В последните няколко дена еуфорията около изложбата на тракийските златни съкровища изпитахме истинска гордост, че сме наследили такива богатства. Но тази изложба бе предшествана от една друга организирана изложба в НИМ. Изложените български църковни реликви - безценни образци на българското ювелирно изкуство също ни накара да се чувстваме горди, но това чувство предизвиква завист у нашите съседи. Всяка война води след себе си разруха, глад и болести. Двете Балкански войни и Първата световна война са ощетитили много българите. Много от българските паметници в Западните покрайнини, Вардарска и Егейска Македония и Одринска Тракия са унищожени от гърци, турци, англичани, французи и други.

Тогава българската държава и общественост предприемат спасителна акция. Тези усилия са насочени към спасяването на български културни паметници по местата, където се водят военните действия. Спасителната експедиция е възложена на известния български археолог проф. Богдан Филов. Под негово ръководство спасеното богатство на народа ни е откарано в столицата и засекретено. С това се цели съхраняването и запазването на българските на реликви, които са спасени от унищожението на войните. След толкова години разсекретените и реставрирани реликви са изложени там където им е мястото, а именно Българския Национален Исторически Музей.

Повечето от тези произведения на изкуството са дело на българските възрожденски майстори златари и дарени на български църкви и манастири от будни българи.

Поради това смятам, че нашите съседи - гърците нямат ни най-малко основание да ги искат. По силата на логиката и ние трябва да си искаме националните богатства, които се съхраняват в гръцките музеи и библиотеки. Достатъчно е да споменем само " История славянобългарска " на Паисий.

Това е моето скромно мнение. А вие как мислете?

---

---