Идвайки на на Балканите славяни и българи носят със себе си своята култура. Те носят един нов начин на живот, който се отразява не само на обикновения бит, но и на тяхното облекло.

Според древните автори характерната дреха на славяните е широката и права риза, която е изработена обикновено от лен или коноп. Те се носели както от мъжете, така и от жените. Въпреки това тя се различавала. Ризата при мъжете стигала до бедрото, а при жените до глезена.

За разлика от славяните, чийто облекла са направени от материали от растителен произход, то ежедневното облекло на българите е приготвено от животинска кожа. Вида на суровините издава до голяма степен техния начин на живот.
Наред с това влияние в тогавашната народна носия оказват и текстилните традиции на завареното местно тракийско население.

След приемането на християнството през 865г. с новата религия в българските земи навлизат редица луксозни стоки в това число и дрехи. Така българската аристокрация, чиийто висши представители са българските владетели започват да следват Константинополската мода. По този начин те се разграничават от обикновения народ. Въпреки това местните славяно-български традиции в областта на облеклото продължават да съществуват.

По време на Второто българско царство тенденциите в българското облекло се запазва. Различието между това на аристокрацията и това на обикновения народ продължава да съществува. Тези различия в българското облекло отпадат след като България пада под турско робство.

Богатата украса на българския официален и традиционен костюм изчезва. Новата историческа реалност налага тези промени. Българите като подчинен народ губят повечето свои права. В това число и правато да обличат дрехи изработени от скъпи материи и богато украсени. Тази привилегия получават турските велможи.

Въпреки това тези промени засягат преди всичко облеклото на българската аристокрация. За сметка на това българския традиционен костюм си останал същия. По българските земи продължавало да се носи чернодрешна и белодрешна носия. От своя страна женския народен костюм се дели на еднопресилачен и двупрестилъчен.

Наред с тези носии по българските земи продължава да съществува и сукмана. Той се среща в планинските райони на страната и е характерен както за белодрешната, така и за чернодрешната носии. Самия сукман има роклен вид и следва формите на тялото. Обикновено той се изработва от домашно тъкан вълнен плат. Макар и по-рядко се срещат и такива сукмани изработени от лен и памук. Тези дрехи влизат в състава на лятната традиционна женска носия.
Познати са три вида сукмани – без ръкави, с дълък ръкав и ръкави до лакът. И в трите случая сукмана се носи над риза. Като останалите видове носия и сукмана е придружен от предна престилка. Обикновено престилката е тъкана, но се срещат и такива, които са украсени с бродерия.

Сукманената носия завършва с традиционното женско забраждане. В района на Търновско, Габровско, Севлиевско и Ловешко е разпространено тъй нареченото сокайно забраждане. То се състои от няколко части, които придават на главата благороднически вид. За постигнат този ефект българките са слагали на главите си първо една метална шапчица, а след това сокайна дъска. Като се закрепи тази дъска се слага метално украшение, което има формата на диадема. Този женски накит се нарича кръжило. Върху него се слага богато украсена кърпа.

Българския женски традиционен костюм в това число и сукмана е сред най-колоритните и красиви носии в Европа. Въпреки това на много места в България те се унищожават. Много от закупилите селски имоти собственици ги изхвърлят. По този начин ние губим част от нашето национално богатство. Ако продължаваме в същия дух ние ще загубим и малктото, което е останало то материалната култура на нашите предци.

Използвана литература:
1. Вакарелски, Христо; "Етнография на България "С. 1974г.
2. Илиева-Лепавцова, Евгения – "Българския сокай и сокайни шевици "– СбНУ; т. 55, стр. 34

---

---