Село Добърско се намира в югозападният дял на Рила планина на 1070м надморска височина. То отстои на 160 км от град София и на 17км от набиращият скорост зимен курорт Банско. Постоянно регистрирани жители са около 680 души. Сегашният поминък на хората е свързан със строителството в Банско и Разлог-обекти на капитални инвестиции в сферата на туризма, работа в местни дърводелски работилници, в шивашките цехове в близките села и общинският център Разлог. Освен всичко друго в Добърско се явяват предпоставки за развитието на така прокламираният и постоянно популяризиран селски и екотуризъм. В тази насока са намерили куража да се занимават няколко семейства от селото. Начален тласък за опознаването на Добърско като туристическа дестинация даде първата инвестиция в туризма на софийската строителна фирма S. A. G. построила малък хотел в бившия селскостопански двор на селото във време когато от тук минаваха транзитно туристи идващи по планинските маршрутни пътеки на Рила. Те спираха в центъра на селото за да изчакат автобуса до близкия град и престоят им тук бе незначителен. С изграждането на база за нощувка и храна Добърско не беше вече на бързо подминавано. С течение на време селото бе все по често посещавано, разглеждано, харесвано и популяризирано.

Исторически калейдоскоп

Един от най-ранните писмени извори където се споменава Добърско е Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година. Според този царски хрисовул българският цар дарява на Рилският манастир земи, гори и села в които манастирът има метоси-едно от които е село Гнидобрацко, дн. Добърско. . ” Също така село Бъзово, село Дебър, Абланово, Пъстра, село Гнидобрадско и Разложките попове, село Лешко, село Селище, село Дренов дол, градище Церово, село Долене…” Грамотата дава да се разбере че подопечните на Манастира села са освободени от светски и църковни данъци-всичката стопанска и дарителска дейност се е извършвала в полза на Рилската света обител. В 1493 година султан Баязид II признава с ферман привилегиите на Рилският манастир. През 1508 година същият султан издава друг ферман с който дарява Рила планина и прилежащите им селища на своят велик везир Кара Мустафа. След смъртта на везира те стават вакъфски като запазват предишните си привилегии записани така: ”Затова издаваме настоящото радостно решение, наречено”Мукарар-намейме-срур-унвени. ”С него всички гореозначени недвижими имоти и земи се признават за твоя собственост, или по-добре за пълна собственост на моят велик везир, Мустафа паша. Раята-жители, които живеят в тези земи и имоти, ще бъдат свободни наравно с мюсюлманите. Те ще бъдат привилегировани и ще се освобождават от изплащане на всякакви тежки данъци. При това заповядвам: занапред, съгласно с духа и изискванията на тоя ми свещен царски акт, който се намира в ръцете на поменатия везир, раята-жители, живеещи в пределите на гореспоменатите имоти и земи, както и в техните подведомствени местности и страни, да имат право да се ползват с разни привилегии, да се считат свободни граждани и да бъдат освободени от изплащане на държавните данъци : ресуми-бадихава(право за дишане на въздух), ресуми –качкун(право за дезертьорство), ресуми-бейтулмал(право за фиска), ресуми мали-гаиб(право за изгубен имот), ресуми мали-мевкуд(право за изкопано съкровище), ресуми джурм ве-джинет(право за глоби по престъпни деяния), ресуми тиар(право за ловене на хвъркати птици), ресуми –гана(право за охолност) и всички други данъци, които биха могли да се събират от произведенията на земите, обработвани от раята. ”(Д. Ихчиев. Турските документи на Рилският манастир. С. , 1910, с. 7-8).

B така нареченият турски документ –Списък на джелепкашаните от 1576 година(това са собственици на овце задължени да снабдяват турската войска с овче месо), срещаме данни за Добърско: ”Село Гнидобронска; Костадин, син на Марко-60; Илия Слав-50; Велко Вето-50; Вето Поп и Борен-100; Велю Геро и Милю Макло-60; Янко, нов-30. Всичко 350 овце(Извори за българската история, XVI, с. 200)В турски документ худутнаме от 1753 г. , Добърско е включено като едно от многото вакъфски села в Рила ползващи определени права с името Нидобронска. В поменика на Зографският манастир от 1808 г. публикуван от академик Йордан Иванов срещаме няколко имена на дарители от село Нидобарско. С това име селото продължава да се нарича до 1913 г. , когато с царски указ по желание на жителите му е преименувано на Добърско. За произхода на името и неговото значение се спираме на изследванията на краеведа Лазар Цинзов. Според него селото е образувано от богомилско братство избрало тези земи, скътани високо в планината и далеч от своеволията на променящата се политическа власт. С конкретна датировка никой не се ангажира, но както знаем от историята, богомилите са се появили през Х век и са разпространявали своята секта в пределите на Византия и България чак до XIV век. Предполага се че така наречените “катари “ в Южна Франция водят началото си от българските богомили. Х век е преломен за българската държава. Започнал с утвърждаването на новоприетата християнска религия и славянска писменост, при цар Симеон, белязан с дългият мир между Византия и България при цар Петър и завършил с кървавите битки между Самуила и Василий II. Това е време на разпространението на дуалистичните ереси по същността си християнски, но в остри противоречия с догмите на официалната църква. Разочаровани от опорочилите вярата свещенослужители мислещи повече за плътски наслади и гуляи, много християнски общности приемат проповедите на богомилите. Те се организират в така наречени братства и водят непокорен живот спрямо църквата и подкрепяната от нея политическа власт. В землището на днешно Добърско се установява такова богомилско братство, наречено от византийската власт Киндобрат, т. е. лошо братство, трудно управляемо, място където трудно се събирали данъци. Побългареният вариант на това име срещаме вече в споменатата Рилска грамота –Гнидобратско, което можем да разчленим на гнидаво братство –с все същият смисъл за нещо не добро.

През 2001година в покраинините на селото бяха открита случайно останки от пещ за тухли и керемиди датирани от археолозите от Благоевградският исторически музей към III-IV век сл. Хр. Това са може би най-старите материални следи за историята на Добърско. За това какви са били първите заселници по тези места свидетелствува топонимията. Високо над сегашното селище има местност “Германица”-името идва от тракийският бог Герман. Местността “Апата”говори за заселници власи(апа=вода), фамилното име Корунови е с прабългарски произход, преобладават славянски и турски названия на много местности, но това е тема на по-специални проучвания. Добърско е разположено на известният в миналото поклоннически път свързващ Светогорските манастири с Рилският манастир. Toй минавал по долината на река Места през Неврокоп -Драма и Серското поле. Една легенда разказва че след Беласишката битка между византийските войски на император Василий II и армията на българският цар Самуил през 1014г. в която са пленени и ослепени 15000български войници, част от тези осакатени бойци поемат за Рилската света обител. Зимата ги застига в землището на Гнидобратско. Според преданието тези слепци остават завинаги в селото. През пролетта тръгвали на просия по други земи но зимата се завръщали в Добърско. Свирели на гусли и пеели баладични песни. Някои твърдят че това били трубадурите на Самуиловата войска. Те събирали недъгави и хроми момчета и ги обучавали на своят занаят. Така се появила Добърската певческа школа на слепите гуслари чийто последователи просъществували чак до началото на ХХвек. Говорели и се разбирали на свой таен език наречен просяшки говор. До наши дни са известни на местните около 30 думи и изрази на този просяшки език(панга, панга, пангавела таа унджа что не танюваа пъл=огън да я изгори тази къща, защото не дават хляб; да изповерим дуань =да изпушим цигара; шилимингам=крада; манарка=блудница; готиво келявче=гиздаво девойче; и др. ) Известният фолклорист Серафим Ив. Боянов с родови корени от близкото село до Добърско-Долно Драглище записва от слепия гуслар Никола Телев около двайсетина баладични песни които публикува през 1884г. в “Сборник с български народни песни. ”Това е една безценна част от българското фолклорно творчество.



Безспорно най-интересната и изключително добре запазена старина в село Добърско а и в целият регион е църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”строена в далечната 1614година. Стенописите в църквата са изследвани и добре описани в книгата на Елена Флорева”Старата църква в Добърско”. Много са загадките около построяването, изографисването и опазването на този храм. Не малко публикации на тази тема срещаме в пресата. Тази църква всеки ден е посещавана от много туристи привлечени от уникалните стенописи. Замаяни от желанието си да възвеличаят Добърско и неговото минало някои хора с развито въображение съчиниха разпространиха и заблудиха много посетители на селото с измислени истории, видяха в сцената “Преображение Господне”изографисана в старата църква, Иисус Христос качен на ракета, във “Възкресение Христово”-космическа капсула, в мраморната плоча на пода на църквата с изображение на двуглав орел годината 1122, която приеха за меродавна за построяването на този храм. Те не приеха забележките на компетентни лица и продължават да разказват небивалици. Интересното е че много интелигентни хора в това число и доста журналисти писали за Добърско и за старата църква разпространяват техните фантазии. Днес Добърско е известно с “иконата изобразяваща Иисус Христос в космическа ракета”. Някои от посетителите цъкат от възхита при тези разкази, други си тръгват с иронична усмивка, трети не пестят и подигравки. С риск да се окажем консервативни в мисленето си ще се опитаме да изясним няколко неща:

1. )Година на построяването на църквата; До стенописа където са изобразени ктиторите на този храм и техните имена стои надпис: ” Хасия ктиторът на този храм с големи трудности ходи в Йерусалим, поклони се на гроба Христов и на други свети места и като се върна съгради този храм в лето зркв. ” За първи път ктиторският надпис е обнародван от Христо Г. Данов, заедно с имената и на другите ктитори през 1884 година. Както е известно от историографията през Средновековието и Византия и България и другите балкански държави са отчитали летоброенето от сътворението на света а не от Рождество Христово. Вместо с цифри годините се обозначавали с букви. Всяка буква отговаря на определено число. Приета е и формула за приравняване на летоброенето от Сътворението на света и от Рождество Христово. Това е коефициентът=5508. От годината по старото летоброене се изважда този коефициент и се получава годината след Христа. Има точна таблица по която са сравнени буквите и техните цифрови съответствия. (з=7000; р=100; к=20; в=2)От тук е видно че зркв=7122, откъдето 7122-5508=1614 от Рождество Христово. На пода на църквата има мраморна плоча с изобразен двуглав орел около който в кръг се вижда надпис почти заличен от вековното стъпване върху него. Единствено по ясно от надписа се откроява година изписана с цифри-1122. Това е разчел и описал в пътеписите си известният български етнограф от края на XIXвек Васил Кънчов. Той приема тази година за съграждането на добърската църква. Макар да дава широко описание на селото и проблемите му през това време въпреки че е публикувал ктиторският надпис, В. Кънчов се подвежда в датирането на годината на построяването на църквата. Интерес буди изследването на друг виден български историк и етнограф Йордан Иванов. Десетина години след Васил Кънчов той посещава Добърско и старата църква. В книгата си “Български старини от Македония” публикува ктиторският надпис с годината на построяване на добърската църква. За да обясним това разминаване в годините нека разгледаме какво символизира “Двуглавият орел”. Това е гербът на Византия до падането на Константинопол в ръцете на османците през 1454г. След тази дата двуглавият орел става държавен герб на Русия, която изтъква приемствеността си с Източната Римска империя и поема ролята на закрилник и център на Православието. Интересното в нашият случай е ако приемем тази мраморна плоча че изобразява византийският герб, тогава как да си обясним наличието на година изписана с цифри. Същото важи ако приемем че това е и руски герб. Освен като държавен герб Двуглавият орел е символ и на Цариградската патриаршия през късното Средновековие-XVII-XVIIIвек. В краката му са изобразени скиптър и жезъл-символи на светската и духовна власт, каквито функции се е опитвала да упражнява Патриаршията над”рум милет”-православното население в Османската империя. По това време е започнало и изписването на годините с арабски цифри. Това ни навежда на мисълта че мраморната плоча в Старата Добърска църква е от XVIIвек и че изписаната година върху нея е 7122. Първата цифра 7 е заприличала на 1 поради стъпването през вековете върху плочата. Дори и ако до тук не сме убедили никого в правотата си то остава да си обясним още една подробност. Случайно ли е съвпадението на годината изписана с букви след ктиторският надпис и тази върху мраморната плоча, където в най-лошият случай от четири съвпадат три цифри. Може би по разумно и вярно е ако приемем че мястото където е изградена тази църква не е избрано случайно от ктиторите, тук вероятно е имало по стар християнски храм. Това обяснява и обстоятелството че в карта на Второто Българско царство местоположението на Добърско е отбелязано като църковно средище. Както споменахме вече Иван Шишман дарява на Рилският манастир всички села където манастирът има метоси. ”…и село Гнидобратско с разложките попове…” Друг важен и интересен факт около този въпрос е стенописът на който е изобразен св. Никола Нови Софийски. Това е един известен български светец и мъченик, загинал за вярата през 1555г. От неговото житие се знае че е родом от град Янина и като юноша забягва в София, заради притесненията и заплахите на турците, затуй че отстоявал вярата си. Тук става известен търговец и ревностен защитник на българщината и християнството. Принуден е да избяга във Влашко където влиза в дружината на Мирча войвода. По-късно се завръща в София. Убит е от турците с камъни в м. Ючбунар. Това че образа му присъства в Добърската църква ни подсказва няколко неща. В Добърско през XVII-XVIII век са живеели заможни хора занимаващи се с търговия. Основно изнасяли беломорски памук за европейските градове Виена и Буда, търгували и с град Дубровник. В селото и днес съществува фамилия Будини, в миналото наричани будимците. През 60-те години на ХХвек, когато е правен днешният път за гр. Разлог в м. Гробнините е открит камък с надпис: ”Да се знае Симо отиде за грод Виена. ”Преданието говори че Симо е добърски търговец, заминал за град Виена и повече никога не се върнал в родното село. Каква е съдбата на този Симо е неизвестно. Но в знак на вечната си любов и мъка по него, съпругата му Рахна поставя възпоменателният камък. Само хора с такова социално положение са могли да станат инициатори и дарители за построяването на църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, въпреки пречките на официалната турска потисническа власт. Бидейки търговци те избират в техния храм да присъства светец приживе занимавал се с търговия. Това че от богатия пантеон на светците избират българският мъченик св. Никола Нови пък говори за народностното самосъзнание на ктиторите, нещо което заслужава да се подчертае. Всичко казано до тук също подкрепя основната ни теза относно времето на построяването и изографисването на Старата църква в Добърско. Твърдението че този именно стенопис е изрисуван 500години след строежа на църквата звучи нелепо и несериозно.

2. )”Иисус Христос в космическа ракета”-В наши дни сме свидетели на всевъзможни писания относно личността на Исус Христос, превърнали се в бестселъри и продукт на цяла печатарска индустрия. Книги като”Светата кръв и свещеният Граал”, ”Шифъра на Леонардо” и други се опитват да променят из основи представите за християнството и християнският бог. Налице е интересният подход на авторите служещи си с така наречената историческа криминалистика, която превръща четивото в забавно и интересно занимание. Използвани са факти, примери, цитати, догадки, хипотези, които така или иначе обикновеният читател не би могъл да провери. Доста от цитатите на исторически съчинения са извадени от контекста. Реакцията на църквата е да заклейми и забрани четива с такова съдържание, но уви многовековният опит в това отношение показва, че забраненият плод е най-вкусен. Дори в далечното минало, когато Църквата е преследвала ересите, те са събирали все повече последователи, именно поради забраната. Каквато и да е целта на такива произведения, то не е лошо че ги има-това е едно предизвикателство към християнската богословска мисъл да защити и утвърди Вярата, но не чрез забрани а чрез полемика. Много от потребителите на тази литература не познават Христос и Християнското учение, макар да считат себе си за християни. За тях Христос и събитията описани в евангелията са един вид интересна приказка. Те не са виновни за това. Проблемът е във възпитателната роля на Църквата като институция имаща претенциите на духовен наставник над миряните. Болезнено и опорочаващо Вярата е когато тази именно институция се занимава с какво ли не-по скоро търгашество и борба за власт в собствената си йерархия, а основната си задача като благовестител е изоставила на заден план. Малко се отклонихме от нашата тема, но случаят тук е от подобен характер. Нещото което доведе много хора в Старата Добърска църква е прочулият се стенопис където”Исус Христос е изобразен в космическа ракета”. Това хрумване на някой местен разказвач на добърската история се наложи и разви до там че Добърско е отъждествявано с това именно “чудо”. Действително интересно и любопитно е за обикновеният турист да види концепцията на средновековният зограф творил във време когато такива перспективи и понятия са били чужди на хората. И както казахме невежеството изиграва и тук своята роля. Самата сцена изобразява Преображение Господне. В какво се състои това събитие. Както е известно от евангелията Иисус Христос в проповедите си говорел за себе си като предсказаният и очакван Месия (Спасител). По това време Палестина и Юдея където се случват описаните събития са владения на Римската империя в която еврейте виждали потисник и узурпатор. Те очаквали Месията, който според техните представи ще ги освободи от чуждото робство, ще възстанови Израелското царство и ще седне на Давидовият престол. Учениците на Христос също не били далеч от тези помисли. След една беседа с тях за предстоящите му страдания, кръстна смърт и Възкресение той се изкачва на планината Тавор(500м н. в. )с трима от апостолите-Петър, Яков и Йоан. Уморени от пътуването учениците заспиват. Исус както се молел, изведнъж се издигнал над земята и засиял в силна светлина. Лицето му заблестяло, дрехите му станали искрящо бели. Като свидетели на това от небето се явили Мойсей и пророк Илия, които разговаряли с него за предстоящите събития. Учениците се събудили от блясъка на божествената слава и се удивили от видяното. Апостол Петър казал: ”Господи добре ни е да бъдем тук!Да направим три сенника, един за Теб, един за Мойсея и един за Илия, и да останем тук огрени от тази невеществена, божествена светлина, обгърнати от този дивен покой. ”След това пожелание на небето се появил облак из зад който се чул глас: ”Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение! Него слушаите. ”Учениците паднали на земята и като дигнали очи видели единствено Исуса. Това накратко е моментът от Библията наречен Преображение Господене. Всичко се случва преди Разпятието и Възкресението, т. е. още в земният живот на Исус. Той не “отлита”от земята, а обратното-озарен е от небесна светлина която в иконописта е изобразена като спуснат лъч над него. Често сме наблюдавали слънчеви лъчи прокрадващи се покрай облаците. Те излизат от една точка и при близостта си със земята се разклоняват във светлинен сноп. По този начин но много по впечатляващо е изобразена светлината в сцената “Преображение”. Защо това не може да бъде ракета, както твърдят в добърската църква-още един път ще повторим. В библейският разказ става дума за небесна светлина, озарила Исус и за светлина излъчвана същевременно от него. Всичко това става пред трима от учениците му, а целта е да им се покаже божествената същност на техния учител, когото следват но не винаги разбират. Излитането на ракета едва ли е съпроводено с “ дивен покой” и едва ли някой би пожелал да остане завинаги на стартовата космическа площадка. Самото тайнство на Преображението е обект на различни коментари и разсъждения, но в никакъв случай не е “излитането на Исус в космоса”. Ако по този начин беше изобразено Възнесение Господне-тогава подобни обяснения на езика на съвременните разбирания биха имали известно основание.

Много са нещата с които можем да впечатлим и заинтригуваме туристите посетили село Добърско, но нищо не е така завладяващо като “чудото” с “необикновената” икона. Е сега се прочухме и никога няма да се отървем от въпроса на посетителите за “иконата в която Исус излита с космическа ракета. ”. Понякога лъжерекламата може да изиграе лоша шега на всички ни и да ни превърне в обект на недоверие и иронични присмехи. Относно значението на старата църква в Добърско за нашето национално богатство и култура могат да се напишат хиляди страници. Всяка частица от нея е жива история, всеки допир със нея е допир със загадъчното ни и скъпо минало.



Oброчищата на село Добърско

Около село Добърско в кръг са разположени осем християнски оброчища. Според преданията това са били махали населявани от отделни родове, преди всички да се съберат и образуват едно компактно селище. На всичките тези места в миналото е имало поне по едно вековно дърво, до което е поставян жертвен камък или кръст, където са се провеждали обредите и тайнствата. Вековното дърво е символ на божественият живот –това е изобразено още в древните египетски и асирийски паметници. За местните то е свещено и не бива да се сече. В себе си те таят много тайни-дендрохронологията изучава екологичните и климатични условия на отминалите времена изследвайки годишните пръстени на тези дървета. На влизане в Добърско от южната му страна се намира местността “Св. Илия”. В края на XIX век етнографа Васил Кънчов, минавайки от тук забелязва 20-тина вековни черно борови дървета и споменава това място като троалише(светилище). : ” Недобърско (Недобрацко). — В Г. Драглища ние се забавихме малко време. Поприказвахме си със селяни, които се бяха събрали пред една механа близо до реката, и тръгнахме за Недобърско. Пътят върви на северозапад през една височина, която тоже се спуща от Ай-Гидик. Тук трябваше да вървим право към височините на планината, гдето е положено Недобърско. Хълмът, по който се катерихме, е на много места обрасъл със слаба, рядка ръж. Тук-таме се срещат малки купчинки от борови дървета, а осталото пространство е оголено. На самия връх на рида стои китка от 20 дървета нещо, гдето има троалище (оброчище). “

До наши дни, да ни напомня за своите събратя е останал само един бор. Но около себе си той се радва на млада горичка залесена от тукашните хора с желанието традицията да се продължи и това свято място пак да изглежда както в миналото. Оброчището “Св. Илия” е малко възвишение на входа на Добърско откъдето се разкрива вълшебен изглед към величественият Пирин. Тук на 20 юли в чест на пророк Илия и днес се прави курбан. Самото място има формата на могила, а от тази стратегическа височина в миналото е могло да се наблюдава цялата разложка котловина. Дали тук е имало селище или махала или е било само преден пост преди навлизане в планината можем само да гадаем. Известно е от преданията че всички махали и поселища по склоновете на Рила над днешно Добърско са известявани от това място с паленето на огън за това какво се случва в равнината, какви хора наближават тяхното землище. По горенето на огъня и дима по определен начин местните са разбирали дали идват разбойници, търговци или поклонници и какви мерки да предприемат. През 1855 година тук е поставен кръст на когото все още личи някакъв надпис и годината. В близост до оброчището се намира местността “Гробнините”, която е пресечена на два дяла от сегашният асфалтов път. Дали местността носи името на стари гробища принадлежащи към предполагаемото селище на “Свети Илия”или е наречена така заради възпоменателната плоча за добърският търговец Симо, за която стана дума по-горе не може точно да се каже, но мястото предизвиква доста догадки и хипотези. . На запад е “Атанасова цръква”. Река Клинец и дерето наречено”Бабин долец” делят местността от селото. На около всичко е било ниви, работени до 50-те години на ХХ век. Ерозията е оказала своето влияние, дерето е захапало голяма част от бившите ниви и зее страховито и неизбродимо. Останало му е само нежното име “Бабин долец”. На това оброчище липсва вековното дърво, но е запазен олтарният камък и отломки от стар храм. От тук гледката към околността е също така впечатляваща. На по малко от километър по на изток, вече в землището на село Годлево са открити останки от антично селище, не проучвано от специалисти, но грубо претършувано от иманяри. Намирани са римски монети от времето на Константин Велики. На това място през 60 те години на ХХ век са построени два водоема за нуждите на тогава образуваните ТКЗС-та. Кое всъщност свързва споменатото място с оброчището “Атанасова цръква”?То е най-близкото християнско светилище до него. Най-вероятно тук на “Атанасова цръква “ жителите на това антично селище са извършвали своите религиозни обреди-като езичници в древността и като християни след покръстването. Като тръгнеш на североизток по добре отъпкана пътека от местните пастири се спускаш в една долчинка, където личи стар коларски път. На около се ширят ливади наклонени към няколко малки дерета. В долният край на една от тях е оброчището”Гергева цръква”. На това място най-добре са запазени останките на действаща в миналото християнска църква. Поне на един метър височина са запазени зидовете на храма и лесно може да се установят неговите размери. Но тук срещаме и нещо друго впечатляващо. Самото оброчище има формата на могила в центъра на която е построена църквата. Дали тази форма е придобита след османското нашествие, когато вероятно е разрушен този храм(местните са предпочели да го затрупат, за да спрат по нататъшното му поругаване от нашествениците)или върху антична тракийска могила, след покръстването е издигната тази църква нека кажат специалистите. А ние нека се обърнем пак към преданията и историческата епоха за която те ни говорят. Знае се че тук на това място е имало старо селище от където произлизат носещите и днес фамилията Джупанови. Произхода на името идва от древната славянска титла използвана в сръбската феодална администрация през Средновековието-жупан, т. е. управител на дадена област, на местния говор произнасяна джупан. В навечерието на Османското нашествие през XIV век балканските земи са жестоко разпокъсани от междуособиците на владетелите и деспотите, на територията на полуострова са образувани над 40 държавици и независими владения. В средното поречие на река Струма като владетел на феодална област се обособява Стефан Драговола Хрельо. В политиката си лавирал между Сърбия, България и Византия. През 1342 г. той се отцепва окончателно от зависимостта си към сръбският крал Стефан Душан и се подчинил на византийският император Йоан VI Кантакузин, който му дава титлата кесар. Хрельо избира за седалище на своето владение Рилският манастир, който възстановява след опожаряването му от разбойници. Тук построява и отбранителна кула запазена и до днес. Бидейки вече с титлата кесар той назначава свои приближени за жупани на отделни райони от владението си. Жупанът на Разлога се установява в землището на днешно Добърско, а именно в сегашната местност “Гергева цръква”. Наемници на сръбският крал успяват да погубят Хрельо и владението му се разпада. Наследниците на разложкият жупан продължават да обитават своите земи. Векове по късно те ги напуснали -една част се приобщават към компактното село Гнидобратско, други продължават развитието си в останалите разложки селища-Мехомия, Бачево, Банско и др. Ще бъде много жалко ако местността “Гергева цръква” не бъде изследвана и проучена от археолозите по-навреме. В близост до това оброчище над самия път стои от незапомнени времена голяма плоска скала с дупка под нея. Легендата ни нашепва за славният Крали Марко и неговото идване тъдява. Тази скала е наречена “подницата на Крали Марко “-тук местните са пекли хляб на непобедимият юнак. Продължавайки на североизток пътят е силно врязан в скали от сив гранит. Наклонът е голям и там в ниското се чува тътен на падаща вода. ”Скок” или “Щрокалото”-това е името на добърският водопад висок 24 метра. Пречупените през ситните капки слънчеви лъчи украсяват с цветовете на дъгата страховитата пропаст. Тук през турско един заможен добърчанин се хвърля връз острите скали за да се отърве от нечовешките си болки. На няколко пъти в дома му идвали харамии да му искат пари. За да спаси себе си и челядта си той им дал всичко. При последното им идване разбойниците не повярвали на жертвата, че няма повече какво да им даде и го подложили на неистови мъчения. Накрая му сложили на врата нагорещена до червено перустия. Клетникът не издържал и скочил в пропастта. Лъкатушещата през скалите пътека в същата посока отвежда до следващото оброчище-“Света Богородица”. Според местните тук са обитавали прадедите на днешните Байкови. Още личат надгробни камъни около мястото на оброчището. При строенето на новият параклис, когато са копани основите са намерени човешки кости. Явно мястото е било гробище и е било обитавано сравнително до по късно от предишните. От тук се открива панорамен изглед към цялата разложка котловина. Мястото е само на около километър от днешното село, а същевременно отдалечено от забързания делник скътано до млада борова гора. На близо е и споменатата по-горе Римска пещ-5-10 минути спускане към река Клинец. Друго интересно и свързано с легенди светилище е местността “Петрово въже”. Оброчището носи името на апостолите Петър и Павел, но през вековете местността е добила сегашното си име след една драматична случка станала на това място. Тук също е имало вековен черен бор съхранен до 60 те години на ХХ век. При направата на пътя за планината от трудовите войски през това време, група войничета седнали на почивка под бора и запалили огън да се постоплят. Всички задрямали а огънят подхванал дебелият ствол на дървото. Докато осъзнаят какво се случва, пламъците съборили вековният бор.

Ето какво ни говори преданието: Всяка година на Петровден на клоните на стария бор ергените връзвали люлка и всеки залюлявал своята избраница. Денят минавал в песни, закачки смях и хора. Дошло ред и на най-личната мома Петра да се полюлее. Качила се на люлката а нейният момък я залюлял силно. Тя огласила със звънливия си смях цялата околност. Но се случило нещо страшно. Въжето на люлката се скъсало и Петра полетяла в близката пропаст. От тогава местността носи името “Петрово въже”. На около 20 тина минути от тук в посока югоизток се намира оброчището “Копана цръква”. Другото му име е “Света Троица”. За това място също си има предание. Местните са го почитали като светилище, но не знаели точно къде се намира самото цръквище. По съновидение на една жена започнали да копаят на посочено от нея място и разкопали останки от зидове на стар храм. Затова и нарекли местността “Копана цръква”. Забележителното тук е запазеният и днес вековен черен бор с уникална коренова система. Поникнал и развивал се на наклонен терен, корените му са излезли на повърхността и наподобяват крака или пипала, а между тях се е оформило едно пространство като малка пещера. Тук при буря и лошо време могат да се подслонят около 10 тина човека.

Една добре отъпкана пътека води към днешното село. Тя минава и покрай сегашните гробища на Добърско, където е и следващото оброчище “Свети Димитър”. Ниско в реката, вече в пределите на селото се намира и осмото светилище “Спасова цръква”. Тук през 30 те години на ХХ век е намерена каменна плоча с изобразен на нея конник. Дали това е християнски светец или както твърдят някои –Тракийският Херос, можем само да гадаем, тъй като реликвата се е изгубила незнайно къде. Високо в планината съществува още една местност носеща името”Козарската цръква”. Но нищо по определено за това място не се знае.



Това са маркираните на кратко в настоящото описание места около село Добърско, свързани с духовността и обредите на жителите му в миналото и днес. Някои предполагат че това са езически капища, превърнати в християнски оброчища след покръстването на обитаващите околността племена. Между християнството и старите езически вярваня съществува синкретизъм, приемственост на определени обичаи и обреди. Откритата край Добърско пещ за строителни материали, датирана към късно-римската античност-III-IV век сл. Хр. , доказва че тези места са били населени през споменатия период. Това е времето и на разделянето на Римската империя на Източна и Западна. През 313 г. император Константин издава Миланският едикт, по силата на който Християнството става равноправна религия със всички останали вери в Империята. Прекъснати са гоненията срещу християните и пречките за разпространението на новата религия. Земите в които се намира днешно Добърско са били част от Източната Римска империя до началото на IX век. Хан Крум и неговите наследници Омуртаг, Маламир и Пресиян присъединяват Македонската и Родопската области към България. Далеч преди хан Борис да предприеме цялостно покръстване на своята държава тези земи са били християнски. Може да се предположи дори че християнството се разпространява в България от ново присъединените територии. Следвайки Светото писание и Традицията завещана от апостолите християнската вяра се утвърждава като основно вероизповедание в Римската империя. Но наред с ортодоксалното християнство започват да се разпространяват и така наречените ереси, християнски по своята същност, но тълкуващи Писанието по друг от официално приетите норми на Никейският събор начин. Споровете са относно природата и божествеността на Христос. Така се появяват арианите, монофизитите, монотелитите, гностиците от които водят началото си богомилите, една силно разпространена секта във Византия и България чак до XIV век. Споменахме по горе че Добърско е било образувано от такова богомилско братство което не се е подчинявало на византийската власт. Бидейки вече в пределите на България, където княз Борис налага християнството със сила и не се поколебава да посече 52 от болярите си опълчили се на неговата воля, тези земи губят част от известната си независимост спрямо официалната политическа власт. Общата религия и въведената славянска писменост и език консолидират и обединяват разнородните етноси в българската държава в една нация споменавана в историческите извори с етнонима-българи. В средата на Х век е основан от Св. Иван Рилски и Рилският манастир. Близостта на една значима и прочула се света обител до село Гнидобратско, свързва живота на жителите му с това християнско средище, още повече че връзката със Атонските манастири е минавала през земите на селото. Добърско е последното населено място преди да се предприеме стръмният преход през Югозападна Рила до Рилският манастир и първото когато от манастира прекосяваш планината и навлизаш в пределите на Разлога. Обяснимо е тук да са спирали да отпочинат поклонници, търговци, монаси и всякакви други имащи път към Рилският манастир. Вероятно тук е имало и метох към манастира. Затова и селото е споменато в Рилската грамота на Иван Шишман, единствено от Разлога. Тук е разпространено едно предание според което сам царят Шишман се е венчал в Старата Добърска църква. Преди да се усмихнем с недоверие можем да пор

---

---