Първото светско девическо училище у нас е открито през 1841 г. в Плевен. В голямата килия на черквата "Св. Николай" се събират двайсетина будни момичета, копнеещи да изучават буквите и числата. През следващите години идват и девойки от цяла България. Краят обаче е тъжен през 1848 г. владиката Агапий, благословил начинанието, е убит, на училището е сложен голям катинар, а възпитаничките му са наричани с какви ли не обидни думи...
С указ от 1879 г. в къщата на Нури Ефенди върху част рт мястото на днешната Съдебна палата се появява Софийската девическа гимназия. Тържеството на първия випуск от 70 девойчета се превръща в градски празник. Поради прииждането на момичета от провинцията към училището се създава пансион, който неведнъж става център на страсти и скандали. На 15 юни 1883 г. Учебният съвет към Просветното министерство дълго и шумно приема правилник за това девическо гнездо. Членът на съвета Михайловски рязко се обявява срещу всякаква женска кандидатура за управител и настоява това да бъде "някой стар женен даскал". "Жената, макар и стара, всякога мисли за мъж, " изтъква той. Думата взема и някой си Попович, таен автор на еротични песнопения. Той дръпва витиевато слово за "бащата педагог", който щял да се отнася с момичетата като със собствени деца, ще влиза, ако е потребно в стаите им и т.н.
Тъй лека-полека, точейки лиги на милозлива загриженост към девиците, старият похотливец се самопредлага за техен управител. Съветът обаче го отрязва и гласува правилник, въвеждащ строг ред в пансиона.
Истински разцвет преживява девическото школо под ръководството на 32-годишната хърватка Клотилда Цветишич. Интелигентна и красива, винаги модерно облечена и с ефектна фризура, тя има общи теми само с Иречек и двамата често са заедно. В столичното еснафско общество обаче бързо лумва клюка: Иречек, пък и други чехи, имали интимна връзка с госпожа директорката, пансионът бил станал истински вертеп, сред девойките имало сифилис! Изпратената комисия от трима доктори обаче опровергава слуховете. По-късно се разбира, че зад цялата злонамерена кампания стои бившата шефка на пансиона, уволнената мадам Каменская-Романус. Център на остри дебати става внесеният през 1904 г. в парламента законопроект за държавното девическо образование. Според него такива гимназии трябва да има не само в София; но и в Пловдив, Търново и Варна, а редом с тях средни педагогически училища ще подготвят учителки. Някои депутати обаче смятат, че това е много за България. "Като отваряме вратата на гимназиите за слабия пол, както имаме обичай да го наричаме, макар че той ни вади душата, трябва да помислим за целта на това", казва народният представител от Панагюрище Вълко Нейчев. "Какво ще направим ние с всички тези образовани моми, когато те не щат да отидат вкъщи, ами искат да отидат само дето се дрънка на пияно, дето се свири цигулка, дето се пее и смее." Според него ползата от женското образование засега е само "дето имаме жени за салоните, за удоволствието и за радостта да гледаме натурата във всичкото нейно изящество. Но чрез ръчичките, облечени в ръкавички, ние нямаме домакинки, които да подтикнат гърнето с фасула или да разчупят една турта и да нагостят челядта със свежо нещо", изтъква Нейчев. При това той искрено се бои, че когато образованите жени се издигнат и вземат властта, първата им работа ще бъде да закрият кръчмите!
Одобрителен смях съпровожда това изказване. В негова подкрепа депутатът Милковски разказва за гостуването си в дома на известен политик, чиято "госпожа знае френски, свършила гимназия, свършила високите науки и на пияно знае да свири. Когато на обяд сложиха кокошката с всичките й нечистотии, пръв мъжът й потъна вдън земя от срам".
Министърът на просвещението Ив. Шишманов обаче обяснява, че в девическите гимназии ще се изучава и готварство, кроячество, шивачество.
Законопроектът е приет.

---

---