Маршал Кутузов е назначен за главнокомандващ на руската армия поради неспособността на предишните й командири да спрат похода на френската армия начело с Наполеон към Москва. Михаил Иларионович Кутузов е руски военачалник, ген.-фелдмаршал ( от31.08.1812 г.). Роден е на 16 септември 1745 г. в Санкт Петербург. През 1759 г. завършва с отличие Дворянското артилерийско училище, след което работи в него като преподавател по математика. През 1761 г. получава първо офицерско звание - прапоршчик, и е назначен за командир на рота в Астраханския пехотен полк; по-късно през 1762 г. е назначен за адютант на естландския (естонския) генерал-губернатор. Като командир на малки отряди участва в потушаването на въстанията на полски бунтовници, в периода 1764-1765 г. По време на Руско-турската война (1768-1774 г.) участва в боевете при Ларга, Кагул и др. През 1774 г. е ранен в слепоочието и загубва лявото си око. През 1784 г. е произведен е в чин ген.-майор. Формира егерски корпус, с който участва в Руско-турска война (1787-1791 г.). Като командир на колона участва в щурма на Измаил (декември 1790 г.) и в сраженията при Бабадаг и Мачин. Ръководител е на руската дипломатическа мисия в Истанбул (1792-1794 г.), проявява се като способен дипломат и спечелва за Русия редица политически и търговски предимства. В периода 1795-1799 г. е инспектор и командващ войските във Финландия и изпълнява дипломатически задачи в Прусия и Швеция. През 1798 г. получава званието генерал на пехотата и известно време е литовски (1799-1801 г.), а след това и петербургски (1801-1802 г.) военен губернатор. През 1802 г. изпада в немилост и напуска армията, като се пенсионира. По време на Руско-австро-френската война (1805 г.) е назначен за командващ руската армия, изпратена да помага на Австрия. След капитулацията на австрийската армия при Улм чрез знаменития марш-маньовър от Браунац до Оломнец успява да спаси руски войски от удара на Наполеон I. В хода на отстъплението спечелва 2 сражения при Алщетен и Кремс. След разгрома на руската армия при Аустерлиц (2.12.1805 г.) Михаил Кутузов успява да спаси остатъците от войските. Известно време заема второстепенни длъжности: киевски губернатор (1806-1807 г.), командир на корпус в молдовската армия (1808 г.), литовски военен губернатор (1809-1811 г.). Назначен е за командващ молдовската армия и успява с активни действия с една кампания (1811 г.) да завърши войната. На 29 октомври 1811 г. получава титлата граф. Носител е на ордена “Св. Георги” II степен. Като опитен дипломат сключва Букурещки мирен договор. В началото на войната (1812 г.) е началник на Петербургското, а след това на Московското опълчение. Назначен е за главнокомандващ през август 1812 г. Чрез успешни и ловки маневри дава генерално сражение на Наполеон при Бородино, но не му позволява да спечели стратегическата победа. За да запази армията, Кутузов отстъпва Москва и по-късно принуждава Наполеон да се оттегли по опожарения и разрушен път през Смоленск. След няколко сражения френската армия е победена и напуска Русия. На 6.12.1812 г. получава звание княз на Смоленск. Ръководи действията на руската армия в началото на Европейския поход. Умира в Полша на 28 април 1813 г.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория