Славната Перущица, „гняздо на герои”, както я нарича народния поет, обявява въстание на 23 април
1876 г., след като от Пловдив се получава възвание, донесено от Христо Тодоров. Начело на въстаниците застават Петър Бонев, Спас Гинев и Кочо Чистеменски. Не знаем почти нищо за плановете на въстаниците, но веднага след като обявяват, че не са веке рая покорна, те започват изграждането на кръгова отбрана на селото си, разделена на шест сектора.Първият сектор се отбранява от повече от 120 въстаници под командването на Кочо Чистеменски и Спас Демирев. Той е с фронт на юг, откъдето се очакват най-сериозните неприятелски нападения. Изградено е землено укрепление, подсилено с дъски. Второто основно направление, откъдето се очаква атака, е пътят към Пловдив североизточно от селото. Пътят е преграден с барикада от каруци, натоварени с камъни, а позицията се отбранява от около 70 човека. От запад, под командването на Спас Гинев, отбрана заемат – тук броят е точно известен – 83 въстаници срещу очакваните нападения от черкези. Общият брой на защитниците на Перущица е над 600 човека. Следващите два дни те укрепват своите позиции и ги подобряват, като междувременно се провежда и известна военна подготовка.
След като вестта за въстанието достига до пловдивския мютесариф, той изпраща заповеди да се съберат башибозушки отряди. На 27 април към Перущица са придвижени отряда на Адил Ага, турците от с. Устина и конни черкези. Първата атака е на 28 април и завършва с много жертви за атакуващите. Обаче при нападението на черкезите от север те успяват да проникнат в позицията и създават силно безпокойство у защитниците. Същия ден след обяд от Пловдив пристига Решид паша с два бюлюка редовна войска и два ескадрона. Селото е обсадено, но на предложението на противника да се предадат, перущенци недвусмислено отвръщат с огън. Решид паша иска подкрепления, поема командването на частите и започва безмилостен обстрел на въстаническите позиции. На 29 април пристигат още три бюлюка и отделни башибозушки отреди с едно оръдие. При грамадното числено и огнево надмощие на врага, защитниците са принудени да се оттеглят в чертите на селото и заемат за отбрана крайните му къщи. Поредното предложение за капитулация обаче отново е отхвърлено. На 30 април с оръдието е обстрелвана черквата „Св. Атанас” и населението се прехвърля в църквата „Св. Архангел”. Въпреки тежката обстановка е взето решение двата основни опорни пункта – църквата и училището, да бъдат отбранявани до последен дъх. Същият ден в боя за училището загива командирът на въстаниците Петър Бонев. На 1 май в ръцете на защитниците освен църквата остават само още няколко къщи, всички обстрелвани от упор с оръдието. Положението е безнадеждно и за да не попаднат в ръцете на озверелия враг, Спас Гинев и Кочо Чистеменски решават да убият жените и децата си, след което се самоубиват. Примерът им е последван от много други въстаници.
Коментари:
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.