Роден е генерал-лейтенант Радко Димитриев - началник щаб на армията (1904 – 1907 г.), командващ 3-та армия (1912- 1913 г.), помощник-главнокомандващ (1913 г.). Завършва военното училище в гр. София и военна академия в Русия. Той е един от главните инициатори за свалянето на княз Александър I, след което емигрира в Русия, служи в Кавказ. След завръщането си в България (1898 г.) е началник-щаб на армията, след това - началник на Трета военна област, а в Балканската война (1912 г.) поема командването на Трета армия. Под негово командване е спечелено сражението на позицията Люлебургас - Бунар Хисар (15-19 октомври); командва съединените Първа и Трета армия и при атаката на Чаталджанската позиция (4 ноември ст. ст.). В Междусъюзническата война замества ген. Михаил Савов на поста помощник-главнокомандващ. По време на Първата световна война постъпва в руската армия, където командва последователно 8-и и 2-и сибирски корпус, 3-а и 12-а армия в Галиция, на р. Сан, ок. Лвов и пр. През 1917 г. е натоварен с отбраната на фронта Рига - Двина, където са най-тежките боеве. След революцията в Русия, след като отказва заедно с други генерали да приеме длъжност в болшевишката армия, е разстрелян. Неговото име носи с. Радко Димитрово (Шуменска община).

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория