Светът научава за подписването на безусловната капитулация на хитлеристка Германия, поради което денят е обявен и се празнува като Ден на победата. Актът за капитулацията е подписан в нощта на 8 срещу 9 май 1945 г., когато в Западна Европа и САЩ е все още 8 май, а в СССР и страните от Източна Европа 9 май. Съединените щати и страните от Западна Европа празнуват края на Втората световна война на 8 май, а Русия и страните държави от бившия социалистически блок на 9 май.

Същият ден в Австрия е заловен лидерът на германските нацисти Херман Гьоринг. Херман Гьоринг (1893 – 1946 г.) участва в Първата световна война като пилот на изтребител. Той е член на националсоциалистическата партия от 1922 г. и ръководител на щурмовите отряди. Като политически пълномощник на Хитлер
от 1930 г. и председател на Райхстага от август 1932 г. има заслуги за спечелване на изборите. Става имперски министър на авиацията и министър-председател на Прусия в правителството на Хитлер от 1933 г. Главнокомандващ е на военновъздушните сили от 1935 г. и ръководител на един от най-големите германски промишлени концерни "Гьоринг" от 1937 г. Гьоринг е един от организаторите на нацисткия терор в Германия и окупираните европейски страни. Херман Гьоринг е Райхсмаршал от 1940 г. Осъден е на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг (1946 г.). На 15 октомври 1946 г., два часа преди да бъде обесен в Нюрнберг, Гьоринг поема капсула с отрова.

Освободена е Любляна, столицата на Словения. На 11 април 1941 г. Италия окупира Любляна. Година по-късно градът е обграден от 34-километрова телена ограда и е защитен с 69 бункера, с което се превръща в своеобразен концентрационен лагер. На 9 май 1945 г. двадесет и девета дивизия и седми корпус на армията за национално освобождение освобождават Любляна. Ден по-късно, на 10 май, е сформирано и първото словенско правителство.

В България на този ден започва двудневната национална конференция на БЗНС, свикана от левите сили в съюза, подкрепени от БРП (к). Избран е нов Управителен съвет и ново Постоянно присъствие. Никола Петков не е съгласен със свикването на конференцията и не присъства, но въпреки това е избран за главен секретар на съюза, с което се поставя началото на Български земеделски народен съюз "Никола Петков". Численият му състав е над 50 000 души, включени в около 2000 селски и градски дружби. След обединението от 11 октомври 1945 г. с групата на БЗНС "Врабча 1" численият състав на БЗНС "Н. П." достига 80 000 души. В съюза се оформят три групи: пладненци, гичевисти и балансиращи, между които съществуват тактически различия. БЗНС "Никола Петков" е главната опозиционна сила на отечественофронтовската власт. Съюзът се бори за възстановяване на Търновската конституция без монархическия институт, за запазване на капиталистическата стопанска система, против съветския икономически модел. Обявява се срещу социалистическото преустройство на селското стопанство и създаването на трудовите земеделски кооперативни стопанства. Освен това се противопоставя решително на опитите на БРП (к) да установи пряк контрол над властта и бойкотира парламентарните избори за XXVI ОНС през 1945 г. В изборите за ВНС през 1946 г. Българският земеделски народен съюз "Никола Петков" влиза в съюз с БРСДП (о) и независимите интелектуалци и получава 1 205 530 гласа. За активната му дейност против отечественофронтовската власт в парламента и извън него правителството започва репресии против съюза и неговите дейци. В началото на май 1947 г. е спрян неговият печатен орган в. "Народно земеделско знаме". През следващия месец Никола Петков е лишен от депутатски мандат, арестуван е , предаден е на съд и е екзекутиран. Със специален закон от 26 август 1947 г. съюзът е забранен. Мнозина от неговите видни дейци са подложени на преследване и малтретиране, други излежават присъди в затвори и лагери.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория