След консултации със Сталин Политбюро на ЦК на БКП решава Великото Народно събрание да избере Васил Коларов за министър-председател, но поради неговото заболяване да му се осигури "абсолютна почивка" в продължение на два месеца.
Васил Коларов е роден в Шумен на 28 юли 1877 г. Завършва гимназия във Варна през 1895 г. и учителства няколко години. През 1897-1900 г. следва право в Швейцария. След завръщането си в България се установява в родния си град и се отдава на адвокатска практика. Влиза в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия в средата на 90-те г. на XIX в. През 1897 г. основава партийна организация в Никопол, а от 1902 г. е начело на социалистите в Шумен. След разцеплението на БРСДП през лятото на 1903 г. застава на страната на течението, възглавявано от Д. Благоев. От 1904 г. до 1919 г. е ръководител на социалдемократическата организация на тесните социалисти в Пловдив. От 1905 г. непрекъснато е избиран в състава на централното ръководство на партията. Избиран е многократно за народен представител. Участва като запасен офицер в Балканската война 1912-1913 г. Противопоставя се на въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. на страната на която и да било от двете воюващи групировки. Има големи заслуги за разгръщане на антивоенното движение в страната от есента на 1915 г. до есента на 1918 г. В следвоенните години се включва и в международното работническо и комунистическо движение. През декември 1922 г. е избран за генерален секретар на Коминтерна. Изявява се и като един от ръководителите на Балканската комунистическа федерация.
Коларов умира на 23 януари 1950 г. след продължително боледуване. След смъртта на Г. Димитров (юли 1949 г.) е назначен за председател на Министерския съвет, на който пост го заварва и смъртта му.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория