Сражението на Калиманската позиция е между позабравените военни епизоди в нашата история. Каквато е и цялата Втора Балканска или, както още е известна, Междусъюзническа война, предизвикана на 16 юни 1913 г. от недалновидността на българския политически елит. От една страна, тази забрава е напълно незаслужена – сражението представлява блестяща военна победа над бойни подразделения на цели три държави. От друга страна подобна забрава е глупава – защото победата в това сражение е едно от несъмнените доказателства, че дори най-храбрата армия не може да спечели война, която политиците предварително са загубили. Урок, който историята ни е преподала с цената на кръвта на българския войник и който ние трябва добре и завинаги да запомним, а не да забравяме.

От началото на войната бойните действия на 4-та българска армия срещу сръбските войски в Македония са с доста променлив успех и не особено решителни. И наистина, два дни по-късно - на 18 юни 1913 г. - следва заповед настъплението срещу тях да бъде спряно – закъснял опит да се попречи на разрастването на войната. Нашата армия започва да се изтегля към Царево село и организира отбрана на линията вр. Ждрапаница - Сива кобила – Баньо чука – Голак планина – кота 1185 – Будинарци. Сръбското командване не предприема незабавно преследване, но използва тази пауза, за да започне да събира сили и средства да разгроми противостоящите и български войски.

На 27 юни командващият 4-та армия генерал-майор Вичо Диков заповядва частите и съединенията в нейния състав да заемат Калиманската позиция. Осма пехотна Тунджанска дивизия е разположена на десния фланг от вр. Ждрапаница по гребена Сива кобила; вляво от нея по линията Гърлено – Гаврилово е Седма Рилска дивизия, заедно с включените към нея 2-ра бригада от Четвърта Преславска дивизия, Македоно-Одринското опълчение и 24-ти Черноморски пехотен полк; още по-вляво, до линията Пекляне – Вирче е 3-та бригада от Втора Тракийска дивизия; и накрая левият фланг на фронта Голак планина – к. 1185 – Будинарци се заема от 1-ва бригада на Трета Балканска дивизия. Тук тя следва да установи връзка със Шеста Бдинска дивизия. А във втория ешелон на армията – в района Драмча – Царево село – са оставени останалите части на Тракийската дивизия, както и 5-ти Конен полк.

От своя страна срещу българските позиции сръбското главно командване насочва Черногорската дивизия, Моравската дивизия І призив, Моравската дивизия ІІ призив, Тимошката дивизия ІІ призив и Кавалерийската си дивизия. Едновременно с това, основно срещу левия ни фланг по направлението Струмица – Пехчево, настъпление водят още 3-та и 10-та гръцки дивизии.

По такъв начин срещу нашата Четвърта армия, която далеч не е в блестящо състояние и е сериозно недоосигурена в почти всяко отношение, се оказват многобройни противникови сили на три държави – Черна гора, Сърбия и Гърция. Замисълът на противника е неговите сили да се съединят, като обкръжат българските части. Нищо подобно не става – вместо това неприятелят претърпява несъмнен военен разгром.
Боевете започват на 4 юли 1913 г., когато пред фронта на Седма Рилска дивизия се появяват значителни сръбски сили. След като достигат на 2-2.5 км. от предния край на позицията, те се връщат и артилерията им започва интензивен обстрел на българското разположение пред Калиманското плато. Нашето бойно охранение задържа по-нататъшното им настъпление през този ден и след това се изтегля към основната позиция. Но още в ранни зори на следващия ден, 5 юли, сръбската артилерия подновява обстрела, а скоро след това, прикрита зад нейния огън, неприятелската пехота тръгва напред. Основният удар е насочен в разположението на 2-ра бригада на Четвърта Преславска дивизия, която отбранява височината Баньо чука, доминираща над Калиманското плато. Именно този участък прегражда пътя на противника по направлението Царево село – Горна Джумая, където сръбското командване замисля да се съедини с гръцките дивизии. Атаката е предприета към 9 часа, най-вече със силите на Черногорската дивизия. Черногорците са храбри войници, но им липсва достатъчна военна подготовка и организация. Те са спряни със силен пушечен и картечен огън и веднага след това 8-ми Приморски и 31-ви Варненски полк стремително ги контраатакуват. В ожесточен ръкопашен бой противникът е обърнат в бягство, а много от безредно отстъпващите му войници започват да се давят в придошлата след силна лятна буря река Брегалница. Едновременно с това сръбски части пък атакуват левия фланг на Седма Рилска дивизия. Боят протича по същия начин, само дето сърбите започват да бягат, преди още да дочакат удара на нож. Все по същото време неприятелят се опитва да атакува и 3-та бригада на Втора Тракийска дивизия в участъка на 39-ти пехотен полк. И там отбраната не е преодоляна и противникът е отбит, понасяйки сериозни загуби.
Освен това, за да се облекчи положението на атакуваните български части, ген. Диков заповядва да се предприемат действия на десния фланг на нашите войски. Обаче местността е много пресечена и до края на деня българите само успяват да се придвижат напред, без да влязат в контакт с противника. На 6 юли обаче Осма Тунджанска дивизия, настъпвайки с всичките си сили, към края на деня достига позициите на неприятеля при вр. Повиен. Направо от движение, след тежкия преход сърбите са атакувани устремно на нож и са изхвърлени от окопите. Всички опити на противника да си възвърне загубеното хладнокръвно са отбити, въпреки последвалите яростни нощни атаки. На 8 юли, след като привлича подкрепления, сръбското командване отново се опитва да настъпи, но на този и на следващия ден на неприятеля са нанесени такива ужасяващи загуби, че той се принуждава да се откаже от повече атаки в това направление.

Докато става всичко това, действащите на юг, срещу левия фланг на 4-та армия, две гръцки дивизии безуспешно се опитват да напреднат към Царево село. Те трябва да си проправят път, за да установят контакт със сърбите, но това е неизпълнима задача. Още вечерта на 5 юли Македоно-Одринското опълчение, движейки се в две колони, преминава р. Каменица и на другия ден атакува Безиковските и Дуленските височини. Те са отбранявани от сръбски и черногорски части. Противникът незабавно е съкрушен и се оттегля от позициите си в пълно безредие, изоставяйки по-голямата част от въоръжението си, включително оръдията. Боеспособността на опълчението обаче е недостатъчна, за да преследва енергично и окончателно да разгроми противника, каквато задача му е поставена от командващия.

Отличната отбрана в района на Калиманци, съчетана с активни настъпателни действия на Осма Тунджанска дивизия, напълно пречупват настъпателния дух на противника и са забележителна военна победа. Неприятелят е разбит и българският войник достойно защатава своята чест, категорично доказвайки, че не негова е вината за катастрофалните последици от Междусъюзническата война.

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

Още статии от категория Въоръжение

Джоузеф Байърли - героят на две нации

Американски войник, избягал от военнопленически лагер, служил в танково отделение на Червената армия под командата на жена, ранен и държан под арест в американското посолство в Москва… Не, това не е сценарий на холивудски филм за Втората Световна Война, а реална история, с главен герой Джоузеф Байърли. Джоузеф Р. Байърли е роден на 25 август 1923 Мъскигон, щата Мичиган. Показвайки добри резултати като спортист, Джоузеф печели стипендия за Университета Нотр Дам, но той отказва и се записва доброволец в армията. Избирайки да стане парашутист, Джоузеф попада в небезизвестната 101 Въздушна дивизия, в 506-и Парашутно-пехотен полк](1). При провеждане на Операция Оувърлорд (Битката за Нормандия) Рота И, в която служи Джоузеф, извършва скачане в тила на врага с цел да разстрои комуникациите и линиите за снабдяване. При скока Рота И се разпръсва и Байърли остава сам. Ниската височина на скок - 120 метра, не му позволява да контролира полета си и той се приземява върху покрива на църква в село Сен Ком Сю Мон. Въпреки фактът, че остава сам, Джоузеф тръгва да изпълни поставената му задача, а именно - разрушаването на два дървени моста на река Даув, точно зад Юта Бийч (мястото, където в последствие акостират американски дивизии).(2) Движейки се към целта...

Първата българска картечница

Христо Николов Спасов е роден през 1894 година в гр. Самоков. През 1900 г. баща му, останалият без работа гайтанджия Никола Спасов Чешмеджийски, заедно жена си и четерите си деца - две момчета и две момичета - се преселва от Самоков в София в кв. Кубаглар (сега Лозенец) и започва работа като шлосер във Военния арсенал. Покрай баща си малкият Христо надниква в тайните на оръжията и за пръв път прави от отпадъчни материали малък топ, който изпробва пред приятелчетата си от махалата. Завършва гимназия и през 1912 г. постъпва в подготвителен клас на Военното училище. В Първата световна война Христо получава офицерско звание и е назначен за взводен командир в картечна рота. С развети знамена българите атакуват противника. Близо са до първите окопи, когато отсреща "лайват" картечниците. "Нашите атакуващи вериги легнаха на двадесет крачки от вражеските окопи - пише Христо Николов. - Френските "хочкие", "пюто" и "сенетиени" стреляха с дълги редове, без прекъсване, сменяйки се една след друга, а при нас откази, блокиране... Една от петте наши картечници веднага излезе от строя, друга едва теглеше лентата." В тези минути българският офицер е завладян от идеята да създаде надеждно оръжие, така необходимо на войската. Тази идея става негова съдба до края на живота му. Участието във войната помага на Христо Николов да формулира едно от...

Как Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за Сталин

ExtremeCentrePoint„Калашников не можеше да работи дори като чертожник. Техниката на проектирането и изчисленията бяха за Михаил Тимофеевич напълно непознати ... би ли могъл никому неизвестният сержант със седмокласно образование да удържи победа в съревнованието с опитни конструктори-оръжейници, ако зад него не стоеше група от знаещи, талантливи и имащи власт хора? Аз мисля че едва ли, особено ако се отчете, че първият образец на автомат Калашников беше директно бракуван без право на доработка ..."Александар Зайцев, военен инженер-конструкторВижте горната снимка. Сержантът в позьорска поза пред чертожната дъска е Михаил Калашников набеден за баща на прочутия автомат Калашников. Миша е учил много малко. Няма дори средно образование и никога не е посещавал каквото и да било специализирано техническо училище, а да не говорим за университет. Сега, обърнете внимание на другите военни на снимката. Погледнете лицата им, забележете леките усмивки. Тези хора са водещи съветски специалисти и професионални конструктори на оръжие. Забелязахте ли иронията в очите им? Унижени в ролята на асистенти на неграмотния сержант, който трудно смятал и не можел да работи с логаритмична линийка, на полковниците с университетско образование не им оставало нищо друго освен мълчаливата подигравка, защото те знаели истината - Калашников е просто...

D-DAY

На 6 юни 1944 г., 150000 съюзническитевойници clambered вдигане на борда на плавателен съд, разтоварване идръзвали шест крака swells, вълните на картечница огън, и над 6 милионамини да бъде предявено искане за участък от пясък на място, нареченоНормандия. Theirmission was to carve out an Allied foothold on the edge ofNazi-occupied Europe for the army of more than one million that wouldfollow them in the summer of 1944. Тяхнатамисия е да издялвам проверка съюзническите опора на ръба нанацистка-заета Европа за армията на повече от един милион, които бихаги през лятото на 1944. Thisarmy would burst forth from the beachhead, rolling across Europeinto the heart of Germany, liberating millions, toppling agenocidal regime, and ending a nightmare along the way. Тазиармия би пръсване излезе от брегови плацдарм, подвижен в цяла Европа всърцето на Германия, освобождаваща милиони, toppling един genocidalрежим, и завършващ кошмар протежение на пътя. But it all began on this beach in France, with an army of teenagers on a day called D-Day. Но всичко започна на този плаж във Франция, с армия от тийнейджъри в ден, наречено D-ден ".В 65-тагодишнина от Г-ден ще намерите най-младият ни D-Ден на ветераните отВтората световна война и превръщането на възраст 82 години. The years to come will find ever fewer of them among us, and fewer still able to travel and share their stories. В идните години ще се намерят все по-малко от тях сред нас, и по-малко все още могат да пътуват и да споделят своите истории. Becausethat day will arrive all too soon, the National D-Day Memorial willpresent “Overlord Echoes” June 4-7, 2009 to allow veterans and thepublic to share information and perspectives on D-Day with the largerpurpose of preserving the lessons and legacy...

Ах, тези луди, луди войни!...

В нашето съзнание войната е най-ужасното нещо, което може да ни сполети. Много империи, държави и цивилизации са загинали във войни, носещи след себе си тотална разруха. Но в историята на човечеството има и няколко войни, които предизвикват недоумението ни - било заради кратка продължителност (40 минути), било заради твърде дългата им продължителност (335 години), било заради липсата на официален документ за прекратяването им (2398 години)... Ето един кратък списък със "странни" войни:1. Англо-занзибарската война, продължила... 40 минути.Войната, водена между Обединеното Кралство и Занзибар на 27 август 1896 година е конфликт, продължил... 40 минути. Тези 40 минути са най-кратките военни действия в световната история. Войната започва малко след смъртта на султан Хамид бин Тувани, настроен пробритански. Наследникът на бин Тувани, принц Халид бин Баргаш, бил настроен твърдо против Британската империя. Британците подкрепяли Хамуд бин Мухамед. Според договор, подписан от Занзибар през 1886 година, едно от условията за избор на султан на Занзибар било одобрението от Британската импария. Изборът на бин Баргаш се приемал от Британската империя за "casus belli", и империята изпратила ултиматум Занзибар да промени избора си според договора от 1886-а година. В отговор, султан бин Халид мобилизирал дворцовата гвардия и се барикадирал в двореца си.Ултиматумът изтекъл в 9.00 часа на 27...

Дамаската стомана и нанотехнологиите

По време на кръстоносните походи преди повече от десет века европейските рицари се изправят не само срещу големия брой и стройната военна организация на сарацините, но и срещу винаги острата като бръснач сабя дамаскиня. През вековете тайната на дамаската стомана е загубена и днес можем да съдим за качествата й най-вече от легендите, историческите паметници (запазените остриета на различни арабски принцове по музеите) и научните изследвания.Изследователи от Техническия университет в Дрезден (Technische Universität Dresden) обаче изненадаха света , като обявиха, че са преоткрили технологията на дамаското стоманолеене. Те застъпват тезата, че става въпрос за своеобразна средновековна нанотехнология.Счита се, че рецептурата за обработка на метали е загубена безвъзвратно някъде през осемнадесети век. Дамаските саби носят името на сегашната столица на Сирия - Дамаск (Damascus), която е била най-големият търговски център за военни стоки по време на кръстоносните походи. Въпреки това се смята, че технологията всъщност произхожда от Индия.Дамаските саби притежават няколко отличителни характеристики. Това са оръжия с отлични механични качества. Острието им е по-тънко и по-гъвкаво в сравнение с европейските мечове. Освен това сабята притежава характерна дъговидна форма и е изключително остра. Твърди се, че при продължително използване не само че не се изтъпява, но дори...