Сражението на Калиманската позиция е между позабравените военни епизоди в нашата история. Каквато е и цялата Втора Балканска или, както още е известна, Междусъюзническа война, предизвикана на 16 юни 1913 г. от недалновидността на българския политически елит. От една страна, тази забрава е напълно незаслужена – сражението представлява блестяща военна победа над бойни подразделения на цели три държави. От друга страна подобна забрава е глупава – защото победата в това сражение е едно от несъмнените доказателства, че дори най-храбрата армия не може да спечели война, която политиците предварително са загубили. Урок, който историята ни е преподала с цената на кръвта на българския войник и който ние трябва добре и завинаги да запомним, а не да забравяме.

От началото на войната бойните действия на 4-та българска армия срещу сръбските войски в Македония са с доста променлив успех и не особено решителни. И наистина, два дни по-късно - на 18 юни 1913 г. - следва заповед настъплението срещу тях да бъде спряно – закъснял опит да се попречи на разрастването на войната. Нашата армия започва да се изтегля към Царево село и организира отбрана на линията вр. Ждрапаница - Сива кобила – Баньо чука – Голак планина – кота 1185 – Будинарци. Сръбското командване не предприема незабавно преследване, но използва тази пауза, за да започне да събира сили и средства да разгроми противостоящите и български войски.
На 27 юни командващият 4-та армия генерал-майор Вичо Диков заповядва частите и съединенията в нейния състав да заемат Калиманската позиция. Осма пехотна Тунджанска дивизия е разположена на десния фланг от вр. Ждрапаница по гребена Сива кобила; вляво от нея по линията Гърлено – Гаврилово е Седма Рилска дивизия, заедно с включените към нея 2-ра бригада от Четвърта Преславска дивизия, Македоно-Одринското опълчение и 24-ти Черноморски пехотен полк; още по-вляво, до линията Пекляне – Вирче е 3-та бригада от Втора Тракийска дивизия; и накрая левият фланг на фронта Голак планина – к. 1185 – Будинарци се заема от 1-ва бригада на Трета Балканска дивизия. Тук тя следва да установи връзка със Шеста Бдинска дивизия. А във втория ешелон на армията – в района Драмча – Царево село – са оставени останалите части на Тракийската дивизия, както и 5-ти Конен полк.
От своя страна срещу българските позиции сръбското главно командване насочва Черногорската дивизия, Моравската дивизия І призив, Моравската дивизия ІІ призив, Тимошката дивизия ІІ призив и Кавалерийската си дивизия. Едновременно с това, основно срещу левия ни фланг по направлението Струмица – Пехчево, настъпление водят още 3-та и 10-та гръцки дивизии.

По такъв начин срещу нашата Четвърта армия, която далеч не е в блестящо състояние и е сериозно недоосигурена в почти всяко отношение, се оказват многобройни противникови сили на три държави – Черна гора, Сърбия и Гърция. Замисълът на противника е неговите сили да се съединят, като обкръжат българските части. Нищо подобно не става – вместо това неприятелят претърпява несъмнен военен разгром.
Боевете започват на 4 юли 1913 г., когато пред фронта на Седма Рилска дивизия се появяват значителни сръбски сили. След като достигат на 2-2.5 км. от предния край на позицията, те се връщат и артилерията им започва интензивен обстрел на българското разположение пред Калиманското плато. Нашето бойно охранение задържа по-нататъшното им настъпление през този ден и след това се изтегля към основната позиция. Но още в ранни зори на следващия ден, 5 юли, сръбската артилерия подновява обстрела, а скоро след това, прикрита зад нейния огън, неприятелската пехота тръгва напред. Основният удар е насочен в разположението на 2-ра бригада на Четвърта Преславска дивизия, която отбранява височината Баньо чука, доминираща над Калиманското плато. Именно този участък прегражда пътя на противника по направлението Царево село – Горна Джумая, където сръбското командване замисля да се съедини с гръцките дивизии. Атаката е предприета към 9 часа, най-вече със силите на Черногорската дивизия. Черногорците са храбри войници, но им липсва достатъчна военна подготовка и организация. Те са спряни със силен пушечен и картечен огън и веднага след това 8-ми Приморски и 31-ви Варненски полк стремително ги контраатакуват. В ожесточен ръкопашен бой противникът е обърнат в бягство, а много от безредно отстъпващите му войници започват да се давят в придошлата след силна лятна буря река Брегалница. Едновременно с това сръбски части пък атакуват левия фланг на Седма Рилска дивизия. Боят протича по същия начин, само дето сърбите започват да бягат, преди още да дочакат удара на нож. Все по същото време неприятелят се опитва да атакува и 3-та бригада на Втора Тракийска дивизия в участъка на 39-ти пехотен полк. И там отбраната не е преодоляна и противникът е отбит, понасяйки сериозни загуби.
Освен това, за да се облекчи положението на атакуваните български части, ген. Диков заповядва да се предприемат действия на десния фланг на нашите войски. Обаче местността е много пресечена и до края на деня българите само успяват да се придвижат напред, без да влязат в контакт с противника. На 6 юли обаче Осма Тунджанска дивизия, настъпвайки с всичките си сили, към края на деня достига позициите на неприятеля при вр. Повиен. Направо от движение, след тежкия преход сърбите са атакувани устремно на нож и са изхвърлени от окопите. Всички опити на противника да си възвърне загубеното хладнокръвно са отбити, въпреки последвалите яростни нощни атаки. На 8 юли, след като привлича подкрепления, сръбското командване отново се опитва да настъпи, но на този и на следващия ден на неприятеля са нанесени такива ужасяващи загуби, че той се принуждава да се откаже от повече атаки в това направление.
Докато става всичко това, действащите на юг, срещу левия фланг на 4-та армия, две гръцки дивизии безуспешно се опитват да напреднат към Царево село. Те трябва да си проправят път, за да установят контакт със сърбите, но това е неизпълнима задача. Още вечерта на 5 юли Македоно-Одринското опълчение, движейки се в две колони, преминава р. Каменица и на другия ден атакува Безиковските и Дуленските височини. Те са отбранявани от сръбски и черногорски части. Противникът незабавно е съкрушен и се оттегля от позициите си в пълно безредие, изоставяйки по-голямата част от въоръжението си, включително оръдията. Боеспособността на опълчението обаче е недостатъчна, за да преследва енергично и окончателно да разгроми противника, каквато задача му е поставена от командващия.

Отличната отбрана в района на Калиманци, съчетана с активни настъпателни действия на Осма Тунджанска дивизия, напълно пречупват настъпателния дух на противника и са забележителна военна победа. Неприятелят е разбит и българският войник достойно защатава своята чест, категорично доказвайки, че не негова е вината за катастрофалните последици от Междусъюзническата война.

---

---