Ако не жеалете да гласувате, а просто искате да видите резултатите от анкетата и по-стари анкети, натиснете тук.
Марсилският атентат е истинско историческо събитие ,което марксистката "историография" старателно премълчаваше. Това колосално събитие на 20-ти век, без малко не предизвика световна война, но всъщност атентатът ускори хода на политическите събития и след 5 години войната избухна. И до днес историческата наука не е установила в детайли всички възли при подготовката и провеждането на акцията. По един безспорен начин обаче е доказано взаимодействието между хърватската организация "Усташа" и като точно стрелящо оръжие - ВМРО.
И така на 9 октомври 1934 год. жителите на на гр.Марсилия (Франция) очакват акостирането на крайцера "Дубровник", с който пътува югославският крал Александър-1 Карагеоргиевич. Това е първото официално посещение на краля. На пристанището той е приветстван лично от министъра на външните работи на Франция - Луи Барту. За охраната на кортежа са привлечени 1 500 полицаи, а също така и тайни агенти от специалните служби за национална сигурност. Двама офицери на коне с извадени саби съпровождат автомобила. Едва в последния момент охраната на крал Александър забелязва , че липсва моторизираната колона от полицаи, която трябва да охранява кралския кортеж. Някой се е погрижил тя да бъде заменена просто с охраняващи полицаи! Автомобилът с краля се движи със скоростта на пешеходец, за да може любопитната тълпа да вижда по-добре владетеля и да го приветствува.
Часът е 16ч. и 20 мин. Автомобилът се е приближил на площада пред Борсата. В този момент изкача добре облечен млад мъж, който се промъква през полицейския кордон викайки : Vive le roi ( Да живее краля). Шофьорът на автомобила по-късно си спомня:"Бяхме навлезли вече на площада пред Борсата. Изведнъж забелязах един млад мъж, елегантно облечен, който изкочи от тълпата и се завтече към автомобила. Помислих си, че е някой ентусиазиран гражданин, който иска да приветствува краля по-отблизо. Но бързо проечалите изстрели насочени към владетеля опровергаха това мое предположение".
Мъжът ,който преминава пред изплашения изправен кон на ескортиращия офицер( полковник Пиоле), скача върху стъпалото на открития автомобил и открива огън с многозаряден пистолет "Маузер". Височайшият гост е застрелян в упор, а придружаващия го домакин Луи Барту е леко ранен. По-късно поради неправилно дадена първа помощ и той почива.
Когато специалистите по съдебна медицина преглеждат тялото на съсечения атентатор в очите им се набива една татуировка на лявата му ръка, която всъщност и разкрива неговата национална принадлежност. Татуировката изобразява: ВМРО "Свобода или смърт" - 1924 г. Под надписа има изобразен череп с пречупени кости. Този девиз беше станал потресаваща действителност за четниците от ВМРО, които смело навлизаха през телените мрежи във Вардарска Македония и даваха горещ отпор на сръбския асимилаторски режим на крал Александър.
Но крал Александър не попадна нито случайно, нито изведнъж в прицела на атентатора. За никого не бяха тайна "взаимните симпатии и сърдечните отношения" на звенарите с Франция. Белград изпълняваше ролята на междинно свързващо звено, обаче за ВМРО на пръв план изпъкваше фигурата на сръбския крал "като външен покровител" на преврата от 19 .май.1934 г. в България. Тогава армията излезе от казармите, за да "възстанови суверенната власт" във всички кътчета на царството. Лигарите се смятаха за предопределени от съдбата да се намесват в политическия живот на държавата. Те с един замах забраниха всички политически партии и организации. Превратът се извърши без кръвопролитие за дълбоко разочерование на западната ни съседка, която очакваше да се разгори братоубийственна война в нейна полза. Твърде разумно ВМРО не оказа вътрешна съпротива на нейното изкуственно и невалидно "саморазтуряне". Издадената от Иван Михайлов заповед: - "нито един куршум срещу българската войска" се изпълни безпрекословно.Насилственното обезоръжаване показа макар и частично с каква бойна сила е разполагала ВМРО : 47 картечници, 11 000 хил. пушки, 15 автомата, 637 пистолета, 7 800 ръчни бомби и 71 000 хил. патрона. За облекчение на правителството в Белград това оръжие нямаше да стреля повече в Македония. Но звенарите направиха една лоша услуга на Белград, като осъдиха на смърт първия човек на Организацията Иван Михайлов, който по този случай пише в своите спомени: "Всеки в България можеше да ме залови и убие. Когато вестниците съобщаваха за моето залавяне, аз се намирах в едно село в Северозападна България и бях в една бръснарница, а там хората оживено коментираха написаното в пресата, където имаше отпечатана една несполучлива моя снимка".
Крал Александър - тази мрачна фигура бе набелязана да бъде премахната за назидание на онези късопаметни държавници, които се опитваха да прокарат българо-югославското сближение за сметка на заобикалянето на македонския въпрос. Системата на политическите убийства се прилагаше постоянно от крал Александър, за да държи в подчинение "обединените" от него народи. Стигна се дотам, че хърватските народни представители биваха застрелвани в заседанието на Скупщината(Парламента) - нечувано посегателство в историята на европейския парламентаризъм. Установената през 1929 г. свирепа кралска диктатура имаше за главна задача да наложи една "сърбизация" на народите в кралска Югославия. Тази шовинистична стратегия пряко засегна българите във Вардарска Македония и Западните покрайнини. Тези хора биваха обявени за "прави сърби", неразполагащи с никакви права.
През 1931 г. ВМРО изпраща Кирил Дрангов - известен специалист по атентати, в лагера Янка Пуста(в Унгария) където се обучават хървати за покушение срещу крал Александър. След връщането си от лагера, той докладва на своите ръководители в София, че там няма още подготвени хора за подобна акция.
Както стана известно вече на лявата ръка на атентатора, известен с името Владо Черноземски, френската полиция забелязва татуировка с инициалите ВМРО. В джоба му обаче полицията намира чехословашки паспорт на името на Петер Келемен. По това време между Франция и Чехословакия е съществувал безвизов режим.Според някои учени това име е заимствано от от известния войвода Спиро Келемена, водил чета в Македония против турските поробители. Поради дълбоко законспирираната си дейност личността на атентатора остава забулена в загадъчност.
Самия Черноземски, отдал се изцяло на борбата за освобождението на Македония, умишлено посочва, че е роден на 15.2.1897 г. в с.Патрик,Щипско, след чието опожаряване от сърбите през Междусъюзническата война уж се озовал в бежански керван в с.Каменица, Пазарджишко. Дори показва на другарите си от четата основите на унищожената си родна къща.
Истинското име на атентатора обаче е Величко Димитров Керин, роден на 26.10. 1897 год. в село Каменица - днес квартал на Велинград. Служил през Първата световна война в автомобилните части, той е известен сред другарите си повече като "Владо Шофьора". Става член на ВМРО през 1922 г. при влизането на четата на на войводата Иван Бърльо в Кюстендил. Още от самото си запознаване с Иван Михайлов се нарежда сред доверените му хора. В Организацията той се преименува с името Владимир Георгиев Черноземски. Няколко пъти влиза в Македония с чети и се проявява като много храбър и волеви човек.
Смятан е за един от най-добрите стрелци в Организацията. През 1924 г. по нареждане на ВМРО убива комунистическия депутат Димо Х.Димов, за което е осъден на смърт. В своята книга "Атентатът в Марсилия" авторът Митре Стаменов не изяснява дали присъдата е била задочна. На 2.12.1930 г. Владо Черноземски убива македонския функционер Наум Томалевски, за което е осъден на строг тъмничен затвор. С амнистията от януари 1932 г. Владо Черноземски напуска тайно България и заминава за Италия, за да продължи към своята Голгота в Марсилия.
По материали на А.Иванов.
П.П. Франсоа Брош пише в книгата
БГ История не носи отговорност за достоверността на публикуваните материали. Целта на проекта е да популяризира историята като наука и в частност българската история. Ако някой види авторски свой материал, публикуван в сайта без да бъде упоменат източника, моля, нека се свърже с администраторите на сайта.
Коментари: