За логиката на финансиране в България през модерността или  “Мистика и ритуал” ООД
© Стефан Чурешки
Системата на оценки и възнаграждения в нормалните, християнски и нехристиянски, неконспиративни общества  е по степени на показани знания и положен труд с оглед ползите за обществения и частния живот на хората. В България обаче действат мистико-конспиративни норми на раздаване на пари и възнаграждения, които произлизат както от характера на нагласата на българския политически и обществен живот след 1878 година, така и от знанията и методите на бившата ДС. Прави впечатление, че логиката на комунизма – материално-техническа база въз основа на планова икономика и йерархично раздаване на средства на хора които крепят власт днес продължава, като комунистите и бившите ченгета заеха бизнесменски и икономически позиции, като пак както през комунизма за база на обществените отношения у нас се мисли икономиката и най-вече  търговията и производството на материални ценности. Обявява се пазарна икономика, но никой не казва какво е ценообразуването в пазара и кои хора задават началните цени на стоките и услугите, за да се тръгне към фетишизирания принцип търсенето определя предлагането и цените. За материалното производство възнаграждението и поощренията имат своя предметно-вещеви проверим израз. В областта на знанието обаче нещата в България са драматични и услугите там не почиват на никакви реални принципи на показани качества и степени на положен труд. Така например за консултантски услуги със съмнителни резултати се взимат хиляди, дори милиони левове, а същинското базисно знание на българите на практика е без цена и се раздава безплатно, като по задължение от епохата на Възраждането учителите, лекарите, учените и хората на изкуството трябва да предоставят на практика без възнаграждение своя труд и знание в името на по-доброто бъдеще на народа. Критерий както през комунизма, така и сега пак е народът, макар че никой в България не едали точна дефиниция и обяснение какво се разбира под народно начало, народно единство и народна историческа задача. Преди 1944 година под народно се разбираше порива на българите към етнотериториално обединение като етап от реализирането на проекта за Велика България създаден главно на функцията на историята в България от средата на ХІХ век. Комунистите изведоха от народа елита на нацията и богатите собственици, които бяха обявени за врагове – доколко между тях е имало недостойни хора това е въпрос на бъдещо изследване на историята -  и създадоха измислени критерии за обществена йерарахия и структура на реализация на човека като снижиха изискванията главно в образованието, културната памет и родовата обвързаност на българите и направиха собствеността народна, т.е. като избрани от историята да бъдат представители на народа, стъпвайки върху народното начало от Възраждането, поради което комунистите питаят култ и налагат с цената на всичко култ у българите към героите на въоръжената борба  и Революцията  комунистите получиха легитимност да се разпореждат с всичко в България с такава власт, каквато българската история и общинска практика от миналото не познава. Основанията за претенции на комунистите да властват, да убиват , което те наричат революционно възмездие са построени от политологични интерпретации на хода на историята навсякъде по света според философите на комунизма, от идеята за народно начало на българите от Възраждането и от заложените в българската културология очаквания за по-доброто бъдеще, което в средновековните ни документи се свързва с представата за добрия цар, при който ще има всичко и изобилие от всякаквн блага. Допълнително комунистите бяха покровителствани в политиката и практиката си от съветската политическа и академична констелация, която по характера си е поствизантийска, т.е. всички гадни и лукави номера на политическото инженерство и налагане на идеология сред населението от византинизма се приложи в България през руска преработка. Известният български философ на историята Стефан Попов, който наистина е прокатолически насторен, но е интелигентен е грамотен, пише един очерк в емиграция за спекулацията с поняието “народно” в България след 1878г., публикеван в книгата “Българската идея” през 9О-те години на миналия век.
Промените в страната след 1989 година бяха насочени не към преодоляването на устоите на комунистическата легитимност, а върху преразглеждане на детайли от общоикономическата визия на комунистическите философи, като народната собственост по криминален и тайнствен път на посветени в обстановката беше усвоена от съмнителни капиталисти през социализма – кой имаше пари при социализма и каква беше законовата основа на средствата, които новите бизнесмени показват през прехода, но това беше  опростено заради логиката на бизнеса , очакван като нов мотор на българското общество според една религиозна представа на Запада и от ортодоксални комунисти , които дадоха част от парите си на първите опозиционни политици за да не се стигне до гражданска война и да не се търси отговорност на комунистите, които като изкупителна жертва за деянията си и зависимостта си от СССР дадоха хората на бившата ДС, която през социализма беше изцяло подчинена на решенията и намеренията на ЦК на БКП, който се укри през прехода. Така с  пари и ресурси, раздадени по мистико-конспиративен признак се формира пазарната структура на България и раздаването на ресурси в непроизводствената сфера е част от  удължаването на властта на  комунистите, които ценят властта и парите повече от хуманните цивилизационни ценности. И използват наивния български “национализъм” за парараван на намеренията си да ни управляват вбъдеще като избрани от законите на историческия процес, поради което историческата наука в България е изцяло зависима от религиозните възгледи на комунистите и техните външни приятели.
Логиката на финансиране изисква резултат от работата на човека, който заплащаш. За жалост необоснованото финансиране се прилага и за БПЦ, защото другият съществен момент от преразглеждането на базата на икономически представи през социализма беше признаването на религията и сътрудничеството на бившите комунисти с доскоро низвергваните религиозни дейци. Логиката на финансиране на духовно лице се оправдава само ако то е доказало своята боговдъхновеност, има висока грамотност и се намира в контакт със свръхественото. Грамотността през комунизма обаче беше изнесена извън кадрите на БПЦ, за свръхественото се появиха врачки, екстрасенси, гадатели и феномени.   Освен това комунизмът създаде алтернативност на всичката дейност на духовника освен на молитвите, службите и требите. Тяхната цена обаче също не се изчислява по пазарен принцип – т.е. до каква степен молитвите, службите и требите на духовника хващат пред Бога, защото намесата на БКП в БПЦ контестира силно учението на Църквата , че Тя се ръководи от Бога. Освен това по линията на святообщонародно дело, пронизващо като императив цялата българска културология след ІХ век много светски специалисти вършат ограмотителната и хуманитарна дейност  на клира. Едно сравнение между текстовете на светски професори и учени и текстовете на висшия клир ще покаже отчайващата нискокачественост на овластените църковни хора, които се изживяват като строгите господари на нацията в новите условия. В този ход на  мисли финансирането на сгради на култа, на материални форми на култа е безсмислено и показва или една ирационална мистична метафизика, свойствена за българската религиозна и патриотична нагласа, или конспирация на далаверата с религията, узаконена от комунистите веднага след 1989 година. Иизвестно е за всеки, който добросъвестно е изучавал историята на българите, че комунизмът не атакуваше религиозните сгради, църковната утвар и материята на култа – почти няма разрушени храмове, манастири и религиозни сгради, някои от тях обявени дори за паметници на културата, сгради с национално значение и музеи на революционното движение от Възраждането. Комунизмът атакува християнството като човешки  ресурс, като хора, които са отдадени на Бога и вярата и като ноухау на човешката философия и представи за света. От хората на християнството в България бяха запазени единствено русофилите, които по линия на дружбата с СССР станаха идейни представители на религията в БЪлгария. Затова, ако по логиката на издръжка се търси религиозен ренесанс в България с оглед ценностите на религията, вярата и религиозния живот е редно не да се наливат пари в сгради на религиозния туризъм, а в хора, които имат реална връзка с Бога – религия значи свръзване на български език, които могат да работят за вярата и които са български специалисти, защото българите плащат, а напоследък прави впечатление, че хората на религита у нас са чужди специализанти или противници на националната идея, водени от амбицията да бъдат активни участници в бъдещето управление на страната, членуваща в международна организация, където все повече се налага тенденцията за имперска структура с християнска религия, а не общество на нациите, каквите гласове, неприятни за БПЦ, се чуват от известно време в ЕС.
Един грамотен американец, който е наблюдавал живота в България казва, че българите живеят в опиянение. Това опиянение, родено от специфичния тип българска култура и философия и образци на официалното задължително държавно образование пречи на българите да мислят рационално и да си дават парите за разумни ползи от знание и труд. Това опиянение фактически финансира много безсмислени и ненужни некачествени дейности и така ние си пропиляваме ресурса. Например модерните  ни политици, чиято религиозна грамотност е съмнителна  дадоха 400000 лева за сграден религиозен фонд за мощите от Созопол преди година, за които не се знае със сигурност чии са. Дадоха 200000 лева на монасите-говедари от Гигинския манастир за материално-техническа база на манастира в името на крепенето на националната идентичност чрез религията, а храмът в този манастир не носи името на български светец и монасите там на практика не разбират нищо от българите и като  всеки човек, който е неспособен за сериозна културна и грамотна дейност се прицелват в децата, които като невинни и неграмотни приемат всичко, което авторитетът им каже. Както впрочев и таргет групата на БПЦ, която не иска да проповядва пред грамотни атеисти, а пред невинни и неграмтои деца, които невинните и наивни българи, според опредлението на едни руски допломат от Възражданате дават на БПЦ. Тези 600000 лева според нас  пропиляни ресурси на “религиозна” основа от Държавата ни в криза можеха да отидат за стойностни духовни, познавателни и културни проекти, изпълнени от страна на хора, които освен че са добре в познавателно и грамотно отношение, са и реално  боговдъхновени и за тях расото не е работна престилка както за някои днешни попове, а символ на мъката по отишлия си Христос, който очакваме пак да се върне от хилядолетия.   Затова логиката на финансиране – хайде магистралите и метрото се правят по комунистическата повеля на историческия материализъм и повелята за изграждане на материално-техническа база на страната- в областта на знанието, културата и грамотността в България са конспиративни и не отговарят на степените на реално показани качества за работа с писмен и устен текст и със способността за тълкувания на сложни казуси от областта на човешката цивилизация. Това е необоснованото огромно разходно перо на българското общество, за което никой в страната не повдига въпрос, защото конспирацията на българите ги кара да предпочитат да си мълчат и да бъдат част от далаверата, която в националната литература и историография се нарича завера, отколкото да търсят реални критерии и реални норми на почтено и открито свършена работа според изискванията на досега познаните на човечеството цивилизации – християнски и нехристиянски. И затова някои културни наблюдатели, които изследват параметрите на живота на българите казват, че той е абсолютно менте, в което властват норми, които по европейски критерии са нереални и нечестни. А БПЦ да се  замисли за нейното сравнение  в синхрон и диахрон на отминалото и настояще религиозно битие на хората у нас и по света и да си даде реална себепреценка на състоянието и претенциите си да бъде водач на нацията и все  вся в живота на българите. Защото големият въпрос пред политиката, финансирането и издигането на хора в религиозния живот на страната ни днес дали се пазят духа и истината на православието според  Евангелието и опита на св.отци на Църквата, или се пазят с цената на всичко параметрите на една отминала исторически епоха, в която Църквата е била последна инстанция , при това тиранична, на ставащото в България.
Трагично е, но в България по линия на мистичната българска народна конспирация от историята – тайни революционни комитети, тайни социалистически организации, тайни заговори сред войската и политиката, масони, теософски общества и задруги се извършва едно експлоатационно и нечувано по размера си използване на грамотността, ценза и реалната боговдъхновеност и дарове на Бога, като интелекта, училището и реалната Църква, не  официалните расоносци не са възнаградени подобаващо, а по линията на святообщонародно дело, чиито конотации са от времето на св.цар Борис І се използват, заедно със свойствения на българите аскетизъм и жертвеготовност в името на нацията и Родината. Историята е наука, която казва какво е било и какво фактически е станало. След 1878г. християнската любов на българите – а те са изключително добре и правилно християнизирани, е пренасочена към абстрактна любов към Родина и към хубавата природа, сега осребрявани от философията на културния и поклонническия туризъм и природните ресурси на нацията. А всъщност любовта на вярващия не е абстрактна и природна, а хуманна и не цени материята – през османския период храмовете у нас са оставали с голи стени и без църковна утвар, продадена за да се нахранят хората и да се отгледат децата, любовта към които у българите се изкливява в една неблагоданост към предците за сметка на благополучието на детето в пазарни условия. И разбира се, логиката на финансиране следва да носи стойности освен по принесени ползи и положен труд и по обществената ценностна система и представи за добро и зло на обществото, а не да бъде политически инструент, който в България има конотациите на религиозен акт за крепене на властта и престижа на хора, които били те в раса или в смокинги са резултат от едно недоразумение в българската история, която задълава по грамотните и културни българи безплатно да правят познавателна и културна масовка на нацията, чииот привилегиворани представители обикновено са резултат или от международната констелация или от митолигизацията в историята, заплашваща да унищожи автентичното и реално историческо и религиозно познание в нашата страна. А реалният девиз на ставащато в България след 1878г. е “Чрез народна мистична конспирация в името на святообщонародно дело към светло бъдеще на нацията първо като Велика България – неуспешно, второ като комунистически строй – неуспешно – трето като демокрация с пазарна икономика – мизерно!”. Но какво да се прави, известният професор по литература Тончо Жечев в книгата си Българският Великден или страстите български казва, че през модерността българите са приели политиката за своя религия и не е чудно, че много днешни политолози и социолози се изживявят като научни пророци, поради което оправдават себе си в прехода, който не е ясно какво цели освен бетонирането на позициите на управляващите страната през последните 7О години. Притча на историята, която е наш учител и нейното познаване спестява много и като пари, и като ресурс и като човешки и материални жертви, затова се финансира усилено в нормалните и неконспиративни общества по света и не е само атракция и антикварна колекция, създадена за развелечение на богатите и скучаещи хора в България и ЕС.
 

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Анализи

Цървули и ботуши

Преди 65 години комунистите извършват най-забележителното масово убийство в българската история. В една яма от бомба край софийските гробища са разстреляни 150 души - целия политически елит на Царство България. Убити са Принц Кирил Преславски, ген. Никола Михов, проф. Богдан Филов, всички царски съветници, министрите от правителствата през последните 3 години и народните представители от последните 2 парламента, командирите на всички родове войски и на основните "стратегически" подразделения. Световният учен - хирургът проф. Станишев - един от най-забележителните и високообразовани хора на България - е принуден да установява смъртта на всеки разстрелян. Последен в ямата с негасена вар пада самият той. Има пряка връзка между това събитие и факта, че българите избраха Димитровград за строеж на века... Унищожението на държавния политически елит не е само ужасно нехуманно масово убийство. То е преди всичко "програмна" проява, своего рода "манифест" на новата власт. Комунистите са наясно, че за да наложат властта си, трябва преди всичко да потъпчат елита на нацията - всички образовани, знаещи и можещи хора трябва да бъдат смазани, за да могат на тяхно място да виреят примитивните дейци на работническото движение и емигранти от СССР. Тази политика, започнала зловещо и решително в нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945г. се провежда...

От къде идват корените на българската република и на днешната политическа култура и традиция?!

При всички случаи портретите на Левски и Ботев или на който и да е друг национал-революционер тук нямат нищо общо...!  Аз бих добавил към тях и професор Александър Цанков. Разбира се и той е обявен от днешната демокрация за "спорна личност", наред редица други абсолютно безспорни и доказани национал-патриотични личности от времето на Царство България- политици, учени, журналисти, писатели, индустриалци, банкери, военни... Хора ,които са действителен пример за подражание и повод за гордост на българските поколения! Тук искам да спомена поне още две имена през чието идейно и политическо наследство минават моите корени и които са също толкова чужди за днешнитя елит,колкото Ванче Михайлов и Александър Цанков, например. Става дума за Тодор Икономов и Атанас Буров.Представители на българския политически консерватизъм, който вообще липсва от историята на българската република... Наред с Ванче Михайлов върху "кървавия професор" са изсипани и натрупани най-големите купища лъжи и клевети. От обслужващия персонал на българската република...Но да видим откъде тръгват и докъде стигат корените на тази българска демократична република: "...Парламентарната система на управление, когато е без контрол от опозицията, бързо се изхабява и разлага. Правителствата у нас, в България, падаха от власт не поради борбите на опозицията, а от...

Дебългаризацията и историята у нас

Дебългаризацията и историята у нас © Стефан Чурешки В областта на човешкото познание от изключително значение е надеждността и устойчивостта на общата визия за живота и създаването на нейната надеждна и устойчива база перспективен модел за развитие. В знанието е известно, че познанието е пирамида, където в основата лежи философия и религията, а другото е надстроечен материал, който се изчислява въз основа на закономерностите от математическите величини – математиката е точно знание без възможност за измама в нея – съотнесени към характеристиките на основата. В областта на знанието и живота на човека обаче съществуват деформации, особено когато се пренебрегнат базисните постановки на знанието – натрупан исторически опит, познание, дарби и талнати и интелект на хората  и се тръгне от детайли да се прави обощение върху характеристиката на цялото. Друга грешка в познанието, което води до деформации и извращения в живота на хората е пренасянето на аналогии от несравними величини и от пренасянето на свойства на генезисно различен обект към обекта на проучванията. Основната цел на живота на човека според главните постановки на вярата и философията е откриването на истината – истината според християнството, което българите познават перфектно е гаранция за спасение на душата на човека, ако приемем че освен тяло човек има дух и...

Dominus Michael princeps Bulgarius

Dominus Michael princeps Bulgarius Съобщeния за Михаил – Борис I. (bozman) І манипулация От съч. на А. Библиотекар: Написано : "...Dominus Michael princeps Bulgarius...". Разчетено от М. Соколов в съчинението му " Изъ древней истории болгаръ" като: "Господин наш Михаил, прежде Борис...". Термина "прежде Борис"  никъде не е използван от А.Библиотекар  ( на латински естествено). Той е изцяло измислица на Матвей Соколов. ІІ манипулация от посланието на Фотий. „Отъ посланието на Фотия, светейшия цариградски патриарх, до Михаила, княза на България, - Кое е работа на един князъ.” Български Старини, книга V. ОТ заглавието ДО последна страница на паметника, име БОРИС няма в текста. Липсата на такова, се компенсира от преводача Митрополит Симеон с методите на Гьобелс – повтори сто пъти една лъжа и тя ще стане истина. Това буквално е изпълнено от Митрополита ( Гьобелсовият патент очевидно е късно явление и оригинала е на представителя на българската БПЦ) който на всяка страница горе, извън текста поставя рефрена: „До българския князъ Бориса”. Освен това в предговора (от който имам налице само последната 31 стр.) името „Борис” е повторено 4-5 пъти и нито веднъж името „Михаил”. Митрополита очевидно надминава числото 100, изказано от Гьобел двайсетина години по-късно. В предговора митрополит Симеон пояснява, че превода му е по...

Кан(Княз) Борис -1 и неговите въпроси към римския папа Николай-1

  Оказа се, че е наложително , да се обърне внимание и на този въпрос - отново  малко известен от историята на българите. Борис бил сложен на трона още като голобрад юноша през 852 г. от Охридския боил(велик болярин) Карамат, който станал отново регент на поредния малолетен цар...Преди това той самовластно управлявал не само своята област - Турун(Македония), но и цялата страна седейки си в Охрид.Преди Борис управлявал законния наследник на трона - неговия брат Бирджихан. Баща им Пресиян(Сабанша) бил брат на Маламира. Карамат не искал да изпуска реалната власт в страната и сложил на трона друг малолетен син на Пресияна от една негова славянска наложница - Борис. Той "приел царството на река Брегалница в Македония" както гласи преданието именно от Карамата а на миниатюрата е изобразен като глобрад младеж... В началото Карамат продължил да си управлява както преди, но след това Борис при помоща на славянизирани български родове, унищожил неговата власт а по-късно го обезглавил(заради отказ да се кръсти). Властта на рода Дуло не била прекъсната, но при Бориса тя била вече с подкрепата на прославянската( и прохристиянска) групировка в страната! Това предопределило и по-нататъшната политика и историческо развитие на България. Фактите и последвалите събития показват, че в новата политика на тази групировка няма никакво противоречие относно...

За сложната и трагична история на древнобългарските летописи

  Може би тази публикация трябваше да излезе преди първата тема от цикъла "Малко известната история на българите", тук в този сайт...Може би тя, тази история не е вече чак толкоз малко известна, но така реших от самото начало и сега след темата - "Волжка България през 15 -16 век", дойде време читателите да научат и за това. За сложната и трагична история и на тези древнобългарски летописи! Но поне половината текст от тях е дошъл до нас и тук явна заслуга има и невидимата ръка на Провидението! Въпреки това ,измислиците и лъжите по техен адрес не спират и до днес ,но процеса на българското възраждане не е спрял а дори вече е  необратим!!! Въпреки изкуственно създаденото тежко и вечно кризисно състояние у нас ние не сме вън от този процес и в недалечно бъдеще това ще го осъзнават все повече и повече хора. И така, уводните думи на акад.Нурутдинов при първото официално издаване на историческия сборник "Джагфар Тарихи"! Тях ги дължа на читателите и заради частта на моите преводи и публикации тук. Валентин Иванов - Атил   НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СБОРНИКА "Джагфар Тарихи"("Историята на Джагфар") - това е единственния известен досега сборник с исторически летописи, достигнал до нас. Както и при много други български източници, и този е със сложна и трагична история. Сборника е бил съставен и написан през 1680 год. по заповед на вожда...