В 56-членното областно събрание влизат общо 40 българи.
Областното събрание на Източна Румелия е върховен законодателен орган на Източна Румелия. Състои се от 56 депутати, от които избирани от местното население са 36, назначавани от главен управител от средата на най-видните земевладелци, търговци, занаятчии, чиновници и др. са 10, и по право – главите на различните религиозни общности, двама представители на върховните съдилища и главния контрольор на финансите – общо 10 души. С избирателни права се ползват всички граждани в Областта, навършили 21 г., които притежават недвижим имот или имат завършено висше образование. Кандидатите за депутати трябва да са навършили 25 г. Не могат да се кандидатират за депутати назначаваните от правителството административни чиновници, както и военните лица от милицията и жандармерията. Областното събрание се събира всяка година на обикновена сесия, която продължава до два месеца. При особени случаи главният управител може да свиква и извънредни сесии. Разтурянето на Областното събрание става от султана по предложение на главния управител. Заседанията на Събранието са открити. Депутатите в него се ползват с лична неприкосновеност. Като официални езици се ползват български, турски или гръцки. Главната функция на Събранието е изработването на закони и гласуването бюджета на Областта. Нормативните му актове влизат в сила след одобряването им от главния управител. Директорите (министрите), назначавани от главния управител, носят отговорност за своите действия и пред Областното събрание. От 1879 г. до 1884 г. мнозинство в Събранието имат представителите на Либералната (казионна) партия. През 1884–1885 г. те са изместени от представителите на Народната (съединистка) партия. Областното събрание съществува до Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.).

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория