Някои възможни предпостваки за разбирането на българската история
©Стефан Чурешки
В областта на познанието на човека съществуват заблуди и недоразумения. Коренът на тези заблуди са лоша себепреценка на автора, целеви политически и икономически дивиденти от разпространението на заблудите и недоразуменията и ниска обща грамотност на средата на създаването на познавателната продукция и съответно потребителя на продукцията. Така е и с историческото познание, този най-опасен продукт на лабораторията на човешкия интелект според Пол Валери. Заради лошата познавателна грамотност на историците и на потребителите на продукта, както и заради политическата и икономическата спекула с историята историческото знание често е гледано с недоверие и неглижирано от обещството като финансиране и обществена изява на историческото. За жалост такова недоверие има и в България. Проблемите на българската история като историография и като функция на историческото идват от непознаването на българската култура и от липсата на пълно себепознание на българите. От историята освен това често пъти се очаква тя да бъде крепител на националното, което е провинциално в общоцивилизационния културен смисъл на думата, често пъти лумпенизирано и насилствено в действията и словата си. От историята се очаква тя да бъде държавнотворческа и институционално отговорна, или да крепи политическата и властническата легитимност на управляващите България. От историята се очаква тя да даде свобода и просвещение на българите и да ги емапнципира в полето на световното културно съревнование на народите, според филосфските елементи на дейността на ВМРО – до 1944г- единствената българска патриотична организация ,която заслужава вниманието на историка в България и по света. Фалишавата история у нас обаче изхожда от фалшиви общи предпоставки, защото от общата предпоставка и типа култура на историка се тръгва за да се разбере историографията, ако приемем, че е независима – нещо, което след лустрацията на текстовете на Георги Раковски у нас не е съществувало, освен редки изключения на частната практика и на самодейността на изследователите.
Кои са общите предпоставки за изучаване на българската история от анализа на допусканите в БЪлгария след средата на ХІХ века исторически извори и образци на историографията, българска и чужда? ПЪрво, основният въпрос в българската история е състоянието на религиозния въпрос – той съществува и тогава, когато я няма държавата, чиито кадри по правило са подготвени от видове религиони институции и общности, било то православни, или не. Второ, в анализа на историческите актове и документи се постъпва по принципа на романо-германската историограия с нейните очщи религиозни , философски и културни основания и съответстваща типология на историческия извор, а не според създаването на собствено българска тълкувателна система на историята. Трето, често пъти за основа се вземат византийски и латински извори, или сведения на минаващи мимоходом чужди пътешественици,  които не са анализирани коректно детайлно и в дълбочина с оглед грамотността на извора, неговото отношение към българите и представите за смисъла на историята в съответстващата интерпретационна среда на създаване на сведението. Например византинийските извори се разглеждат по латински образец, а не по спецификата на византийската религиозна и културна обстановка и според намеренията на византийския извор, което личи особено ясно в кашата от етноними на антична и ранносредновековна основа, където не се допуска да се мисли, че движението на етноними е следствие от религиозна обстановка в племената на север и на изток от река Дунав , т.е. германското движение е пренесено върху другите движения, което не е ясно дали е точно така. Освен това се допуска, без да бъде доказано достатъчно солидно и аргументирано с всички средства на познанието, че българин и славянин са две различни неща и така се създава прабългаристика, чиито послания са в сферата на общата теория на религията и етнографията, а не в данните на миналото като повредени едноактови сведения се взимат като многотомни исторически съчинения, подобно Германия на Тацит и се правят страхотни заключения, които поразяват не с фантасмгоричността си, а с липсата дори на елементарни изворови данни. Освен това в историята българите се мислят като римляни и като гърци, което е ясно от изворите и от историографията до ПАисия, че те не са такива, т.е. да се придават общофилософски и познавателни измерения на българското присъствие като присъствие на елини и риляни е неисторическо, а целево религиозно или философско предприятие, което се стреми да унищожи уникалността на българската историческа задача, както са я виждали българите до Възраждането. Интегралният анализ на българите показва, че те имат интерес към Изтока, обичатмъдростта, използват жиотниските качества и образи като символи и алегории в изкуството и народната си мъдрост , имат култ към пророка и към човека, който реално може да общува с Бога, а не формалния византийски поп и параметрите на сумата от етнографски и философски артефакти на тяхното присъствие от 13ОО години насам е пророчески ориентирано към бъдещето. В този смисъл на понятието ние можем да видим археологическите паметници, обявени за тракийски – може и наистина да са такива, ако приемем че българите произлизат от трако-скитската общност, с техните символи и зверинни изображения не като документ на тракийското минало или тракийско настояще към момента на създаването на предмета, а като прорицания към бъдещето и в този смисъл можеи да се тълкува Мадарския конник в духа на персийската митология, която има подобни конници, които символизират победата над добрия бог над злия Ахриман след определен период от време. В този смисъл надписите на българите, които не се разчитат открито на славянски език, но не са и гръцки следва да се виждат не като монументи, подобно на римските и гръцките надписи и паметници, а като кодиранопослание с оглед интереса и вниманието на българите към тайнство, мистика и тайни езици, говорени в България до 1878г. и имащи за цел да защитят известно само на българите знание и представа за развоя на събитията по света и у нас. Затова историята крие големи възможности, ако нашата общокултурна хипотеза за метода на изследване на паметниците от миналото е вярна. И същевременно историческите текстове, които са писани и продуцирани от несведущи в типа самостойна и независима до 1О18г. българска култура са опит да се напише друга история, където само статистиката на факта носи български произход. И разбира се типа българска култура обяснява защо се бием с Византия и защо българското Покръстване е било толкова драматично – всеки, който се е занивама с исторически извори знае, че християнството е наложило огромен прелом на човеклюбие и хуманност, грижа към ближния и от гледна точка на истинските факти, а не от целевите твърдения, било то на атеисти, било то на други пропаганди, които искат да влязат в България през хуманитаристиката и културологията, от гледна точка на истинските факти се вижда, че българите много правилно, задълбочено и внимателно са християнизирани, и това че не обичат попа и не ходят в храмове, където свещенослужителя мами че е във връзка с Бога и лъже, че молитвите му се чуват не е доказателство за нехристиянство, както и риталите на общонародната култура, защото например е известно, че екзарх Стефан І, който е бил блестящ ритуалчик  и обществен политик е бил масон, както и някои от съвременните официални владици – нищо лошо срещу масонството, просто форма и същност не съвпадат в сложната българска история и това го знаем още от момента, в който българските боляри и велможи са сложили византийски дрехи, запазвайки славянобългарския език в църквите и държавната канцелария. Та това е - ако тези предпоставки са верни за принципите на изследване на българската старина, то тогава пред историята в България има огромно поле да действие и дано отговорните за финансирането на историците и любителите на историята да помогнат не да привлечем туристи да гледат и да се кланят на мощите от Созопол , а да им разтулкуваме тайните на битието, което всъщност е било задача на българските религиозни водачи и военни, които в мирно време са се занимавали с история, религия и култура и в това е била силата на българското присъствие, а не в черешовото топче на Боримечката, чийто пропагндиран в България образ ражда Дан Колов, но не може да роди ядрена бомба, която помете японското карате при Хриошима и Нагасаки през 1945. Пиша последното, защото много народни силови хора не четат историята, която според римляните е учител на живота, а не далавера с атракцията на предмети, чието обяснение е следствие от познанието на археолога и историка, а не от фантазията на българина, обичащ историята като фентъзи , а не като сериозно послание на една световна религиозна и философска драма с послание към бъдещето, каквото е станало в България и на Балканите след като наречените по името на вожда си българи са дошли в началото на нашата ера.
Частична библиография на Стефан Чурешки  през последните 14 години

Научни публикации

Чурешки, Ст.,  «Отношението "българи-хуни-скити" в ранносредновековните  текстове според една  интерпретация на известен пасаж от Именника на български ханове», сп.Минало, 1998, кн.1, с.13-22 . Сведенията от допълнителните проучвания върху Именника дават основания на автора да счита, че правилното назоваване на  документа е Именник на българските князе, а не Именник на българските ханове. Довод за това е естественият език на извора и успоредиците му с други документи от славянската традиция и българската народна памет.
Чурешки,Ст."Християнство и история. Към философията на българската история",С.,1998
Чурешки, Ст. "Един различен поглед върху вярата на ранносредновековните българи според някои успоредици в средновековните и античните извори", Минало,С.,1999,кн.1,с.5-25
Чурешки, Ст. "Народностното име и  произходът  на българите според някои  антични и средновековни свидетелства", Минало,С.,2000,кн.1,с.20-35
                Чурешки, Ст., «Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история», С., 2000
                Чурешки, Ст.,  «Римокатолическата пропаганда и българската история .Към философията на българската история», В.Т., 2001
                   Чурешки, Ст., «Кратък очерк относно историята на християнското изповедание», сп.Съвременник, бр.2,2004, с.474-502
                  Чурешки, Ст. «Историческата логика във философията на българската история», сп.Разум,  бр.1, 2004 (07), с.56-79
                 Чурешки, Ст., «Православието и комунизмът в България  1944-1960г.», С., 2004
    Чурешки , Ст. , « Религия и наука в България», сп.Съвременник, бр.2, 2007, с.434-455
              Чурешки, Ст. « Някои проблеми на философията на историята.Една задочна лекция за България», сп.Минало, кн.4, 2007, с.81-96
    Чурешки, Ст. «За някои видове исторически теории», сп.Разум, кн.2, 2007(16), с.63-87
                 Чурешки, Ст. « Наука и духовност», сп.Съвременник, кн.2, 2008, с.415-433
                 Чуреши, Ст., «Отново за философията на българската история», сп. Минало, кн.3, 2008, с.84-96
                   Чурешки, М., Чурешки, Ст. “Колелото на историята”, издателство Домино, С., 2008
                    Чурешки, Ст. “Трите периода в автентичната българска история –езичество, християнство, атеизъм”, сп.Съвременник, кн.4, 2009, с.410-427
                     Чурешки, Ст. “ Мадарският конник – неразгаданият символ на българите”, сп.Светъ, брой 1, 2009, с.26-29
                      Чурешки, Ст. “Християнските катакомби – символът на една епоха в историята на вярата”, сп.Светъ, бр.5,2010,с.19-23
                      Чурешки,Ст. “За философията на културно-историческото наследство на България”, сп.Съвременник, кн.1, 2О11г.,стр.326-335
Choureshki,Stefan, An observation on the getic-schythian ethnic ahd cultural interactions in the 8th.-5th. Century BC : Contact in motion, in: Thracia 11, Studia in honorem Alexandri Fol, Serdicae,1995,pp.181-190

Публикации в печата

  Чурешки,Ст. " Християнство, политика  и национална идея", в."Капитал", 30 юни-6 юли 1997г., с.55
  Чурешки, Ст "Левски в измеренията на светостта", Литфорум, бр.26, 9-15.07.1997, с.1-7
  Чурешки, Ст."За християнството и Яворов", Литфорум, брой 1, 1998, с.3
  Чурешки,Ст. "Необходима или излишна е националната доктрина на  България", в."Македония", 31.01.1998, с. 6
  Чурешки, Ст. "За България приемането на православието е било достойният, а не пресметливият избор", в."Континент", 09.10.1998, с.27
               Чурешки, Ст. "Македония и българската самоличност", в."Македония", брой 45,09.12.1998, с.5
               Чурешки,Ст. "Пак марксизъм-ленинизъм",в."АзБуки", бр.12,2000,с.6
               Чурешки, Ст., «Възпитанието в християнски добродетели – възможно пожелание за българското учлище», в. «Аз Буки», бр.40, 2004, с.14
  Чурешки, Ст., «Съвременното езичество», в. «Сега», 09.05.2005, с.12
  Чурешки, Ст., «За Орфей и националната идентичност»,в.«Сега»,  19.09.2005, с.13
                  Чурешки, Ст., «Академизъм и религия», в. «Седем»,   31 май-6 юни 2006,с.6
                   Чурешки, Ст., «История и религия», в. «Седем», 2-8 август 2006, с.6
                  Чурешки,Ст., « Интелигенция и елит на прага на ЕС»,  в. «Сега», 16.10.2006,с.12
                    Чурешки, Ст., “За книжовността и предмета”, в.”Сега”, 11.12.2006, с.12
                     Чурешки, Ст., “Когато рицарите станат шутове”, в. “Сега”, 26.02.2007 , с.12
                    Чурешки, Ст. “Какво правя още тук?”, в. Седем, 18-24.04.2007,с.5

                    Чурешки, Ст. “Историческата критика в България”, в. АзБуки, брой 39, 2007, с.14
                Чурешки, Ст. “За притчата на историята”, в. “Монитор”, 14 март 2008, с.15
                     Чурешки, Ст. “   Историческо съзнание        и религиозност”, в. “АзБуки”, брой 15, 2008, с.14
                     Чурешки, Ст. “Какво ни пречи?”, в. “Монитор”, 19 април 2008, с.12
                      Чурешки, Ст. “ Ще успее ли православието в България ?” , в. “Монитор” 25 април 2008, с.13

            Повече и по-актуални текстове от автора можете да прочетете в Интернет порталите www.pravoslavie.bg, www.liternet.bg, www.bg-history.info, http://chureshki.wordpress.com/ и   електронното историческо списание Anamnesis.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Другата история

Документална хроника от предаването на крепостта Трето Българско Царство

В доклад от 24 февруари 1944 г. английският капитан за свръзка Мостин Дейвис пише до Управлението за специални операци в Кайро: "Прекрасни резултати бяха получени от нападението над София на 10 януари.То подпомогна до голяма степен ОФ и софийският щаб с нетърпение очаква неговото повторение".( В сб.България своенравният съюзник на Третия райх,София:ВИК "Св.Георги Победоносец",1992,с.223)                                                                                  ***                     В секретна телеграма от 1 август 1944 г.до Берлин германският пълномощен министър в София Адолф-Хайнц Бекерле пише: "Българското правителство не само от дълго време насам не прави антисъветска пропаганда, но и със строги цензорни разпоредби забрани подобна пропаганда".(Пос.сб.,с.282).                                        ***                   Из строго секретна справка на германската служба за сигурност от 4 август 1944 г.: " а) Иван Багрянов - министър-председател, привърженик на Дънов; б) Димитър...

Кой е Атила?!За владетеля по времето на който, древнобългарската държава станала най-обширната империя в историята на човечеството!

В надвечерието на празника ,когато честваме началото на Третото Българско Царство,реших да представя тук един материал за нашия владетел от рода Дуло - Тукай Айбат Атила.По времето на който границите на хунобългарската империя са се простирари от Тихия до Атлантическия океан.На практика това е най-голямата империя в историята на човечеството.фактите на практика са малко известни и то разбира се не е случайно.Затова и следващата тема която съм намислил ще бъде като продължение на тази.Мисля,че точно в това днешно време, поколенията имат нужда да си припомнят делата и битието на своите предци. Ще започна с част от родословието на Хунската царска династия от която е Атила, а след него преките му потомци Кан Куртбат("Кубрат") и Атил Аспарух - основателя на Дунавска България: 9).БУЛЮМАР ШЕКЕ,ШЕК-АЛИП БУДИМИР,БАШИМИР,БАЛАМИР,БАЛАМБЕР(363 - 378 г.).Отново обединил целия Идел под своята власт.Станал първият цар от ВТОРАТА ХОНСКА ДИНАСТИЯ.По произход хонски военачалник от рода ДУЛО,взет на служба от Кама-Батир.Оженил се за дъщерята на Кама-Батир,ТУРАН-БИКА,която отначало не му харесвала заради наличието на монголоидни черти в нея...(булгарската аристокрация и особенно царските родове били изключително европеиди).Тази Туран-бика послужила като прообраз на приказната героиня Турандот,а Булюмар влязал в легендите на русинските предци под името...

Философия на ментето-исторически основания

Философия на ментето – исторически основания © Стефан Чурешки В простонародния език, задържан от идеята за народно начало и колективна покредственост на българите в името на единството в святообщобългарско народно дело често пъти след промените от 1989г. се използва думата “менте”. Какво е ментето в пазарни конотации – това е продукт, който не отговаря на заявените му качества и свойства, има кратък срок на годност, не пише на етикет кой го е изготвил, за направата му се използват некачествени суровини или заместители на истински  и качествени продукти, цената му не е реална и организацията на бизнеса с този продукт не е по законовите и общоприети норми на продукция. Същевременно обаче може да се каже, че не само в сферата на материалното производство съществува понятието за “менте”. Ментета има във всички сфери на живота на българите и то най-вече в областта на хуманитаристиката, културата и работата с писмен и устен текст. Венецът на човешката цивилизация е словото – от историята знаем, че словото има свещени измерения, загърбени в България при създаването на новобългарския език, служи за връзка с божественото начало според идеята за божественост у народите и общностите, има свещен замисъл при графиката на словесността и се усвоява като тотален изразител на битието на човека. В този смисъл знанието, което според...

МЫ - БУЛГАРЫ /статията е изцяло на руски и е публикувана така за автентичност/

Фаргат Нурутдинов МЫ - БУЛГАРЫ Мы - булгары. Мы - блоковские скифы. Творцы легенд. И сами - полумифы. Мы вечны, если весь ковчег подлунный Не налетит нечаянно на рифы. Николай Беляев, "Казанская тетрадь", 1980 г. 150 МЕЛКИХ ВОЖДЕЙ НАРОДОВ РОССИИ Сейчас многие говорят о том, что Российской Федерации (РФ) угрожает распад, что не только около 150 народов России, но и многие группы русских хотят образовать независимые от России государства. После 2-го Всемирного Конгресса Татар (ВКТ), состоявшегося в августе 1997 г. в Казани, даже пенсионеры в общественном транспорте заговорили о полном отделении Татарии от России через 30 лет. Но троллейбусная болтовня о распаде РФ - это одно, а действительный распад это нечто другое. Во главе всех 150 народов России сейчас стоят "свои" так называемые "патриоты" (точнее - националисты), ставящие "свои" нации выше других и желающие отделить "свои" народы от РФ. Одна часть народов России имеет НАО (национально-автономные образования типа республик, областей, округов и т.д.), а другая - нет. При этом границы НАО даже на 50% не совпадают с границами действительного расселения титульных народов. К примеру, большинство мордвы живет вне Мордовской республики. Если РФ распадется, то "патриоты" всех этих народов начнут - каждый по-своему и в свою пользу - делить ее территорию, а значит, неизбежно вспыхнет 150 ожесточенных войн (по числу...

Атентатът в Марсилия

Марсилският атентат  е истинско историческо събитие ,което марксистката "историография" старателно премълчаваше. Това колосално събитие на 20-ти век, без малко не предизвика световна война, но всъщност атентатът ускори хода на политическите събития и след 5 години войната избухна. И до днес историческата наука не е установила в детайли всички възли при подготовката и провеждането на акцията. По един безспорен начин обаче е доказано взаимодействието между хърватската организация "Усташа" и като точно стрелящо оръжие - ВМРО. И така на 9 октомври 1934 год. жителите на на гр.Марсилия (Франция) очакват акостирането на крайцера "Дубровник", с който пътува югославският крал Александър-1 Карагеоргиевич. Това е първото официално посещение на краля. На пристанището той е приветстван лично от министъра на външните работи на Франция - Луи Барту. За охраната на кортежа са привлечени 1 500 полицаи, а също така и тайни агенти от специалните служби за национална сигурност. Двама офицери на коне с извадени саби съпровождат автомобила. Едва в последния момент охраната на крал Александър забелязва , че липсва моторизираната колона от полицаи, която трябва да охранява кралския кортеж. Някой се е погрижил тя да бъде заменена просто с охраняващи полицаи! Автомобилът с краля се движи със скоростта на пешеходец, за да може любопитната тълпа да вижда...

Фалшификациите в българската история и техния смисъл - 2

ПРОДЪЛЖЕНИЕ: Траките според Херодот били най-многобройният народ на земята след индийците, обаче автори като проф. Велизар Велков (1), проф. Василка Тъпкова-Заимова* (1) и особено акад. Димитър Ангелов (2) се опитват да ни убедят, че през Римската епоха те били - "романизирани и елинизирани"; "етническото им съзнание било променено"; "траките се претопили"; "провинциите Долна Мизия, Тракия и Македония пострадали от нашествия и се обезлюдили"; "на Балканите станали големи етнически промени до идването на славяните IV в."; "в пограничните провинции по долното течение на Дунав населението било силно варваризирано"; "траките били подложени на асимилационни процеси"; "антропологическата и биологична пъстрота сред тракийския свят се увеличава"; и т.н. Според акад. Димитър Ангелов през Римското и Византийско владичество траките почти изчезнали под влияние на неблагоприятни фактори - чести войни, варварски нашествия, опустошителни епидемии, отвличания в робство, емиграции, претопяване, асимилация и т.н. Въобще траките започват да се "изпаряват" и да "изчезват", защото така са наредили отгоре! Тази политика на заличаване на важни раздели от българската история се следва не само от руски и български автори, но също и от редица чужди автори - гърци, французи - Франсоа Шаму (23) и др. В редица исторически атласи и...