През 1881 г. в Априловската гимназия пристига нов учител по дескриптивна геометрия. Изисканите му обноски, елегантно облекло и блестяща ерудиция скоро впечатляват габровци. Син на заможен търновски търговец, Васил Карагьозов още на 15 години е пратен да учи в Западна Европа. В престижните политехники на Щутгарт и Виена той изучава математически науки, инженерство, немски, френски и английски език. Свири на цигулка и пиано, рисува. От 10-годишните му европейски странствания е и познанството му с принц Фердинанд Сакскобургготски, с когото ще останат добри приятели цял живот.
По същото време един предприемчив габровец, устабашията на гайтанджиите Иван Калпазанов, решава да открие първата в Княжеството фабрика за вълнени прежди и платове. Нужен му е обаче посредник за закупуване на вносна техника с европейски нюх и око. Калпазанов без колебание се спира на 25-годишния учител. Васил Карагьозов адресира писмото „До най-реномираната фабрика за производство на машини - Германия", защото не знае към кое точно предприятие да се обърне. Акуратните служители на немските пощи препращат писмото в Кемниц, Саксония, до фабриката на Рихард Хартман. Двамата с Калпазанов отиват там и закупуват дараци и предачна машина с 240 вретена. За по-малко от 10 месеца в градината на поп Райчовата воденица израства сградата, а машините, дошли от Свищовското пристанище на биволски коли, са монтирани от австрийски инженер. Стотици хора се стичат при красивия завой на Янтра до село Бичкиня за тържественото откриване на фабриката на 13.ХI.1882г. Скоро тук пристигат и два механични стана за тъкане на шаяк - ново предизвикателство за занаятчийско Габрово. Сам княз Батенберг идва в града да види с очите си това българско чудо.
От този момент учителят Карагьозов е дясната ръка на фабриканта като преводач и бизнес съветник. Междувременно съдбата следва своя план -след 5 години той се венчава за най-голямата дъщеря на Калпазанов - Дешка. И когато през 1889 г. тъстът му неочаквано почива, 33-годишният учител ще трябва да остави професията си, за да поеме фамилната фабрика. На плещите му ляга и издръжката на вдовицата и нейните шест деца. Скоро обаче се оказва, че европейският възпитаник е попаднал точно на мястото си - след 3 години фабриката има вече 8 сгради, 5 вида дараци, 21 механични стана и над 200 работници. На знамето й, специално ушито във Виена, е извезан девизът на основателя Иван Калпазанов: "Труди се, постоянствай, не се бой! " На първото стопанско изложение в Пловдив през 1892 г. тя получава най-голямата награда - почетен диплом и златен медал.
Освен че е доставчик за българския царски двор и армията, предприятието разширява пазара си и извън страната - в Румъния, Турция и чак в Египет, където изнася платове за облекло на английската армия. През 1895 г. при посещението си у нас Великият везир на Турция награждава с орден "Междие" Васил Карагьозов и още двама индустриалци. Специалисти от цяла България се стичат в Габрово през 1909 г. да огледат построената от него парна електроцентрала - сред любопитните да я видят е сам цар Фердинанд. Под умелото ръководство на Карагьозов фабриката продължава да просперира - нови машини от Германия, турбина от Франция, медали от изложенията в Чикаго, Анверс, Лиеж, Лондон и Солун. Пак Карагьозов спасява фабриката на габровеца Георги Рашеев, силно закъсала след заболяване на собственика. С опитен замах той я реорганизира, сменя оборудването и чрез добре обмислени кредити и сделки я превръща в преуспяваща.
Васил Карагьозов е член на Пловдивската стопанска камара, два пъти народен представител, постоянен училищен настоятел. От 1926 до 1933 г. той е и германски вицеконсул в Габрово. Лично цар Борис го награждава с орден за граждански заслуги по случай 50-годишния юбилеи на фабрика "Ив. К. Калпазанов.
Личният му живот обаче е изпълнен с много мъки и нещастия. Две от децата му умират твърде малки, съпругата му напуска този свят едва 35-годишна. В тези трагични моменти Карагьозов прави дарения за сиропиталища и църкви, за детска забавачница, за основания от него фонд "Бедни ученици", за Червения кръст, за с. Бичкиня и пр. Крепи го вярата в Бога. Често посещава манастира "Св. Георги Зограф" на Атон, откъдето донася житието и службата на св. Онуфрий Габровски, които дарява на Габровския девически манастир. Една случка решава бъдещето му - при разходка по езерото Комо в Италия лодката се преобръща и той оцелява благодарение на един светогорски монах. Дълбоко и искрено религиозен, Карагьозов решава да посвети остатъка от живота си на Бога и през 1933 г. оставя света, за да се замонаши на Атон. Новината е посрещната с голяма тревога от неговото семейство, роднини и бизнес партньори, но волята му е непоколебима.
През 1934 г. бившият индустриалец е подстриган за схимонах с името Вениамин. Немалко прави той и за благоустройството и снабдяването на манастира Зограф, комуто дарява и част от личната си библиотека. На 31 март 1938 г. - точно преди 70 години - този голям българин завършва земния си път. Погребан е в манастирските гробища.

---

---