В град Гоце Делчев се открива паметник на Гоце (Георги) Николов Делчев - виден деец на македоно-одринското национално революционно движение и ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден е на 23 януари 1872 г. в Кукуш. След като завършва прогимназия в родния си град, продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен от него и през 1894 г. става учител в Щип. По същото време в този град учителства и Д. Груев, основател и фактически ръководител на ВМОРО. Между двамата се установяват тесни приятелски отношения, в резултат на което Гоце Делчев влиза в редовете на вътрешната революционна организация. Следвайки богатите революционни традиции на българските възрожденски дейци и най-вече на В. Левски, той стига до идеята, че освобождението на Македония и Одринско от османско иго е възможно само чрез общо въоръжено въстание. За подготовката му е необходимо да бъде изградена по примера на Апостола гъста мрежа от революционни комитети във всички краища на двете области. Проникнат от тази идея, Гоце Делчев заедно с други ръководни дейци на организацията пристъпва към изграждането на революционни комитети. Още в началото на тази си дейност той проявява блестящи качества на талантлив организатор и се налага като неоспорим вожд на организацията. През 1895 г. е назначен за учител в Банско. Скоро след това напуска учителството и се отдава изцяло на революционна дейност. През 1896 г. участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Г. Петров изработва програмата и устава на организацията, който предвижда изграждането и на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е избран за задграничен представител, подвижен член на ЦК на ВМОРО и организатор на революционното движение. Гоце Делчев полага големи усилия за изграждане на революционните комитети, както и за тяхното снабдяване с оръжие. По негова инициатива през 1899 г. се пристъпва към изграждането на четнически институт на организацията, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното й масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринско. През 1902 г. заедно с Г. Петров е натоварен да преработи програмата и устава на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването "на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност" и за извоюване на пълна политическа автономия. Това довежда до промяна в името на организацията - от Български македоно-одрински революционни комитети в Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите сериозни успехи в организационното и изграждане и укрепване Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание. Затова енергично се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес, състоял се в началото на 1903 г., за вдигане на въстание в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Той се мотивира с това, че вътрешната революционна организация не е готова за подобна акция, както и с обстоятелството, че и международната обстановка в този момент не благоприятства за такова съдбовно начинание. Безсилен да наложи отмяна на взетото вече решение, заедно с Д. Груев успяват да отложат обявяването му за през лятото на същата година, както и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети. Тази тактика е продиктувана от желанието им да не се позволи концентрирането на големи турски сили в тези райони, както и да се избави от репресии беззащитното население от полските краища. След срещата си с Д. Груев Гоце Делчев продължава с малка чета обиколката си из Македония. На път за среща с водителите на Серски революционен окръг през 1903 г. четата му попада в обкръжение в с. Баница и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря на 21 април пада убит. Преждевременната му гибел е една от най-тежките загуби за организацията в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.).

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория