Започва Третият конгрес на македонската емиграция, в който участват 26 делегати. Председател на Върховния комитет е генерал Данаил Николаев (до 6 март 1897 г.), подпредседател е Йосиф Ковачев (председател през март-юни 1897 г.).
Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) е легална организация на македоно-одринските дружества в България. Комитетът е образуван на 19 март 1895 г. в София под името Македонски комитет, с председател Трайко Китанчев. На първия си конгрес приема устав и програма. През декември същата година се преименува на Върховен македонски комитет, а през 1901 г. на ВМОК. Бори се за политическа автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са: печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства. С цел да привлече вниманието на световната общественост през лятото на 1895 г. изпраща в Македония четири отряда и няколко малки чети в състав около 800 души. Частичен временен успех е постигнат само в Мелнишко. Въоръжената акция завършва с поражение. Под натиска на Великите сили князът и правителството на К. Стоилов оттеглят временно подкрепата си за Върховния комитет. Наскоро след неуспеха на въоръжената акция умира председателят на комитета Трайко Китанчев. След него за председатели са избирани Д. Николаев, Й. Ковачев, Б. Сарафов, Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев. Сложни са отношенията му с Вътрешната македоно–одринска революционна организация (ВМОРО). Различията се дължат най-вече на тактиката на националноосвободителната борба. ВМОРО разчита най-вече на организираната борба на населението в Македония и Одринско, а ВМОК – на решаващата помощ на България и нейната армия. Независимо от различията съществуват и моменти на ползотворно взаимодействие, особено през май 1899 г., когато за председател на Комитета е избран Борис Сарафов. ВМОК помага на ВМОРО с пари, оръжие, боеприпаси, литература и военни кадри, които обучават българското население в Македония и Одринско на военно дело. ВМОРО подпомага ВМОК да приеме на VII си конгрес (1900 г.) революционните методи на борба. Установеното единодействие между двете организации не се възприема от някои среди в Княжеството и те предприемат мерки за неговото прекратяване. Това довежда до разцепление в комитета. На Х конгрес на ВМОК, проведен в края на юли 1902 г., наред със старото ръководство, възглавявано от Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев, се избира и ново начело с Христо Станишев. То продължава линията на единодействие с ВМОРО. Въпреки противодействието на ВМОРО за преждевременно обявяване на въстанието ВМОК под ръководството на Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев предизвикват въстание през септември 1902 г. в Горноджумайско ( Благоевградско), което завършва с поражение. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) ВМОК сформира няколко чети. След поражението на въстанието комитетът се опитва да създаде свои бази в някои райони, но поради противодействието на ВМОРО не успява. През 1905 г. ВМОК престава да съществува като самостоятелна организация.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория