РАЗМИСЛИ ПРЕДИ ДЕНЯ ЗА РАЗМИСЪЛ

Известно е (дори преди избори), че всяко ново е добре забравено старо. Е, днес доносите са понамалели за сметка на разни флашки със СРС-та, но общо взето дребнотемието пак се завърта около това кой какво казал, къде го казал, как го казал, кой му е светил или пускал водата в тоалетната и най-сетне около това, казаното законно ли е било записано. И нито дума дали това, дето е записано, е вярно, неморално или цинично. Дали е автентично вече се разбра... И нито дума, дали докато си играят на развален телефон политици, институции и новинари, нас – простосмъртният плъхски електорат – ни интересува кой кого слухти и в чий нужник. Понапънахме се да чуем измежду записния шум, епитети, цинизми и какво ли не нещо за ДКЕВР, за сметките за тока и парното, за увеличаване на заетостта или на заплатите или пък за прираста на населението, обаче напразно. Не го чухме и от онези, които размахват флашките и чакат, само защото сме се отвратили от една партия, да дойдем и да им изсипем като манна небесна нашите гласове. Просто развалените политици, пардон телефонисти, не разбират, че това няма как да стане.

Но нека се върнем на темата за позабравеното старо. Преди повече от 30 г. нашият изявен хуморист Димитър Чавдаров-Челкаш създава един злободневен и днес кратък разказ, който може и да е позабравен, но си струва да бъде публикуван, което и правим сега:

„Неделя. Лют януарски студ. На улицата се срещат гражданинът Хикс и гражданинът Игрек, които работят в едно и също учреждение.

Х. – О, здравей, накъде си се упътил?

И. – Хей така, без посока. Чудя се кой път да хвана!

Х. – Защо? Случило ли се е нещо?

И. – Нищо особено. Жената се захвана точно днеска на празника да мете, тупа и чисти и ме прогони да не й се преча.

Х. – Да, брат, времето хич не е за разходка.

И. – Най-отвратителното време! Лапавица, студ, а на всичко отгоре и тоя вятър блъска като някакъв деребей.

Х. – Че отбий се в някое заведение, да се постоплиш с един коняк.

И. – Париците ми са кът, братче. В бюджета ми няма предвидени такива разходи.

Х. – Иди тогава някъде на гости.

И. – Вярно бе! Ще намина при един стар приятел. Той живее далече – чак към Западния парк, ама нищо. Тъкмо ще се поразтъпча. Ха довиждане!

Х. – Със здраве!

Тук двамата познати се разделят и всеки тръгва по пътя си.

Може би ще попитате защо предаваме този нищо неозначаващ и най-банален разговор. Ей сегаще разберете. Работата е в това, че гражданинът Хикс имаше нещо зъб на гражданина Игрек и след кратък размисъл реши да се възползва от срещата. Той се прибра бързо у дома си, седна край масата, постави пред себе си бели листове и мастило и след дълъг и напрегнат труд извъртя следния донос до другаря директор на въпросното учреждение:

„Многоуважаеми другарю директор,

Не бих искал да Ви безпокоя и да Ви отнемам от дрегоценното време, посветено на процъфтяването на нашето учреждение и на оздравителната Ви дейност за излекуване на поверения Ви персонал от настроения, дължащи се на дребнобуржоазната стихия или на вражеската агитация. Но случаят е от такъв характер, че аз смятам за свое сюблимно задължение да го доведа до знанието Ви.

Днес, точно в девет часа нула пет минути сутринта, срещнах на пресечката на бул. „Руски“ и ул. „Раковски“, до изложбената зала, моя колега и Ваш подведомствен служител, референта Игнат Вачков! Още отдалече ми направи впечатление, че въпросният се движеше в зигзагообразна орбита, а когато го доближих, от устата му лъхна към мене силен мирис на алкохол и кисели краставички. За моя голяма изненада и дълбоко огорчение казаният Вачков беше пиян-залян. Същият, щом ме видя, се нахвърли срещу мен, запрегръща ме и въпреки съпротивата ми успя да ме целуне по бузата. Веднага след това той започна да откровеничи, че бил загубил съвсем посоката си в живота, че не знаел кой път да хване – наляво или надясно, а после заговори за това, че живеем в отвратително време, когато никой няма пари да изпие даже едно коняче, а на всичкото отгоре разни деребеи (тук той си позволи да спомене Вашето име) ни блъскат, накъдето им скимне, и не ни дават възможност да дишаме спокойно. Единственият изход от това положение бил да постъпи като жена си, тоест да грабне метлата и тупалката и да изчисти цялата смет от учреждението, воглаве с Вас, уважаеми другарю директор!!! Възразих му, че не е прав, че това са гнили настоения и че честните служители от учреждението ще направят гърди срещу подобни опити за издевателства. Тогава той се разплака с пиянски сълзи, прегърна ме още веднъж и заяви, че колкото и да обича родината си и семейството си, не му остава друг изход, освен да се прехвърли на Запад, където имал някакъв верен приятел.

Тук аз, кипнал от възмущение, го отблъснах от себе си и го оставих на тротоара.

Като предавам с наболяло и възмутено сърце и съвест този случай, без да пропусна нито една дума, предоставям на Вас, уважаеми другарю директор, да направите съответните изводи.

С дълбоко уважение: (подпис)“

А сега какво бихме могли да прибавим в заключение? Само констатацията, че всяко нещо си търси майстора.“

А ние можем ли да прибавим нещо към ден днешен? Определено! И то е, че повече от 30 години след посочения разказ още се слухтим, топим, предаваме и прочее, а много от нас все така нямат пари за едно коняче. Всичко това се случва на фона на почти несменяеми „многоуважаеми директори“-министри, които не си дават дори имунитета и с любезното съдействие на същата тази партия, която караше или толерираше гражданина Хикс да топи гражданина Игрек. А за нас има ли друга роля освен безпътни и топящи се взаимно плъхове, върху които се готвят да тестват поредното първоюнско увеличение на цените? Вероятно има, но пак си зависи от нас: ако не с бюлетина на изборите, то с българско знаме на площадите след изборите. Но знамето да е с по-корав прът...

Статията е публикувана преди 4 години, 4 месеца на 09 май 2013 г, и е видяна 5068 пъти

Мнения за РАЗМИСЛИ ПРЕДИ ДЕНЯ ЗА РАЗМИСЪЛ Споделете
вашето мнение!

Преди 4 години, 4 месеца Комар отговори на Optimisti4na Tragedia

Комаре, разказът на Челкаш е страхотен. Но мисля, че не си прав за "по-коравия прът на знамената". При демокрацията изборите са vox populi - vox dei. Няма как десетина хиляди лумпена събрани срещу заплащане на Орлов мост да оспорват vox populi. Дори и да носят знамена с по-дебели дръжки. Знаеш тезата ми: Народи, които навреме са си спретнали гражданска война, са по-мъдри народи. Затова не сме мъдър народ.

Трагедия, по-скоро имах предвид, че vox populi може да се окаже vox pecunia или пък партиите, дето сега обещават едно, да се изметнат на Първи юни. И в двата случая май ще ни се наложи да станем бързичко мъдър народ

Преди 4 години, 4 месеца Optimisti4na Tragedia каза

Комаре, разказът на Челкаш е страхотен. Но мисля, че не си прав за "по-коравия прът на знамената". При демокрацията изборите са vox populi - vox dei. Няма как десетина хиляди лумпена събрани срещу заплащане на Орлов мост да оспорват vox populi. Дори и да носят знамена с по-дебели дръжки. Знаеш тезата ми: Народи, които навреме са си спретнали гражданска война, са по-мъдри народи. Затова не сме мъдър народ.