Умира Захари Стоянов (Джендо Стоянов Джедев) - български революционер, общественик и държавник, публицист и журналист. Роден е през 1850 г. в с. Медвен, Бургаско. Участва в организирането на Старозагорското въстание (1875 г.), включва се активно в подготовката на Априлското въстание (1876 г.) като апостол от IV революционен окръг, близък съратник на Г. Бенковски. Участва в събранието на Оборище, след обявяването на въстанието обикаля селата с Хвърковатата чета на Бенковски. На 19 май 1876 г. е арестуван край с. Терзийско, Ловешко, прехвърлян е в различни затвори; през септември въдворен в родното си село. От 1878 г. до 1881 г. работи като писар в Апелативния съд в Русе, член на Търновския окръжен съд, следовател в Русенския окръжен съд. Обявява се срещу преврата и политиката на Александър I Батенберг. Издава брошурата “Искендер бей”, след което е уволнен и принуден да напусне Княжество България. Установява се в Пловдив, където се изявява като общественик, журналист и писател. Организира първите тържества в памет на Христо Ботев и Хаджи Димитър. Един от идеолозите и организаторите на Съединението (1885 г.). Депутат е в IV Народно събрание (1886 г.), подпредседател (1887 г.) и председател (1888-1889 г.) на V Народно събрание. Книжовната си дейност започва с публицистика. Оставя огромно по обем и значение публицистично наследство. В Русе участва в издаването на в-к “Работник” (1881 г.). През 1885 г. издава самостоятелно в “Борба”. Един от редакторите на в-к “Свобода”, “Братство”, сътрудник на в-к “Народний глас”, “Независимост”, “Кукуригу” и др. Събира спомени, главно на живи участници в революционното движение, документи, проучва възрожденския печат. Натрупаният материал използва в книги “Васил Левски” (1883 г.), “Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата (1867-1868 г.)” (1885 г.), “Черти от живота и списателската деятелност на Любен С. Каравелов” (1885 г.), “Христо Ботйов” (1888 г.) - пръв опит за биографичен роман в българската литература. Най-значително му произведение е монументалната епична творба “Записки по българските въстания”, в която са отразени подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското и Априлското въстание. Стоянов събира и издава под своя редакция “Съчинения” на Любен Каравелов (8 т., 1886-1888 г.) и “Съчинения” на Христо Ботев (1888 г.).

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория