Откритията и изследванията, свързани с електричеството, не остават встрани от вниманието на първите ентусиасти на автомобилното дело. На границата между 18 и 19 век Алесандро Волта изобретява батерията (която обаче е наречена така по-късно) и по такъв начин сцената е подготвена за появата на първият

ЕЛЕКТРОМОБИЛ

Преимуществата на задвижването с електромотор, захранван от батерия, били очевидни – никакви вибрации, пушеци и трясък на зле пасващи си елементи от конструкцията и изключително висок КПД в сравнение с всички останали двигатели (на теория той може да достигне до 90 %, макар че практически това не може да стане). Първите усилия били насочени към търсене на алтернатива на шумните и одимени железопътни локомотиви, но твърде скоро експериментите се съсредоточили върху автомобилите. Първият електродвигател за лек автомобил бил построен от англичанине Старлей през 1888 г. Но едва през 1893 г. Жанто и Рафорд получили удовлетворителен като резултат електромобил. Той имал две батерии с общо тегло 420 кг., а всяка батерия имала капацитетот 200 ампер часа. Мощността на двигателя достигала 2.5 кВт при 1300 оборота/мин. От тук нататък електромобилите отбелязали бърз и направо зашеметяващ прогрес. Още на следващата година цели пет били заявени за състезанието Париж-Руан. Но най-впечатляващите постижения на автомобилите с електродвигатели били по отношение на скоростта. Още първите от тях през 1897 г. успявали (с летящ старт) да преминат отрязък от пет мили под 9 минути. А несъмнено най-изумителният им успех бил преодоляването на мечтаната граница от 100 км/ч., което те съумели да сторят още преди края на 19 в. През 1899 г. Камил Женатси в ожесточено единоборство с друг електромобил, управляван от Шаслу-Лаба постигнал средна скорост от 105.904 км/ч. Една от предпоставките за този смайващ рекорд била обтекаемата форма на автомобила на Женатси. Конструкторите обаче, изглежда, били забравили за водача, който до пояс стърчал от каросерията.

Но световния рекорд за скорост било последното славно събитие в историята на електромобилите. Бързият им възход бил последван от също такъв бърз упадък. Тяхната относително висока стойност и ограниченият им пробег определено превишавали теоретичните достойнства на електродвигателя. Все пак в периода 1895-1909 г. френската компания „Кригер” постигнала съвсем прилични успехи в производството на електроавтомобили. Тя имала дори дъщерни фирми в Англия - British Electromobil, в Италия – СТАЕ, и в Германия – Namag. Моделът от 1897 г., който тя произвеждала, тежал 1100 кг, от които батериите били само 250 кг., и при скорост от около 25 км/ч. имал пробег приблизително 60 км. Две години по-късно се появил още по-мощен модел, който развивал до 6 к.с. и имал пробег от 90 км.

Много добър успех имали електроавтомобилите в САЩ. Там Фред М. Кимбъл още в 1888 г. построил електрически задвижван автомобил. А фирмата Electric Carriage And Wagon от Филаделфия първа започнала серийно производство и през 1897 г. снабдявала Ню Йорк с електротаксита. Към 1912 г. броят на електромобилите достигнал над 20 000. Обаче интересите на потребителите все повече се насочвали към автомобила с ДВГ. Експериментите с движени от електричество автомобили постепенно намалели и към 1910 г. практически били прекратени. Причина за това станала невъзможността да се реши основният проблем на електроавтомобила – твърде ограниченият му пробег. Този проблем не е решен и до ден днешен. Това, а не толкова достойнствата на двигателите с вътрешно горене било в основата на залеза на електроавтомобилите. Автомобилите с ДВГ спечелили, благодарение на своето най-велико предимство – с тях можело да се отиде надалеч, много, много по-надалеч.

---

---