Българинът се казва Борис Афанасиев, от Лом, истинското му име е Борис Манолов Атанасов.
На 26 април 1945 г. Хитлер оформя план за надиграване на противника. Не е имал никакво намерение да се самоубива и увереността му, че пред Берлин ще бъдат унищожени елитните съветски части, имала напълно логично обяснение. Събрал на екстрено съвещание най-доверените си хора: д-р Гьобелс, Мартин Борман, генерал Кребс, Ото Скорцени,
най-верния си телохранител
майор Зайдлиц и Ева Браун. Обяснил намерението си. Провидението му дало знак още преди две седмици с тайнствената смърт на американския президент Рузвелт. В същото време фашисткото разузнаване разшифрова свръхсекретна заповед на Чърчил до Монтгомери: „Събирайте германското оръжие и го запазвайте така, че да бъде раздадено от утре на германските войници, с които ще започнем битката рамо до рамо, ако руснаците продължат настъплението на Запад..." Това било началото на края, според Фюрера идвал часът, в който съюзниците ще се хванат гуша за гуша в битка за наследството. Такива войни открай време са били обичайни в световната история. Трябвало според Хитлер да се спечели малко време, за да повтори историята с мита за Калидонския лов. Богинята на лова Артемида се разгневила на царя на Калидония (Южна Етолия) и изпратила в земите му кръвожаден огромен глиган, който унищожавал всичко, където минавал. Артемида била олицетворение според Хитлер на хилядолетния Райх, глиганът - Вермахтът, а самият Хитлер - героят Мелеагър, син на царя на Калидония - това бил Сталин, събрал всички герои на Древна Гърция (съюзниците)
за лов на чудовището:
Тезей, Полидевк, Язон от Йолкос, Агней от Аркадия (това била Великобритания); прочутата ловджийка, бързоногата Аталанта (САЩ) и други. След продължителен лов чудовището било ранено от секирата на Агней (Втория фронт), убито от копитата на Мелеандър и Аталанта. Тогава за кожата на глигана Артемида (духът на Третия Райх) разпалва спор между героите, започва взаимно избиване, невиждана война.
Така ще започне битката за наследството на Райха и Хитлер замисля това да стане начаса, като се поднесе достоверната вест за смъртта на чудовището - сиреч за него. Небето било с Хитлер, тълкувал фюрера измяната на Гьоринг и Химлер, които били избягали и търсели начин да водят лични преговори с англо-американците. В същото време на американците ще бъде дадена възможност да установят, че имперската канцелария е започнала тайни преговори с руснаците. За целта верният генерал Кребс, който познавал добре руснаците, тъй като е бил военен аташе в Москва, ще се яви с бяло знаме в ръка и с личното завещание на Хитлер, взето току-що от топлия му още труп. В същото време ще се устрои игра, в която съветските разузнавачи
ще заловят пратеника
на имперската канцелария майор Зайдлиц до адмирал Дьониц в Магдебург, с политическото завещание на фюрера, в което той го обявява за президент и главно командващ на войската. Генерал Кребс ще моли за примирие за времето, докато пристигне Дьониц, за да може след това да последват преговори. За да се приеме за достоверна вестта за смъртта на Хитлер, той ще сключи брак с дългогодишната си спътница Ева Браун. Завещанията ще бъдат нотариално заверени, за целта са извикани нотариусът Николас фон Билоу и депутатът от Райхстага Вилхелм Бургдорф. Това ще да бъде шах, който ще накара Сталин да мисли известно време, необходимо, за да се стигне до искрата на Артемида, която ще подпали войната между съюзниците. Затова се устройва и театърът със самоубийството на фюрера.
Руснаците няма да обърнат внимание на нищо, ако то не е свързано с трупа на Хитлер. В същото време
специален агент
пътувал вече към щаба на англо-американските войски с доказателства за водени преговори между имперската канцелария и Сталин. Мисията на генерал Кребс, за която своевременно ще бъдат уведомени американски шпиони, щяла да бъде последното доказателство... През това време, твърдял Хитлер, ние ще се съвземем от раните, а Вернер фон Браун ще бъде готов с ФАУ-3 - носител на атомното оръжие. В преданието за Калидонския лов Мелеандър загива, а Аталанта и Агней започват война. Така ще стане и край Берлин. Завещанията носели дата 29 април, 4, 00 часа.
Те са предадени от генерал Кребс на командира на полка на позиция срещу обект 153 - имперската канцелария Максим Корюков. Съдържанието не събудило никакви подозрения - напълно в стила на фюрера е финалът за самоубийството: „Жена ми и аз избрахме смъртта пред позора на падението на капитулацията... Свидетели Мартин Борман, д-р Гьобелс, Николас фон Билоу." В същото време в същия щаб докарали заловения с политическото завещание в джоба си майор Зайдлиц, пратеник на Дьониц. „Преди смъртта си - пишело там,
изключвам от партията
райхсмаршал Гьоринг и го лишавам от всички права... изключвам от партията бившия министър на вътрешните работи Хайнрих Химлер... Гьоринг и Химлер ми изневериха..."
Руснаците наистина били в шах. В достоверността на последната измама на Хитлер, те нямали вече капка съмнение. Още повече че разузнаването вече знаело за тайните преговори на англо-американци с германски части и приемане на частични капитулации. Вероятността да бъдат ударени в гръб от съюзниците си била очевидна. В Щаба на Жуков се чули гласове за временно прекратяване на огъня. Сталин преживявал кошмар - искал да бъде докрай лоялен на взетите решения от Голямата тройка за приемане единствено безусловна капитулация, но явно нещата били вече коренно променени.
В този момент гордиевият възел бил разсечен от Борис Афанасиев. По това време под прикритието на германски офицер за свръзка той се намирал в имперската канцелария. Дочува от хора от обкръжението на Ото Скорцени, че
Фюрерът получил знак
от небето, че щяла да се повтори историята с някакъв лов от древността, в който участвали всички гръцки герои. Само изключителната начетеност на българина му дала основание да разгадае нищо незначещия слух. Но не и от Борис Афанасиев. Разбрал повече интуитивно, че става дума за грандиозна измама, той зарязва задачата, която има, и напуска вълчето леговище. Престарал се червеноармеец стреля по него и само по случайност се отървава с немного сериозно нараняване. Довеждат го набързо превързан като немски пленник в щаба на Максим Корюков, където излага опасенията, иска връзка с Центъра, обяснява и там скоро пристига заповед да откажат на генерал Кребс всякакви опити за преговори. Генералът разбира, че замислената от Фюрера игра е загубена. Връща се, докладва на Химлер за провала и се самоубива.
Ден по-късно замисленото като измама самоубийство бива разиграно наистина.

---

---