Балканската война, започнала в началото на октомври 1912 г., е предизвикана най-вече от пълната неспособност на Турция да се реформира и да предостави равноправие на своите християнски поданици. По тази причина, обединени в Балкански съюз, България, Гърция, Сърбия и Черна гора възнамеряват с въоръжена сила да освободят останалото под турска власт християнско население - естествен завършек на вековните борби на балканските народи за национална свобода. В центъра на тази военна коалиция е България – най-голямата от съюзните държави с най-силна и боеспособна армия. Турция също я възприема като свой основен и най-важен противник. Поради това решаващ и за двете страни в конфликта става Тракийският театър на военните действия. Именно на него трябва да бъде определен победителят във въоръженият сблъсък между Османската империя и Балканския съюз. В тази връзка българското главно командване вижда като своя главна военностратегическа задача разгромът на турската Източна армия. Част от този план е и Лозенградската настъпателна операция.
За осъществяването на Лозенградската операция са определени силите и средствата на две български армии. Това са Първа армия в състав: 1-ва пехотна Софийска, 3-та пехотна Балканска и 10-а пехотна Сборна дивизии, която се командва от генерал-лейтенант Васил Кутинчев, и Трета армия, съставена от 4-та пехотна Преславска, 5-а пехотна Дунавска и 6-а пехотна Бдинска дивизии, под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев. Освен тях важно място се отрежда на самостоятелната Конна дивизия.
Планът на нашето командване е Първа българска армия да настъпи в посока Къзълагач (Елхово)- Хавса, докато в същото време зад нея Трета армия да се придвижва скрито към Лозенград за осъществяването на стратегическа изненада. Голяма роля в този замисъл има Конната дивизия. Тя следва да прикрива с действията си придвижването на Трета армия, която при излизането на рубежа Лозенград-Одрин трябва да нанесе внезапен удар срещу лявото крило на Източната турска армия и съвместно с Първа армия да я разгроми.
В Източната турска армия мобилизацията все още не е напълно завършена. От своя страна тя получава задача отначало да съсредоточи на линията Лозенград-Одрин 4 низамски корпуса, заедно с Одринския подвижен корпус. В резерв турското командване предвижда още два корпуса, чиято мобилизация се разгръща в момента. След завършването и, турските сили възнамеряват да нанесат решителен удар срещу лявото крило на българската Първа армия. Тъй като турците не знаят за съществуването на Трета армия, те приемат, че то е открито и затова смятат, че по този начин ще бъде разгромена главната групировка на българските войски.
Двете противостоящи страни разполагат с приблизително равни сили. От българска страна – 113 пехотни дружини, наброяващи 153 000 бойци. От турска – 153 пехотни табора с численост 152 000 човека. Българската кавалерия включва 24 ескадрона срещу 43 турски, а артилерията – 360 български против 336 турски оръдия. Съотношението на картечниците също е приблизително равно – 124 български и 132 турски. Но в сравнителна близост турците разполагат западно от Чаталджа и около Цариград с резерв от около 40 000 напълно мобилизирана войска. Българите обаче нямат никакви други резерви, тъй като, за да попречи на силния и многоброен Одрински гарнизон да вземе участие в решителните бойни действия, българското командване е решило да блокира Одринската крепост. Това е възложено на нашата Втора армия, състояща се от 8-ма пехотна Тунджанска и 9-а пехотна Плевенски дивизии, с помощта и съдействието на Хасковския отряд, в чиито състав влизат 2-ра бригада на 2-ра пехотна Тракийска дивизия, както и Сборната конна бригада.
На 9 октомври 1912 г. настъпващите български войски заемат предварително определените им места. Първа армия достига рубежа Акбунар – Ташлъ Муселим, а Трета армия - Вейсал Коджатарла – Тестепе – Ковчаз. Втора българска армия достига линията Беш тепе – Фикел. Определеният и район е зает и от Кавалерийската дивизия, след като тя успешно изпълнява задачата си по прикриването на движението на Трета армия. Сега българските войски са в много изгодна позиция за нанасяне на удар срещу Източната турска армия.
Но към този момент и турската армия получава заповед за всеобщо настъпление. В резултат на това пламват редица ожесточени срещни боеве, които в своята съвкупност представляват Лозенградското срещно сражение.
Първи влизат в бой частите и съединенията на Първа българска армия. Тя настъпва по фронта Муратчалъ – Гечкенли, където са главните сили на Източната армия, състоящи се от три низамски корпуса. Балканската дивизия спира настъплението на противника откъм Одрин, докато 1-ва Софийска дивизия се изнася в западна посока към Гечкенли. Срещу нея последователно се изправят 3-та низамска дивизия и дивизията „Измид”. Атакуван решително, неприятелят не издържа на удара и вечерта командващия турския корпус заповядва оттегляне. Българите не предприемат преследване на отстъпващия враг.
Срещу останалите два низамски корпуса по фронта Селиолу – Ериклер настъпва Трета армия. Докато се движи към Селиолу, Кавалерийската дивизия принуждава оказалата се срещу нея 2-ра низамска дивизия да се развърне. В този момент към Селиолу подхожда и 4-та Преславска дивизия. С дясната си колона тя се хвърля в бой срещу противника и го разгромява. Турците бягат в пълно безредие и паниката обхваща целия 1-ви турски корпус. Докато става това, 3-ти низамски корпус в движението си към Ереклер – Ескиполис се сблъсква с централните колони на Трета българска армия. В бързо падащата октомврийска нощ противниците развръщат силите си и се приготвят за решителен сблъсък на следващата сутрин. Тогава с главните си сили 4-та Преславска дивизия смело атакува и принуждава неприятеля панически да започне да отстъпва. Част от дивизията се втурва в преследване на бягащия враг и го натиква чак в Лозенград.
Другата дивизия в състава на Трета армия – Дунавската, заплашва с обхват фланга на турската 7-ма низамска дивизия, която, за да не бъде обходена, се принуждава да отстъпи. Като продължава да се движи към Ериклер, на 10 октомври Дунавската дивизия влиза в бой с вече заелата позиции 7-ма турска дивизия. Тя се съпротивлява ожесточено; известно време боят остава нерешен и затова командващия 3-та армия въвежда части на 4-та Преславска и 6-а Бдинска дивизии. Едновременно атакуван по фронта и застрашен от обход на левия му фланг противника не издържа и в пълно безредие започва да се оттегля, преследван до самия Лозенград. По петите на отстъпващия неприятел 5-а Дунавска дивизия достига лозенградските укрепления Таш табия и Сейфлут табия, а 7-ми пехотен Преславски полк от 4-та дивизия – до укреплението Раклица, попречвайки на противника да го заеме. Така отбраната на Лозенградската крепост е силно компрометирана още преди срещу нея да бъде предприета директна атака, още при подхода на българските войски. Фактически борбата за Лозенград е решена още на 10 октомври. И когато на 12 октомври ген. Димитриев заповядва градът да бъде атакуван, открива че неприятелят вече го е изоставил.
Завземането на Лозенград е шок за турското командване и предизвиква учудване и възхищение в целия свят. И макар че Източната армия не е разгромена напълно, тази елитна турска армия е разбита в срещно сражение само за два дни, а бойният и дух е пречупен. Бързи и решителни, действията на нашите армии освобождават големи компактни маси българско население, спестявайки му по този начин ужасите от обичайните за това време изстъпления на турците над иноверците. Втората по значимост турска крепост в Източна Тракия е превзета със светкавичен маньовър и пада без нито един изстрел пред очите на безпомощните да я защитят турски войски..

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория Въоръжение