Ако пък двамата стари консули починели, то сенатът избирал временен цар(inter-rex) с непълна законност. Той бил длъжен да възглави изборите и назначаването на новите консули, които по този начин да станат напълно законни, т.е. не само да бъдат избрани и утвърдени, но и назначени от предишните управляващи.
Дали е по вкуса на на сегашните ни републикански власти подобна истинска легитимност? След като приемственноста на властта в България е напълно разрушена чрез революционния акт на 9 септември 1944 г., когато министър-председателят Кимон Георгиев, дошъл чрез преврат, уволнява вишестоящите регенти, отечественофронтовците избиват народните представители и накрая прогонват малолетния цар? И след като републиканската ни история е пълна само с престъпления? Едва ли...
Ако има изход от тази перманентна криза и безизходица той явно води към традиционната форма на управление и тук членуването или нечленуването в най-различни организации и съюзи явно няма никакво значение!(Макар дълго време постоянно да ни лъгаха и баламосваха в обратното..).България има многовековен опит и изпитани форми на управление и организация , затова едва ли е необходимо всеки който не го мързи да идва и да ни учи какво да правим и как да живеем...Без приемственност и традиции има ли стабилност и успехи?
Съвременната републиканска власт в България е далеч от традициите на народа.И само три елементарни примера са достатъчни да ни покажат за какво става въпрос:
1)Бившите и настоящи марксисти не въведоха Вероучението в училищата.2)Преобразуваха бившите ТКЗС в частни (орсовски) ТКЗС
БГ История не носи отговорност за достоверността на публикуваните материали. Целта на проекта е да популяризира историята като наука и в частност българската история. Ако някой види авторски свой материал, публикуван в сайта без да бъде упоменат източника, моля, нека се свърже с администраторите на сайта.
Коментари: