Панагюрище, столицата на Четвърти революционен окръг и седалище на Временното правителство, е сред най-известните селища в историята на Априлското въстание от 1876 г. Без съмнение това до голяма степен се дължи на Захари Стоянов – този изключителен летописец на въстанието, който подробно описва събитията, на които той самият е очевидец и в които е деен участник. Не бих могъл да ги предам по-въздействащо и картинно от него, затова ще се спра единствено на военните действия на панагюрските въстаници.

При обявяването на въстанието комендантът Иван Соколов има на разположение около 800 човека, с които да защищава града. Според него основната опасност трябва да се очаква откъм Пазарджик, поради което той нарежда да се заеме височината Св. Никола, разположена непосредствено до пътя. От двете му страни близо 300 въстаници изкопават траншея с дължина около 200 метра. Същевременно Военният съвет изпраща усилена стража на височината Медет, северно от Панагюрище, и на две разположени източно от града възвишения – Кукла и Каменица. Срещу силите на въстаниците настъпва Хафъз паша, под чието командване има около 1000 човека редовна армия. Той прикрива пътя към Пазарджик с 200-300 човека, а останалите съсредоточава в стратегическия пункт с. Стрелча. Като преценява, че наличните войски няма да са достатъчни за справяне с въстаниците, Хафъз паша иска подкрепления и относително бързо към него се присъединяват Селями паша и Тахир паша с още четири табора. По такъв начин редовните войски, съсредоточени срещу скромния градец достигат 5000 човека. Заедно с тях има още от около 2500-3000 башибозуци.

На 24 април предните постове на въстаниците долагат за движение на турските войски откъм Стрелча. Същата вечер по заповед на коменданта опасното направление е усилено с около 30-40 човека. На следващия ден правилността на предположенията му е потвърдена от забелязаното струпване на многобройни части на противника в полето около Стрелча. При тази ситуация най-удобна за отбрана се очертава позицията на западния бряг на р. Черешка. Тя незабавно е заета от защитниците, а Соколов иска помощ от Военния съвет. Към 200 човека са прехвърлени от Св. Никола на новата позиция. Въпреки това фронтът на отбраната остава твърде широк за наличните сили, макар че по цялата дълбочина на отбраната – около 7-8 километра до Панагюрище - са подготвени плитки окопи най-вече по склоновете на малките възвишения Висок, Каменица, Кукла и Св. Спас. На 25 и 26 април не се случва нищо особено, двете страни взаимно се оглеждат и има няколко незначителни престрелки. На 27 април турски разезд извършва разузнаване по фронта на защитниците и запознава Хафъз паша с резултатите. В отговор на турския набег комендантът усилва отбраната с още 300 човека. И наистина, нападението не закъснява. На 28 април турските войски атакуват на широк фронт, като главното направление е в посока левия фланг на отбраната. В опит да преодолеят огромното превъзходство на противника, защитниците предприемат внезапна контраатака, при което се стига до ожесточен ръкопашен бой. При голямото числено надмощие на врага, въстаниците са принудени да отстъпят и заемат позиции в Балабановата кория, на около два километра от предишната отбранителна линия. На помощ пристигат и последните стотина човека от височината Св. Никола, начело със своя стотник Павел Симеонов.

На другия ден, 29 април, турското настъпление е подновено с подкрепата на няколко немски оръдия срещу едно единствено черешово топче. На позицията в Балабановата кория пристигат още 350 мобилизирани въстаници от Панагюрище, с което човешките резерви напълно се изчерпват. Престрелката, въпреки очевидното неравенство, не дава преимущество на атакуващите, но тежките боеве със силно превъзхождащия ги противник се отразяват неблагоприятно на бойният дух на въстаниците. На 30 април редовните турски части принуждават защитниците да изоставят позициите при Балабановата кория и да се оттеглят по височините в непосредствена близост до Панагюрище. Хафъз паша предлага капитулация, но панагюрци оставят предложението без отговор и боевете са подновени. Турските части успяват да овладеят хълма Висок и започват артилерийски обстрел на въстаническите позиции. Силният огън срещу Кукла и Каменица сковава силите на защитниците. Въпреки това, бойците на височината Кукла, командвани от Ворчо воевода, оказват силна съпротива, но в крайна сметка и те са принудени да отстъпят. Последен отпор въстаниците дават на възвишението Св. Спас, където се съпротивляват повече от час и така дават възможност на част от жителите на Панагюрище да избягат от него и да се скрият. Заобиколено от всички страни, Панагюрище е овладяно от неприятеля на 30 април следобед. Веднага след това започва и кървавата разправа с въстаналия град.

---

---