Роден е Александър Стоянов Теодоров-Балан - български езиковед, литературовед и библиограф, член е на БКД от 1884 г. Следва славянска филология в Лайпциг и завършва в Прага през 1884 г. Доктор е по философия на Пражкия университет. Работи като гимназиален учител в София и служител в Министерството на народното просвещение (1884-1888 г.). От 1888 г. е хоноруван преподавател, а от следващата година - редовен преподавател по общославянска етнография и диалектология и по история на български език във Висшето училище (дн. СУ), професор и титуляр на Катедрата по славянски литератури (1893-1907 г., 1910-1934 г.). Той е един от създателите и пръв ректор на Висшето училище (дн. СУ). От 1939 г е почетен доктор на СУ. Има над 900 публикации, от които 200 посвещава на литературни проблеми. В научното му дело централно място заема книжовният български език и неговото съвременно състояние. Неговата “Българска граматика. Дял I. За думите. Ч. I. Звукословие” (1930 г.) и до днес е най-обширната фонетика на българския книжовен език. Особено място в българската граматична литература заемат “Нова българска граматика” (1940 г.) и “Нова българска граматика за всякого” (незавършена). Особено ценни са изследванията му в “Борба за съвременен правопис. Принос към историята на българския правопис” (1924 г.). Има приноси в областта на българската диалектология и историята на българския книжовен език. Основател е на съвременната българска библиография. Автор е на капиталния труд “Български книгопис за 100 години (1806-1905)” и на изследването “Книгописният труд у българите”. През 1956 г. издава книгата “Български записи с език, книжнина и общество”. Умира на 12 февруари 1959 г. в София.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория