Юрий Иванович Венелин
(22. ІV. 1802 – 26. ІІІ. 1839г.)

Юрий Венелин е един от големите украински и руски учени в областта на историята, фолклористиката, етнографията и българистика. Той е роден в украинското село Велика Тибава, което днес се намира на територията на днешна Унгария.

Този ерудиран учен произхожда от обикновено свещеническо семейство. Неговото истинско име е Георги Хуца. След като завършва гимназия в Ужгород, той постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. Така Георги Хуца Венелович става Юрий Иванович Венелин. Под това ново име бележитият учен остава в историята. В лицея бъдещеят учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. младият Венелин се записва като студент в Лвовския университет. Още същата зима той посещава лекции в унгарския град Сегедин. След престоя си в тогавашна Австро-Унгария Юрий Венелин заминава за Кишинев. Там той извършва задълбочено изследване на фолклора и традициите на бърлгарските преселници в Молдова.

След Лвов, той продължава своето образование в Московския университет, където следва медицина. Въпреки това неговите трайни интереси в областта на българския фолклор и етнография не престават.

През 1824 г. Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими свои трудове, които слагат началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно "Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите “. Тази негова книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелегентция.

Един от големите български възрожденци, който е бил повлиян от труда на Венелин, е габровецът Васил Евстатиев Априлов. Те се срещат през 1836г. в град Одеса. Там самият Юрий Иванович убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор.

Няколко години преди това той, в качеството си на преподавател в Московския университети и като член на Руската академия в Санкт-Петербург, Юрий Венелин, е командирован в България. Посещава и селища, които днес са извън пределите на съвременната българска държава. Тази негова обиколка продължава година и половина – от 1830 до 1831 г. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове.

За съжаление, неговият  творчески и житейски път е прекъснат от преждевременната му смърт. В началото на 1839 г. той заболява сериозно и на 26. ІІІ. същата година умира в Москва. Юрий Венелин е погребан в Даниловия манастир. До гроба на големия фолклорист и етнограф се намира гробът на друг виден представител на Русия – Михаил Николаевич Гогол.

Самият факт, че е погребан до големия руски писател, показва почитта на руската интелигентция към младия учен. Чрез своите трудови той променя мнението на руснаците за нас, българите, и в същотото време дава тласък на новосформираната българска просвета и култура.

Неговите съвети продължават да следват именитите наши фолклористи и етнографи, като по този начин те съхраняват нашето национално богатство.

Кратка библиография:

1. "Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческоми и религиозном их отношении к россянам “, М. т. І. 1829г. т. 2 и 3 са издадени след смъртта на Венелин

2. "О характере народных песен у славян задунаских “, М., 1835г.

3. "О зародыше новой болгарской литературы “; сп. "Московский Наблюдатель “, 1837г., І× отдл 1838г.

4. "Грамматику нынешнего болгарского наречия “ (подготвена за печат през 1834г., но неиздадена. Тя бива издадена едва през 1997г.)

5. „Критическия изследвания истории болгар, с прихода болгар на Фракийский полуостров в 968 года, или пкрения Болгарии великом князем русским Святославом “ 1938г.

Няколко години след смъртта на Юрий Венелин са отпечатани и няколко негови статии в "Чтениях общества истории и древности “ – 1846-1847г. Ето и самите статии:

1. "Влахоболгарские грамоты “ (Спб. 1840г.), 2. "О слове болярин “, 3. "Нечто к изысканиям о готах “, 4 "Окружные жители Балтийского моря “, 5. "О соляном озеро Наlmyris “, 6. "Мысли об истории вообще и русской в частности “, 7. О древних жилищах руссого народа и о времени рождения названий: греческоое, русское или гражданское, славянское или церковное письмо “"

О нашествии завислянских славян на Русь" (там же, 1848), "Критические исследования об истории болгар" (М., 1849). Собранные Венелиным болгарские песни вошли в сборник П. Бессонова (см. т. V, 634). О значении работ Венелина для национального возрождения болгар и о появлении "венелиновцев" см. т. VII, 322 - 3. - Литература: И. Молнар "Черты из частной и ученой жизни Ю. И. В. " (предисловие к книге "Древние и нынешние словене". М., 1841); "Жизнеописание на Ю. И. В., переведено от Н. Х. Палаузова" (Одесса, 1851); И. Бессонов "Некоторые черты путешествия Ю. И. В. в Болгарию" ("Москвитянин", 1856, Х); "Ю. И. В. " ("Журнал Министерства народного просвещения", 1882, VI); "Два письма от Ю. И. В. до Василия Априлов" ("Сборник болгарского министерства народного просвещения", I, 1889); М. Балабанов "Отзыв в Болгария по Венелиновите писма" (там же, II, 1890); "Отчет Императорской Публичной Библиотеки за 1891 г. " (СПб., 1894); Н. Барсуков "Жизнь и труды Погодина" (СПб., 1889 - 92, тт. II - V); И. Шишманов "Първата среща на Априлова с В. " (Кюстендил, 1898); В. Перетц "Ю. И. В. " ("Критико-биографический словарь" С. Венгерова, V); Савов "Честуване 100-годишната от рождение на Ю. И. В. в София" ("Учил. Прегл. ", 1902, XI); В. Гнатюк "Кiлька причинкiв до бiографии Юрия Гуци (Венелина)" ("Записки Науков. товарищества имени Шевченко", XLVII, 1902); М. Попруженко "Ю. И. В. и неговато значение в историята на бълг. възрождание" (София, 1903); В. Златарски "Ю. И. В. и значение-то му за българите" ("Летопись на Бълг. Книж. Дружество", III, 1903, и отд. София, 1903); "Ю. В. " ("Известия славянского благотворительного общества", 1903, IV); Хр. Стоилов "Дейность на В. по българская фолклор" ("Период. спис. " LXVI, 1905, 345 - 390, с библиографией о Венелине и его сочинений); И. Ягич "История “, М. ., ІІ. Изд. Земун (Сърбия), 1853г.

Има няколко хипотези за произхода на Юрий Венелин:

1. Украинско-карпатски. 2. Руско-румънски.

---

---