Състои се откриване на I ОНС на Княжество България. За председател е избран Петко Каравелов.
Петко Каравелов е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Роден е през 1843 г. в Копривщица. Брат е на Любен Каравелов. Завършва гимназия в Москва. Постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Взема участие в работата на Учредителното събрание 1879 г., където застава на либерални позиции. Избран е за председател на I ОНС. Дълги години участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите (24 март–28 ноември 1880 г.), министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880–27 април 1881 г.). След извършването на държавния преврат през 1881 г. от княз Александър I Батенберг емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884–9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884–1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885–9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. След детронацията на княз Александър I Батенберг е председател на временното правителство (12–16 август 1886 г.) и член на Регентството. По време на управлението на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) е в опозиция и отстоява своите русофилски убеждения. След убийството на министър Хр. Белчев (март 1891 г.) е осъден на дългогодишен затвор. Освободен след амнистия през 1894 г. Петко Каравелов е един от ръководителите на Либералната партия от нейното създаване, през 1896 г. той става основател и председател до края на живота си на Демократическата партия. От февруари до декември 1901 г. заема поста на министър-председател и министър на финансите, а от април до декември 1901 г. е управляващ Министерството на народното просвещение. Под влияние на международната финансова криза и направените външни държавни заеми си подава оставката. Една година по-късно умира. По време на своето управление Каравелов се стреми към създаване на условия за замогване на селското население, прокарване на умерен протекционизъм, строги икономии и максимално използване на националните ресурси. Заедно с М. Дринов и К. Иречек следи за развитието и субсидирането на Българското книжовно дружество и издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". Поставя началото на инициативата за създаване на Дружество за разпространение на полезни знания сред народа и на сп. "Библиотека "Свети Климент".

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория