Ако не жеалете да гласувате, а просто искате да видите резултатите от анкетата и по-стари анкети, натиснете тук.
Философия на ментето – исторически основания
© Стефан Чурешки
В простонародния език, задържан от идеята за народно начало и колективна покредственост на българите в името на единството в святообщобългарско народно дело често пъти след промените от 1989г. се използва думата “менте”. Какво е ментето в пазарни конотации – това е продукт, който не отговаря на заявените му качества и свойства, има кратък срок на годност, не пише на етикет кой го е изготвил, за направата му се използват некачествени суровини или заместители на истински и качествени продукти, цената му не е реална и организацията на бизнеса с този продукт не е по законовите и общоприети норми на продукция. Същевременно обаче може да се каже, че не само в сферата на материалното производство съществува понятието за “менте”. Ментета има във всички сфери на живота на българите и то най-вече в областта на хуманитаристиката, културата и работата с писмен и устен текст. Венецът на човешката цивилизация е словото – от историята знаем, че словото има свещени измерения, загърбени в България при създаването на новобългарския език, служи за връзка с божественото начало според идеята за божественост у народите и общностите, има свещен замисъл при графиката на словесността и се усвоява като тотален изразител на битието на човека. В този смисъл знанието, което според древната мъдрост е основа на властта, българите имат особен афинитет към проявата и упражняването на власт през модерността, се състои в степените на владеене на словесната изразност и достоверен и коректен начин на фиксиране на Духа, Който ражда словото. В този смисъл то обективния анализ на известните исторически артефакти материята е носител на това същностно човешко цивилизационно умение, но не е изразител на битието на човека, схващано не само като осигуровка в материален аспект, но и като контакт на човека със свръхестественото и възможност за фиксация на Духа в живота на човека. Запазените словесни продукти изискват не само обучена способност за работа с езици, но и проникновение, дарба, способност за прозрение и в християнския случай една святост и добросъвестност на човека, който се занимава със слово – писмено и устно. Това разбиране поражда идеята за седемте свободни изкуства – те освобождават човека като му дават познание, способност за разбиране на истината и един контакт със свещеното, което прави живота на човека пълноценен и смислен. В постановките на културата – култура значи обработка на български език – е известно, че всяка словесност си има своя интерпретационна среда. Колкото по-пълна и надеждна е интерпретационната среда в сумата на възможност за познание у човека, толкова по достоверно функционира словесността и не се създават условия за ментета в областта на хуманитарното познание и културата на човека. У нас интерпретационната сред ана християнството до ментето на историческия материализъм в религиозната постройка на комунистите е интерпретация на Духа – с малки храмове и почти без материя на култа, продавана в гладни години за да се изхрани венеца на БОжието творение – човека – българите съумяват да запазят праведен дух и да разпознават явленията от битието с базисни текстове в образованието и с базисни дела по вярата, чрез които се спасява човека освен с познанието на свещените книги и визмането участие в мистиката на ритуала, защото праведното дело поради обвъзраността на религията със светската политика във Византия е подценявано, но на неговата основа в Европа през по-нови времена се пораждат социалните и хуманни действия и учения, които днес са основата на подобрения живот на човека и възможността му да получава добро знание през образованието. Българският дух, основа на основните параметри на много добре разбраното от българите балканско православие проличава в дни на изпитания и във войните, когато прочутата храброст на българския народ среща технологично напреднали и материално много добре екипирани противници, загубили сраженията с българите заради неразбирането на начина на запазване на духа в техните общества и цивилизации. Затова ментето в писмения и устния текст и тяхната експлоатация е създаване на развлечение на ума и забавления, които подриват духа и не дават възможност на словото чрез текста да прояви своята свещена характеристика и възможностите за кнотакт със свръхестественото, проявено във видимия и невидимяия свят на битието , според европейския символ на вярата при католици и православни. Ментето при употребата на текста се характеризира с подчинението на словесната продукция на детайл от учение, доктрина или на детайл от цялостния интересн и пълне с разни явления живота на човека и обществата. Така например технологиите са детайл от живота н ачовека и подчинението на словото на идеята на технократите, слаби със залагането на общата им визия на детайли от познанието, характерно и за причината на краха на комунизма засега, превръща текстовата продукция в менте, което не обяснява битието, а бита на човека. Същевременно от пълната история на християнството без оглед на деноминациите в него е известно, че много майстори на словото и хора, споходени от божествено откровение и дарби на Духа са живеели лош материален живот, докато ментетата на разни учения и философски постройки са били луксозно издържани. Така е и днес, където матриалния свят, т.е. онова, което е лабораторно вещево проверимо има по-висока оценка от дарбата за словесност, която открива прозорливо тайните на битието на човека и му дава контакт с Бога. Това нещо до историческия материализъм е било императив в организацията и протичането на живота на българите и затова ние сме имали биологичен прираст, понякога живеещ в землянки и дървени малки постройки, но с разбиране за понятието за истина, което е било верови култ у нас до налагането на култа към силата, което е наследство от турската обичайна система, ценяща според набюлденита на европейски странници човека на грубата физическа сила повече от човека на знанието и на духа, който култ е свойствен за европейската цивилизация в сумата на допуснатите в ЪБлгария за познание на хората европейски произведения. Разбира се в понятието за духовност също има ментета, разчъфтямащи у нас заради специфчната насока на национално развитие след 1878г. и унищожението на културния елит от комунистите, които номинираха много хора за обществени и научни фактори, чиято културна характеристика в сумата на разпознавателен свод на цивилизациите е силови техници в гръцкия смисъл на понятието “техне”. Затова особено в българското православие днес има много ментета, което пречи на българите да намерят истината в миналото и в настоящето при техните си условия и ги подтиква да търсят чужд апродукция и да се обръщат към светски лица за пример за подражание, защото примера, една от основните познавателни и житейски функции на историята е нужен за да успее човек – за вярващия в спасението си, за прагматика за благополучието му на земята. Затова, с оглед знанието, че живота на човека минава през Църквата, Училището и професионалната му заетост ние следва да се запитаме доколко параметрите на българската народна мистична конспирация, зададена като модел на българите след 1878г. ражда истински неща, към които сме имали традиционен култ пред имодерността и доколко произвежда ментета, които са скъпо платени за разлика от сериозния и качествен продукт, който грамотната класа на българите след 1878г. е задължена да дава безплатно на подрастващите българи, опленени от ментето на рока и фолка в наши дни. И тук историята е много важна, защото със своята истина историята може д аспасява души и да дава истински продукт на познанието, способен да осмисли битието на човека в цялата му интегралност от мистичната и все още неразгадан спойко между материя и дух, която прави феномена човека, създаден по Божий образ и подобие и толкова възвишен, че Бог му изпрати сина си, според учението на християните, за да му даде чрез свещена жертва вечен живот. Затова измеренията на истинността, т.е. не ментето зависят от конотациите на свещеност и благодарност, унищожени в съзнанието на българина от религиозната секта на комунистите, възпитаници на СССР и интернационализатори на България, която политика техните хора в българската политика, създадена от комунистите след 1989г. поддържа с цената на всичко като сключи съюз с овластените ни лица от клира на БПЦ, която им адава рамо в продължаващото обещствено менте, заляло България с незачитането на Училището, Църквата и професията в името на владеещата ни модерна българска посредственост за да не са развали далаверата с националния капитал, мистико-конспиративно раздаден на посветени в мистичната конспирация на модерността расоносни и цивилни хора на комунистите у нас. Менте – това е констатацията на много луксозни произведения и стандарт на живота на хора у нас, които остават по същината си това, което ни направиха комунистите от нация воин и книжовник – битови силови техници с чужда менторска дейност по налагането на истината, милостта и справедливостта – основни измерения за наличието на дух в делата и словата на човека според ценностите на всички писмени цивилизации от Шумер до наши дни. Исторически факт!
БГ История не носи отговорност за достоверността на публикуваните материали. Целта на проекта е да популяризира историята като наука и в частност българската история. Ако някой види авторски свой материал, публикуван в сайта без да бъде упоменат източника, моля, нека се свърже с администраторите на сайта.
Коментари: