Когато говорим за битка, винаги в човешката представа подобно понятие е свързано с фатални сцени, взривове и смърт. Много често тази дума е синоним на Балканите, където е даден стартът и е отекнал последният изстрел на войните в Европа през миналия век. Последното се отнася и за третото измерение. Небето се превръща в арена на военно противоборство над Стария континент именно тук и завършва с въздушните удари срещу стратегически обекти на югославска територия през 1999 г. Жителите на Белград преживяват много безсънни нощи. Подобни събития не са изключение в историята на този град. Близо половин век преди това светът е свидетел на една от най-масовите прояви на въздушния тероризъм.

Тази трагична история започва на 25 март 1941 г. във Виена, където премиерът на Кралство Югославия подписва протокол за присъединяване на страната към Тристранния пакт. Този акт е посрещнат негативно от населението и голяма част от военния елит на балканската държава. На 27 март сръбският офицерски корпус, групиран около командващия авиацията генерал Душан Симович, превзема всички важни административни обекти в Белград. Крал Петър II, макар и 17-годишен, е обявен за пълнолетен и поставен на престола. Новото правителство се оглавява от ръководителя на преврата генерал Симович.

Научавайки за тези събития, Хитлер изпада в истерия. На 27 март той подписва директива №25 относно началото на военните действия срещу Кралство Югославия. Всъщност германското върховно командване решава да започне нападението срещу Гърция и Югославия едновременно. Срещу двете балкански държави Германия и нейните съюзници съсредоточават повече от 80 дивизии и голямо количество бойна техника. За действията във въздуха са предислоцирани 2236 самолета, от които 1062 бомбардировача, 885 изтребителя и 289 разузнавателни машини. Основната цел на голяма част от екипажите на тази армада е столицата Белград. Непокорните трябва да бъдат наказани.

Към същата дата югославското Кралско военно въздухоплаване разполага с около 340 изтребители и бомбардировачи и 120 разузнавателни и спомагателни самолета. Въпреки значимото количество летателни апарати ситуацията във военновъздушните сили е трудна поради голямото разнообразие на авиационната техника и въоръжение. Непосредствената защита на столицата е поверена на 6-и изтребителен полк, който разполага с 37 Messercshmitt Bf-109E-3 и 12 изтребителя родно производство IК-3 “Икарус” (от които шест в оперативна готовност). На 5 април вечерта военното и военно-въздушното аташе на Великобритания в Кралство Югославия полковник Мак Доналд информира генерал Симович, че щабът на Луфтвафе е планирал въздушно нападение срещу Белград в 6.30 часа на следващия ден. За съжаление, подадената информация се оказва точна.

С настъпването на 6-ти април 1941 г. началната и основна стратегическа цел на Луфтвафе е Белград. Първият сигнал за въздушна тревога звучи над града в 6.45. Към столицата на Кралство Югославия се приближават 160 двумоторни бомбардировача Heinkel Не-111H и Dornier Do-17Z. Следват ги 74 пикиращи бомбардировача Junkers Ju-87В. Армадата се прикрива от 96 едномоторни изтребителя Bf-109. Предупредителните служби на противовъздушната отбрана сработват навреме и югославските пилоти изтребители, които вече са в кабините на своите самолети, запускат двигателите. Срещу агресора излитат 34 изтребителя от летище Земун, от които пет IК-3 “Икарус”.

За първи път от началото на Втората световна война във въздуха се срещат противници, въоръжени с еднакъв тип самолети. Жълтите елементи, умишлено включени в камуфлажа на немските месершмити, са единственото средство за идентификация. Първият контакт с противника осъществяват петте IК-3. Икарусите се опитват да атакуват лидиращите германската формация хенкели, но са пресрещнати от германските пилоти изтребители. Началните изстрели на този въздушен бой са произведени от командира на 161-ва югославска изтребителна ескадрила капитан Полянец. Използвайки мощта на бордовото си 20 мм оръдие, той сваля един германски бомбардировач и един вражески изтребител, но и сам е обект на атака и е прострелян. Нанесените поражения по самолета го принуждават да напусне боя и той взема курс към летището. По обратния маршрут малко преди кацането повредената машина отново е атакувана, този път от двумоторен “разрушител” Bf-110. Изстрелите “късат” парчета от обшивката на самолета, но икарусът продължава да се подчинява на управлението и опитният му пилот все пак успява да се приземи и да остане жив.

Лейтенант Борчич и лейтенант Банфич нямат шанса на своя командир. И двамата са застигнати от германските изтребители и след кратък бой са свалени. Първият загива от попаденията на снарядите още в кабината. Другарят му, установил, че икарусът гори и е неуправляем, скача с парашут.

Обект на атаките на югославските месершмити от 102-ра изтребителна ескадрила са германските пикиращи бомбардировачи. Двойката с водач капитан Николич и наредник Силич в синхрон свалят почти едновремено два Ju-87В. Други три щуки са жертва на точната стрелба на капитан Зилич, наредник Пелич и поднаредник Пушич. Пилотите от 32-ра югославска изтребителна група също се проявяват на висота и докладват за свалянето на четири бомбардировача. Боят се развива добре за сръбските пилоти до появата на част от германските ескортиращи изтребители. Численото и тактическото им превъзходство е смазващо. Загива командирът на 102-ра ескадрила капитан Зилич. Капитан Николич е тежко ранен и каца принудително. Поднаредник Стоянович прави същото, но с тежки обгаряния е откаран в болница. Лейтенант Коларов и наредник Милашевич се спасяват с парашутите си, напускайки горящите машини. Още няколко самолета получават повреди, като единият от тях се разбива при кацането. Особено жестока е смъртта на пилота Жукич. След като скача с парашут от неуправляемия си изтребител, той е обект на “внимание” на бордния стрелец на Ju-87В, който преди това е атакувал. Щуката кръжи около безпомощния парашутист и екипажът стреля, докато не става очевидно, че висящото на коланите тяло е безжизнено.

Първото варварско въздушно нападение на Белград е заплатено с кръвта на стотици убити и ранени граждани. Но то не е безнаказано. Признатите загуби на Луфтвафе в това нападение се свеждат до два Do-17Z и пет двумоторни изтребителя Bf-110, които югославските пилоти опознават като бомбардировачи. Други два Bf-110 получават повреди, единият от които тежки, и каца принудително. Край града остават да догарят още един Junkers Ju-87B и един германски Bf-109. Цената се състои в загубата на десет свалени югославски изтребителя.

Следващият въздушен бой над Белград е три часа по-късно. Този път ударната група е от 57 едномоторни пикиращи бомбардировачи Ju-87В, ескортирани от 61 Bf-109. По-малобройни са и силите на защитниците на града. Във въздуха се вдигат едва девет югославски месершмита и шест IК-3. Пилотите им не се колебаят отново да атакуват, независимо от смазващото числено превъзходство на противника. Силите им стигат, за да свалят два юнкерса и един Bf-109. Те не са достатъчни да предотвратят въздушното нападение и щуките засипват част от жилищните квартали с близо 35 тона авиобомби. Техен надежден щит са пилотите от ескорта. Първата им жертва е наредник Стременк, който е прострелян в кабината и умира още във въздуха. Два други югославски Bf-109Е-3 са свалени от унтерофицер Стигледер. Още два получават повреди и са принудени да напуснат боя.

В 14.00 часа към изстрадалия и потънал в дима от разгарящите се пожари град приближава поредната вълна германски бомбардировачи. Този път в бойния ред са 94 двумоторни Junkers Ju-88А под прикритието на 40 изтребителя. Отново целите са жилищните квартали, над които започват да изсипват бомби. Сръбската съпротива във въздуха намалява и придобива все по-символичен характер. Шести изтребителен полк не може да издържи на този интензитет на водене на въздушната война. Два часа по-късно картината е почти идентична. Деветдесет Junkers Ju-87В, ескортирани от изтребителите на елитната група JG54, летят към същата цел като на парад в сгъстени бойни редове. Защитниците са събрали за противодействие едва осемнайсет самолета.

За първия военен ден във въздушните боеве над Белград югославските пилоти приемат, че са унищожили 22 германски самолета и принуждават два други да кацнат аварийно. Цената за бранителите е твърде висока. От 6-и изтребителен полк са отписани осем безвъзвратно загубени машини и още 15 се нуждаят от ремонт. Загиват 6-има пилоти и 7 са ранени. Признатите фактическите загуби от Луфтвафе са шест бомбардировача и шест изтребителя. Най-уязвими се оказват Ju-87В, четири остават да догарят край югославската столица.

И когато жителите на Белград си мислят, че апокалипсисът на първия ден на войната е завършил, малко преди сумрак градът отново е атакуван от въздуха. Трудно е да се опише паниката, която обхваща цивилното население. Германските екипажи бомбардират като на учение и оставят след себе си руини и разкъсани тела. Само за един ден за изпълнението на тази терористична задача са извършени 484 самолетоизлитания на бомбардировъчната авиация и са изсипани 360 тона авиобомби с различен калибър. Използвани са и големокалибрени с тегло от 1000 кг, подкачени под мощните Не-111. Загиват над 4000 цивилни граждани. Унищожени са 714 жилищни сгради, още 1888 получават значителни поражения и са негодни за обитаване. Това съставлява по онова време 47% от жилищния фонд на града.

Естественият финал на тази тъжна история идва през 1947 г., когато заради отдадената заповед за извършване на варварското бомбардиране на Белград генерал Льор е изправен пред югославски съд, осъден е на смърт и малко след произнасяне на суровото наказание е обесен.

http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapi … MEID=89534

---

---