Георги Димитров е първото от 8-те деца на Парашкева и Димитър Михайлови - бежанци от Пиринския край, които се задомяват в с. Ковачевци. Майка му е ревностна евангелистка, ала още 10-годишен синът й загърбва християнството, след като е изгонен от неделното училище заради агресивния си характер. След две години той прекъсва и образованието си, за да заработи в печатница. От гледна точка на класово-партийния подход това е по-скоро плюс, отколкото минус, ала създателят на БРСДП Димитър Благоев все пак е завършил университет. През 1903 г., когато партията се разцепва на "тесни и широки" социалисти, 21-годишният Димитров решително взема неговата страна. По природа умен и интелигентен - като словослагател си позволява да коригира дори текстове на В. Радославов -запаленият по марксизма младеж обаче е видимо комплексиран от по-образованите от него социалдемократи. Съдбата обаче му праща нужната жена сръбската моделиерка и синдикалистка Любица Ивошевич. Фина, начетена и хубавица, тя пише стихове, редактира вестника на шивашките работници.

Двамата се венчават на 30.09.1906 г. в Плевенската методистка епископална църква - той е на 24 години, тя на 26. Учила във Виена при прочути модистки, Любица е една от най-известните шивачки на софийския хайлайф. Тя не само издържа семейството, но взема в здрави ръце образованието на бъдещия комунистически вожд. Години наред от 5 часа сутринта заляга с него над учебниците за гимназиалния курс, учи го на немски език, подбира му литература. Връзката между двамата е много силна, за което свидетелстват писмата им - над 300 на брой. Истински влюбената обаче е Любица. "Трепереше над него", свидетелства Елена, сестрата на вожда.

Димитров посещава вечерното училище, организирано от БРСДП, изучава в подробности теорията на синдикализма и българското законодателство по социалните въпроси. Напорист и борбен, той скоро изпъква в полемиките по събрания и в печата. Изключителна популярност му носи първата стачка на пернишките миньори, която той оглавява и даже е арестуван. След 35 дни на активни стачни действия правителството удовлетворява всички искания на работниците. Димитров става най-младият народен представител в 16-ото Народно събрание през 1913г. И така избягва мобилизацията по време на Първата световна война. Нещастията и мизерията, причинени от нея, дават небивал шанс на тесните социалисти - от 1915 до 1919 г. броят им нараства повече от 7 пъти. Увеличават се поклонниците на руския болшевизъм и на 29.V.1919 г. БРСДП/т.с/ официално се преименува на БКП и се влива в наскоро учредения от Ленин Комунистически интернационал. Оттук нататък съдбата й е да бъде дисциплинирана секция на тоя болшевишки орган, както впрочем и компартиите в другите страни.

След разгрома на поръчания от Коминтерна септемврийски метеж през 1923 г. Димитров бяга в Югославия, а сетне в Австрия. Като ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна той обикаля с конспиративни задачи Европа. От разсекретеното му досие научаваме, че според отдела на Британското военно разузнаване МИ-1 българинът е бил агент на съветските тайни служби, а от 1927 г. и служител на контраразузнаването. Ползвал е разни нелегални имена - д-р Шаафсма, Виктор Рудолф, Ян Хедигер, Хелмут и др. По това време той е обаятелен мъж с пламтящ поглед, плътен глас и внушителна осанка. "Има хубави бели ръце. Очите му са тъмнокафяви, влажни, големи, горещи...Как ли му устояват жените?", пита се личният му секретар Неделчо Ганчовски. Истината е, че те не му устояват, както и той на тях. Когато следователят в Лайпцигския процес го пита за многото женски адреси в личния му бележник, Димитров отвръща саркастично: "За разлика от вас аз съм мъж, господин следовател.“

Успехите на съпруга й сред нежния пол силно нараняват Люба Ивошевич и предизвикват болезнената й ревност още в България. Не остава скрита и връзката на Димитров със съпругата на сръбски революционер. Любица, която след 1923 г. живее постоянно в московския хотел "Люкс", е с деликатна психика, а и самотата й действа на нервите - мъжа си вижда твърде рядко. Стига се дотам, че сръбкинята почва да сигнализира в писма до ръководителите на европейските компартии: Другарю X, пазете съпругата си, пристига другарят Димитров! " През 1927 г. като психично болна Люба Ивошевич е настанена в специален санаториум край съветската столица. Арестуването на Димитров по обвинението за подпалване на Райхстага изостря състоянието й. На 27.V.1933 г. тя се самоубива, като се хвърля от последния етаж на санаториума.

Сталин е този, който намира втора съпруга за Димитров - еврейката Роза Юлиевна, която е загърбила буржоазния си произход и е предана комунистка. Преди да се съберат в Русия, тя е връзката на Димитров с Австрийската комунистическа партия. Единственото им дете Митя се ражда в СССР през 1936 г., но едва 7-годишно умира от дифтерит. 61-годишният вожд понася много тежко загубата. Освен любещ баща, той е и предан син. По настояване на майка си през 1948 г. вождът на БКП и министър-председател на страната прави нещо изключително - сключва и църковен брак с Роза. Венчава ги протестантският пастор Васил Зяпков, който година по-късно ще бъде осъден на доживотен затвор в монтирания процес срещу евангелските пастори.

---

---