Закон за разбойниците

АНАРХИЗМЪТ е едно от най-радикалните социални движения през втората половина на XIX и през XX век.

В България той също има множество последователи, като върховият период на тяхната политическа активност са 20-те години на миналия век, а кулминацията на техния революционен радикализъм са ямболските събития от края на март 1923г.

Град Ямбол безспорно е една от крепостите на българския анархизъм. Тук е роден и най-видният теоретик и практик на това учение у нас - Георги Шейтанов. Местната организация е най-многобройната от организациите, членуващи във федерацията на анар-хокомунистите в България, а влиянието й в региона е по-силно от това на Комунистическата партия.

Понеже анархизмът отрича всяка власт, той е трън в очите на всеки политически режим, независимо дали е ляв или десен. Правителството на Александър Стамболийски също не пести сили и средства в борбата срещу анархистите. Те са основната причина земеделското правителство да изработи прословутия Закон за изтребление на разбойниците.

ОРАТОРЪТ скача от трибуната, вади пистолет и стреля към насъбралите се полицейски сили. Те отвръщат на огъня. Участници в митинга бъркат под дрехите си и също вадят пистолети. Насъбралите се да гледат сеир граждани се разбягват с писъци. На ямболския площад „Кобург" остават да лежат няколко трупа. Убийствата тепърва предстоят.

В началото на 1923 г. са предприети серии от показни полицейски акции за ликвидирането на анархизма в страната. През март Министерският съвет издава постановление, с което се заповядва изземването на оръжието от населението. Предприети са масирани полицейски акции за изпълнение на правителственото решение.

Федерацията на анархокомунистите реагира остро на това постановление. В цялата страна са организирани протестни действия. В столицата те са задушени в зародиш, тъй като местната организация е сравнително слаба, а полицейското присъствие засилено. Не така обаче стоят нещата в Ямбол, където анархизмът е много по-сериозен политически фактор.

На 26 март 1923 г., понеделник, в клуба на анархистите в града е свикано събрание във връзка с правителственото постановление. Към 17:30 часа присъстващите няколко десетки младежи напускат клуба и излизат на манифестация по ямболските улици. Шествието се насочва към централния площад „Кобург", където трябва да се проведе митинг.

Околийският началник Борис Спасов е получил информация за готвеното мероприятие и предварително издава заповед, с която забранява провеждането на митинга. Военните са надъхани и предупреждават, че „кръв ще се лее". Сред водачите на анархистите също има несъгласни с уличната проява Такъв е Николай Драгнев, опитен и трезво мислещ деец на местната организация, който в крайна сметка се подчинява на волята на мнозинството, настояващо за провеждане на митинга.

За да осуети проявата, околийският началник Спасов изпраща на площада конно отделение. Войниците са добре въоръжени и екипирани. На главите си носят каски. Към 18:00 часа манифестиращата група от 50-60 души пристига на уреченото място. Около площада се събират любопитни граждани, които сядат по бордюрите да зяпат предстоящото зрелище.

Анархистите издигат трибуна. Пръв на нея се качва ораторът Атанас Стойчев, който започва да държи реч, изпълнена с гневни закани към земеделския режим.Конното отделение се приближава към трибуната. Подпоручик Дишков заповядва на оратора да слезе от трибуната, а присъстващите да се разотидат. Тълпата му отговаря с освиркване и викове „Ууу-ууууу" и „Долу изедниците! "

Следва втора покана от страна на офицера. Анархистите отново не се подчиняват. Войниците стрелят във въздуха. Това се оказва фаталната искра, която взривява площада. Митингуващите отвръщат с огън. Дишков и един от войниците падат от конете простреляни. За миг центърът на града се превръща в бойно поле.

На площада настава паника

С ужасяващи писъци любопитните граждани се разбягват хаотично. Конното отделение отстъпва. Започва престрелка. Околийският началник Спасов спешно вдига накрак жандармерията. Силите на реда се увеличават. Противно на очакванията на площада пристигат и нови групи анархисти. Последните нападат все по-ожесточено. Стрелбата се пренася по околните улици.

Гражданите се скриват по мазета. Магазините се затварят. Анархистите се барикадират. Жертви падат и от двете страни. Околийският началник звъни по телефона на сливенския си колега с искане за подкрепления. Престрелката продължава през цялата нощ.

Взривове отекват в различни райони на града.

Анархистите са въоръжени не само с револвери, пушки и бомби „Додринки", но разполагат и с картечници, които влизат в употреба на площада.

Към 22:00 часа стрелбата временно спира. Градът утихва за миг, но илюзията, че това е краят на уличната касапница, рухва само след няколко минути, когато стрелбата е подновена. Все пак полицаите използват този промеждутък, за да конвоират до домовете им онези граждани, които стрелбата заварва на улицата.Късно вечерта Ямбол е обсаден от дошлата на помощ сливенска жандармерия. Обръчът около метежниците се свива. В ранни зори анархистите започват да се оттеглят от града на групи. Срещу тях са

изпратени преследвачи

При преследването са убити много анархисти. Някои са заловени и отведени в казармите, където са избити. В града отделни стрелкови гнезда бълват огън до 17:00 часа на другия ден. Частична пукотевица се чува и през нощта на 27 срещу 28 март.

На 28 март редът в града е възстановен. Градоначалникът Домузов издава заповед, с която фактически е въведено военно положение.

Вечерният час е 20:00, след който на полицията се разрешава да стреля без предупреждение. Въведен е пропускателен режим на гарата и на шосетата към града.

След възстановяването на реда властта се развихря. Извършени са обиски. По време на сражението войниците разрушават клуба на анархистите. Хазяинът на клуба е убит при нахълтването на войската в сградата. Архивът на организацията е конфискуван. В него са намерени списъци на членове, по които полицията извършва арестите. Задържани са 140 анархисти. Иззето е голямо количество оръжие.

Равносметката от сражението е отчайваща. В моргата на ямболската болница са докарани 11 трупа на анархисти. Сред тях е и Николай Драгнев. Единият от убитите е 14-годишен ученик. В спомените на някои от участниците в събитието се изказва предположение, че броят на убитите анархисти е много по-голям - между 20 и 30.

Органите на реда дават един убит, войникът Трендафил Станков, и шестима тежко ранени, сред които подпоручиците Дишков и Айдалийски, и няколко десетки леко ранени.

Убити са и три кавалерийски коня

Жертва на престрелката става и търговецът Руси Хаджигеоргиев. Много невинни граждани са ранени от рикоширали куршуми. Оцелелите анархисти, които успяват да напуснат града, образуват чети и минават в нелегалност. Някои се присъединяват към Георги Шейтанов, който броди с малка чета в Твърдишкия Балкан.

На практика ямболската организация на анархистите е ликвидирана. Тази победа на правителството обаче се оказва пирова. Ямболските събития не само не довеждат до потушаване на социалното напрежение в страната, но изиграват ролята на генерална репетиция преди голямото насилие от лятото и есента на 1923 г.

---

---