Ако не жеалете да гласувате, а просто искате да видите резултатите от анкетата и по-стари анкети, натиснете тук.
До налагането на християнството за държавна религия в България шаманистиката не само е била част от нещата в живота,но е стояла в тяхната основа.За разлика от оцелелите примитивни форми до средата на 20-ти век по света в старите български държави тя е била прецизно и точно вписана в държавните и общественни институции. Включително и на най-високо ниво,често пъти самия държавен глава е изпълнявал длъжността - на главен Кам-боян. За разлика от изборните ръководители на двете главни годишни моления(и събори), наричани - келбири, кам-бояните са били професионални свещенослужители на Тангра. Почти е било изключено да попадне случаен човек сред тях,тъй като при разобличаване и уличаване в заблуда наказанието било - смърт.От друга страна самите кам-бояни не били заинтересовани да се уронва престижа на институцията им.
Освен гадатели,съдии,психоаналитици,социолози те имали и функциите на лечители, и станали известни на широката публика през 19-20 - ти век именно чрез тях...В миналото тези умения не се ограничавали в познатото баене, думкане на барабан или лопка и танцуване около болния,но имало колобри(славянобългарско прозвище на кам-бояните) на служба във войската(нещо като по-късните военни свещенници или политкомисарите..).Те притежавали способноста да лекуват не само болести ,но и рани и то по познатия днес начин.Чрез превръзки, дезинфекция,противовъзпалителни средства ,включително и херургични умения. Оказвали помощ дори по време на боя наметнати с бяла вълча кожа и имало неписано правило на тях да не се посяга...Така ,че и тук " откритията и цивилизационните придобивки",които си приписват някои пак не са им паднали от небето явно.
От друга страна специалните умения на кам-бояните са допринесли за успехите,късмета и непобедимостта на древните българи не по-малко от техните бойни и други умения!
Показателни са дори думите на един мъдър якут от по-ново време:„По-лесно е да сечеш дърва в гората, отколкото да шаманстваш.“ Призваният от духовете човек не е в правото си да „кривне“ от предначертания път. Отказът от шаманския дар (наричат го още страшен дар) заплашва с лудост или смърт. Във всеки ден и час, не е важно дали иска или не, избраният трябва да започне „обработката“ при първия зов на хората и духовете. Длъжен е да служи и на едните, и на другите едновременно, нали той е свързващото звено между тях.
Радостта на шамана е в това, че тежкият му труд не е просто занимание, а мисия.
Енциклопедиите определят шаманизма, зародил се преди 20-30 хил. години, като „ранна форма на религия“. Не трябва обаче да отричаме съществената разлика. Английският изследовател Кенет Медоуз пише: „Понятието истина за религиозния човек е основано на вярата в думите или авторитета на другите хора. Понятието истина при шаманите е основано на личния опит. Например религиозният човек вярва в съществуването на царства извън пределите на физическото битие. Шаманът знае за съществуването им, доколкото той сам ги възприема, когато е в изменено състояние на съзнанието и общува с населяващите тези царства духове. В шаманизма нито вярата, нито интелигентното съвършенство се явяват необходими условия. Знанието идва чрез действие. Не е необходимо да приемаме система на убеждение, преди да се придвижим по-нататък; не е необходимо да свързваме себе си с догмите и символите на вярата; да изучаваме и почитаме свещените писания; да се подчиняваме на строга йерархия или да даваме клетви и обети.“
Шаманизмът, подобно на наука, се базира на емпиричния опит и както за химика няма замърсена вода, за филолога – мръсни думи, така и за шамана – безпристрастен учен. Няма знание, което би могло да го смути. Той не прилича на добрия и злия магьосник от приказките. Спорът за „бялото“ и „черното“ е неуместен, предпочита се полутонът – сивият цвят. Ще се налага да се „общува“ с добри и не толкова добри духове, да се пътешества в горния небесен и в долния, подземен свят. Шаманът изкарва от тялото на болния не лошия, а „заблудилия се“ дух. Православният или католически свещеник, който гони дявола, далеч не е толкова търпим. На християнина, ако той, разбира се, не е д-р Фауст, изобщо няма да му хрумне да се учи от дявола. Шаманът, напротив, смята така: духовете, предизвикващи неразположения, са мъдри същества, предаващи съкровените знания на хората; нали всяка болест е урок.
Митовете на различните народи за това как се става шаман са дотолкова сходни, че не трябва да говорим за обикновено съвпадение. Този, когото е осенило откровението, заболява от особена болест: става тъжен и затворен, има нощни кошмари и халюцинации, страда от болки по цялото тяло, изпада в умопомрачение и въобще е много близо до лудостта. Мъките понякога продължават години. Според легендата духовете отнасят душата на избрания в своя свят, разкъсват я на парченца, варят я и лакомо я изяждат, а в замяна вселяват ново знание. При това всеки дух, изял парченце от душата, впоследствие се подчинява на нейния притежател.
Съществува и по-кръвожадна версия на мита: духовете похищават не само душата, но и тялото на кандидата за шаман, отделят месото от костите и ги преброяват. Ако открият излишна, човек става шаман, ако няма – несъстоялия се посредник между духовете и хората го убиват.
В шаманската молитва за задгробен живот се говори за това, че битието на мъртвите малко се отличава от земното. Те обитават обширни равнини, женят се, занимават се със земеделие и скотовъдство.
Под ръководството на наставника новакът изучава не само тънкостите на обредите; периодът на ученичество често се проточва десетилетия. Даже битът на народите шаманисти е ритуализиран и „глупост“ като помитане на юртата или разливане на чая включва множество нюанси, които не трябва да се объркват.
Облеклото на шамана постоянно се преправя, допълва, украсява и никой детайл не е случаен. Разноцветните
ленти на ръкавите, наречени „змейове“, са призвани да плашат злите сили: когато шаманът обикаля около огъня, „змейовете“ заплашително се развяват във въздуха. За аналогична цел служат звънчетата и наконечниците на стрелите. Металните висулки с формата на животни, птици или човечета символизират пазителите и колкото по-многобройни са, толкова повече духовете помагат на шамана.БГ История не носи отговорност за достоверността на публикуваните материали. Целта на проекта е да популяризира историята като наука и в частност българската история. Ако някой види авторски свой материал, публикуван в сайта без да бъде упоменат източника, моля, нека се свърже с администраторите на сайта.
Коментари:
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.