Републиканската легитимност

Законноста на държавната власт винаги се е основавала на няколко основни принципа. Между тях огромно значение са имали религиозните представи на всеки отделен народ. Това се забелязва особенно силно при евреите. Според Стария завет тяхното държавно управление е изцяло с теократичен произход. В античноста освен религията върху властта започват да влияят немалко принципи, извлечени от философията. Така става в Древна Гърция, а римляните свързвали политическата легитимност и с определени юридически форми: имало два основни принципа на върховната власт, от които първият се опирал на изборността, а вторият на това тя да бъде получавана непосредственно от ръцете на предишния управляващ. Тит Ливий в "История на основаването на Рим"(1,17) пише, че след смъртта на първия цар Ромул било решено, че " когато народът назначава царя, решението ще бъде считано за прието само след като го утвърдят отците(сенаторите).И до този ден ,ако се решава въпросът за законите или длъжностните лица, сенаторите се ползуват от това право...отците дават своето съгласие преди народът да пристъпи към подаване на гласове." По този начин бил избран вторият цар на Рим, чужденецът Наум Помпилий, понеже "се е славел със справедливост и благочестие". Той обаче решил "да последва примера на Ромул". Тогава авгурът(жрецът), " чието занятие оттогава било почетна и пожизненна държавна длъжност", се помолил за "надежно знамение". Знаменията били "изпратени и Наум излязал от мястото на гаданието вече цар"(1,18). Въпреки изборността от страна на народа и сенаторите, царят ставал напълно легитимен едва след като и религиозните водачи на народа го признаели за такъв чрез извършването на съответния обряд.
Цицерон в своя труд "За държавата"(De rebublica) ясно говори, че същността на римската държава се състои в учредените от Ромул "две най-висши основи на нашата държава", които са авгурите и сенатът. Друго особенно важно нещо е това, че Цицерон поставя на първо място авгурите, а не сенатът. Както отбелязва Ортега и Гасет в "За римската империя":
"Такова поведение, което не ни позволява лекомисленно да живеем, а ни заставя да се отнасяме с внимание към трансцедентната действителност, изявявайки този строг смисъл, който за римляните имала думата религия...Думата "аугурум" означавала само ръст, увеличаване, начинание. От нея произхождат "аукторитас" и " аугустус" ... Понятията "вярване" и "държава" взаимно се проникват.

Цицерон набляга на общия корен на тези думи, казвайки, че " в държавата основният и най-важен правопорядък се опира на авторитета на авгурите"(De legibus 2,31).
Съчетаването на тези два принципа - на изборност и на авторитета на традиционните учреждения - означавало авторитарен строй, какъвто изглежда имал предвид Аристотел в "Политика", казвайки, че " немного притежават авторитет, за да отхвърлят, но да не утвърждават, защото за това предложение винаги се опират на избора на мнозинството". Два века по-късно друг гръцки историк Полибий нарича римското държавно устройство образцово, понеже е "смесено" и включва царска власт(консули), аристокрация(сенат) и демокрация(народно събрание). Не бива да се забравя и наличието на религиозни елементи.
Освен това нито народните избори, нито потвърждението на сената и авгурите били достатъчни за пълна легитимност. Един от излизащите от длъжност консули бил длъжен да възглави изборите за новите и да предаде лично властта. Ако пък двамата стари консули починели, то сенатът избирал временен цар(inter-rex) с непълна законност. Той бил длъжен да възглави изборите и назначаването на новите консули, които по този начин да станат напълно законни, т.е. не само да бъдат избрани и утвърдени, но и назначени от предишните управляващи.
Дали е по вкуса на на сегашните ни републикански власти подобна истинска легитимност? След като приемственноста на властта в България е напълно разрушена  чрез революционния акт на 9 септември 1944 г., когато министър-председателят Кимон Георгиев, дошъл чрез преврат, уволнява вишестоящите регенти, отечественофронтовците избиват народните представители и накрая прогонват малолетния цар? И след като републиканската ни история е пълна само с престъпления? Едва ли...
Ако има изход от тази перманентна криза и безизходица той явно води към традиционната форма на управление и тук членуването или нечленуването в най-различни организации и съюзи явно няма никакво значение!(Макар дълго време постоянно да ни лъгаха и баламосваха в обратното..).България има многовековен опит и изпитани форми на управление и организация , затова едва ли е необходимо всеки който не го мързи да идва и да ни учи какво да правим и как да живеем...Без приемственност и традиции има ли стабилност и успехи?

Съвременната републиканска власт в България е далеч от традициите на народа.И само три елементарни примера са достатъчни да ни покажат за какво става въпрос:
1)Бившите и настоящи марксисти не въведоха Вероучението в училищата.2)Преобразуваха бившите ТКЗС в частни (орсовски) ТКЗС

Републиканската легитимност

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Анализи

Цървули и ботуши

Преди 65 години комунистите извършват най-забележителното масово убийство в българската история. В една яма от бомба край софийските гробища са разстреляни 150 души - целия политически елит на Царство България. Убити са Принц Кирил Преславски, ген. Никола Михов, проф. Богдан Филов, всички царски съветници, министрите от правителствата през последните 3 години и народните представители от последните 2 парламента, командирите на всички родове войски и на основните "стратегически" подразделения. Световният учен - хирургът проф. Станишев - един от най-забележителните и високообразовани хора на България - е принуден да установява смъртта на всеки разстрелян. Последен в ямата с негасена вар пада самият той. Има пряка връзка между това събитие и факта, че българите избраха Димитровград за строеж на века... Унищожението на държавния политически елит не е само ужасно нехуманно масово убийство. То е преди всичко "програмна" проява, своего рода "манифест" на новата власт. Комунистите са наясно, че за да наложат властта си, трябва преди всичко да потъпчат елита на нацията - всички образовани, знаещи и можещи хора трябва да бъдат смазани, за да могат на тяхно място да виреят примитивните дейци на работническото движение и емигранти от СССР. Тази политика, започнала зловещо и решително в нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945г. се провежда...

От къде идват корените на българската република и на днешната политическа култура и традиция?!

При всички случаи портретите на Левски и Ботев или на който и да е друг национал-революционер тук нямат нищо общо...!  Аз бих добавил към тях и професор Александър Цанков. Разбира се и той е обявен от днешната демокрация за "спорна личност", наред редица други абсолютно безспорни и доказани национал-патриотични личности от времето на Царство България- политици, учени, журналисти, писатели, индустриалци, банкери, военни... Хора ,които са действителен пример за подражание и повод за гордост на българските поколения! Тук искам да спомена поне още две имена през чието идейно и политическо наследство минават моите корени и които са също толкова чужди за днешнитя елит,колкото Ванче Михайлов и Александър Цанков, например. Става дума за Тодор Икономов и Атанас Буров.Представители на българския политически консерватизъм, който вообще липсва от историята на българската република... Наред с Ванче Михайлов върху "кървавия професор" са изсипани и натрупани най-големите купища лъжи и клевети. От обслужващия персонал на българската република...Но да видим откъде тръгват и докъде стигат корените на тази българска демократична република: "...Парламентарната система на управление, когато е без контрол от опозицията, бързо се изхабява и разлага. Правителствата у нас, в България, падаха от власт не поради борбите на опозицията, а от...

Дебългаризацията и историята у нас

Дебългаризацията и историята у нас © Стефан Чурешки В областта на човешкото познание от изключително значение е надеждността и устойчивостта на общата визия за живота и създаването на нейната надеждна и устойчива база перспективен модел за развитие. В знанието е известно, че познанието е пирамида, където в основата лежи философия и религията, а другото е надстроечен материал, който се изчислява въз основа на закономерностите от математическите величини – математиката е точно знание без възможност за измама в нея – съотнесени към характеристиките на основата. В областта на знанието и живота на човека обаче съществуват деформации, особено когато се пренебрегнат базисните постановки на знанието – натрупан исторически опит, познание, дарби и талнати и интелект на хората  и се тръгне от детайли да се прави обощение върху характеристиката на цялото. Друга грешка в познанието, което води до деформации и извращения в живота на хората е пренасянето на аналогии от несравними величини и от пренасянето на свойства на генезисно различен обект към обекта на проучванията. Основната цел на живота на човека според главните постановки на вярата и философията е откриването на истината – истината според християнството, което българите познават перфектно е гаранция за спасение на душата на човека, ако приемем че освен тяло човек има дух и...

Dominus Michael princeps Bulgarius

Dominus Michael princeps Bulgarius Съобщeния за Михаил – Борис I. (bozman) І манипулация От съч. на А. Библиотекар: Написано : "...Dominus Michael princeps Bulgarius...". Разчетено от М. Соколов в съчинението му " Изъ древней истории болгаръ" като: "Господин наш Михаил, прежде Борис...". Термина "прежде Борис"  никъде не е използван от А.Библиотекар  ( на латински естествено). Той е изцяло измислица на Матвей Соколов. ІІ манипулация от посланието на Фотий. „Отъ посланието на Фотия, светейшия цариградски патриарх, до Михаила, княза на България, - Кое е работа на един князъ.” Български Старини, книга V. ОТ заглавието ДО последна страница на паметника, име БОРИС няма в текста. Липсата на такова, се компенсира от преводача Митрополит Симеон с методите на Гьобелс – повтори сто пъти една лъжа и тя ще стане истина. Това буквално е изпълнено от Митрополита ( Гьобелсовият патент очевидно е късно явление и оригинала е на представителя на българската БПЦ) който на всяка страница горе, извън текста поставя рефрена: „До българския князъ Бориса”. Освен това в предговора (от който имам налице само последната 31 стр.) името „Борис” е повторено 4-5 пъти и нито веднъж името „Михаил”. Митрополита очевидно надминава числото 100, изказано от Гьобел двайсетина години по-късно. В предговора митрополит Симеон пояснява, че превода му е по...

Кан(Княз) Борис -1 и неговите въпроси към римския папа Николай-1

  Оказа се, че е наложително , да се обърне внимание и на този въпрос - отново  малко известен от историята на българите. Борис бил сложен на трона още като голобрад юноша през 852 г. от Охридския боил(велик болярин) Карамат, който станал отново регент на поредния малолетен цар...Преди това той самовластно управлявал не само своята област - Турун(Македония), но и цялата страна седейки си в Охрид.Преди Борис управлявал законния наследник на трона - неговия брат Бирджихан. Баща им Пресиян(Сабанша) бил брат на Маламира. Карамат не искал да изпуска реалната власт в страната и сложил на трона друг малолетен син на Пресияна от една негова славянска наложница - Борис. Той "приел царството на река Брегалница в Македония" както гласи преданието именно от Карамата а на миниатюрата е изобразен като глобрад младеж... В началото Карамат продължил да си управлява както преди, но след това Борис при помоща на славянизирани български родове, унищожил неговата власт а по-късно го обезглавил(заради отказ да се кръсти). Властта на рода Дуло не била прекъсната, но при Бориса тя била вече с подкрепата на прославянската( и прохристиянска) групировка в страната! Това предопределило и по-нататъшната политика и историческо развитие на България. Фактите и последвалите събития показват, че в новата политика на тази групировка няма никакво противоречие относно...

За сложната и трагична история на древнобългарските летописи

  Може би тази публикация трябваше да излезе преди първата тема от цикъла "Малко известната история на българите", тук в този сайт...Може би тя, тази история не е вече чак толкоз малко известна, но така реших от самото начало и сега след темата - "Волжка България през 15 -16 век", дойде време читателите да научат и за това. За сложната и трагична история и на тези древнобългарски летописи! Но поне половината текст от тях е дошъл до нас и тук явна заслуга има и невидимата ръка на Провидението! Въпреки това ,измислиците и лъжите по техен адрес не спират и до днес ,но процеса на българското възраждане не е спрял а дори вече е  необратим!!! Въпреки изкуственно създаденото тежко и вечно кризисно състояние у нас ние не сме вън от този процес и в недалечно бъдеще това ще го осъзнават все повече и повече хора. И така, уводните думи на акад.Нурутдинов при първото официално издаване на историческия сборник "Джагфар Тарихи"! Тях ги дължа на читателите и заради частта на моите преводи и публикации тук. Валентин Иванов - Атил   НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СБОРНИКА "Джагфар Тарихи"("Историята на Джагфар") - това е единственния известен досега сборник с исторически летописи, достигнал до нас. Както и при много други български източници, и този е със сложна и трагична история. Сборника е бил съставен и написан през 1680 год. по заповед на вожда...