От 1-ва и 3-а армия Главното командване създава „Обединена армия" за Чаталджанската операция с командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев.
Радко Димитриев е военен деец, генерал от пехотата. Роден в с. Градец, Сливенско. Взема участие в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877–1878. След Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г., а по време на Сръбско-българската война 1885 г. е помощник началник-щаб на Западния корпус. Русофил по убеждения, Димитриев е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг извършена през август 1886 г. След неуспеха и емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 г. Включва се във военното управление на страната – началник-щаб на армия (1904–1907г.) и началник на 3-та Военноинспекционна област в периода (1907–1912 г.). По време на Балканската война 1912–1913 г. е командир на Трета българска армия, а през Междусъюзническата война 1913 г. е помощник-главнокомандващ на Действащата армия. След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война 1914–1918 г. Димитриев си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия. Разстрелян е при метеж на есери и меншевики във Владикавказ.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория