Роден е Драган (Димитър) Кириаков Цанков - български общественик, политик, публицист, почетен член на БКД (1884 г.). Дописен член на БКД (от 1894 г.). Чичо на К. Цанков. Учи в родния си град при Хр. Павлович и Ем. Васкидович, в Елена, Одеса и Киев. От 1848 до 1852 г. живее в Румъния и Австрия. Работи като учител във Френско католическо училище в Цариград (1857-1860 г.), където открива собствена печатница (1857 г.); инициатор за създаването на Община за българска книжнина (1856 г.). Заедно с Д. Мутев редактира издавания от Общината “Месецослов за 1857 година”. Ред. (1859-1863 г.) на в-к “България”, чрез който пропагандира униатството в Б-я. След неуспешен опит за създаване на бълг. католическа община (1860 г.) е преводач по паспортите в Свищов, инспектор при Дунавското параходно дружество в Свищов, действителен чл. на апелативния търг. съд и учител в Русе (1867-1868 г.). Заедно с Т. Бурмов, Т. Икономов и др. се обявява чрез в-к “Курие д’Ориан” против проекта на Митхат паша за турцизиране на бълг. училища. Работи като учител и адвокат в Русе (1872 г.). Известно време е учител по бълг. ез. в Галатасарай, Цариград. Чл. на Смесения екзархийски съвет (от 1873 г.), предс. на Бълг. читалище в Цариград (от 1875 г.). След Априлското въстание (1876 г.) заедно с М. Балабанов посещава Париж, Лондон и Петербург, за да привлече вниманието на чуждите пр-ва към нещастието на бълг. народ. Вицегубернатор на Търново (1877 г.), депутат в Учредителното НС, окръжен управител във Варна, търг. агент в Цариград. Гл. учител в софийските училища (1881 г.). През 1882 г. е арестуван и изпратен във Враца. Създател и водач на Либералната партия. Мин.-предс. (24 март – 28 ноември 1880 г., 7 септември 1883 – 29 април 1884 г.), мин. на външните дела и изповеданията, мин. на вътрешните работи. След разцеплението на Либералната партия (1884 г.) оглавява дясното крило, оформило през 1899 г. Прогресивнолибералната партия. След преврата на 9 август 1886 г. емигрира в Цариград и Петербург. Връща се в България (1894 г.) след падането на Ст. Стамболов. Неколкократно избиран за народен представител. Изявява се като темпераментен публицист във в-к “България”. Член на редколегията на в-к ”Независимост”. Автор на “Българска история” (Виена, 1866 г.), заедно с М. Балабанов издава книгата “България” (1876 г., на английски и френски език), превежда “Тъмниците ми” (1874 г.) от Силвио Пелико, издава на немска езикова “Граматика на български език” (1852 г.). Умира на 11 март 1911 г. в София.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория