Георги Раковски е експулсиран във Влашко.
Георги Стойков (Сава) Раковски (Съби Стойков Събев) е български революционер, пръв идеолог на националното революционно движение, писател, публицист и етнограф. Роден е през февруари 1821 г. в Котел в търговско занаятчийско семейство. Племенник е на Георги Мамарчов. Учи в родния си град в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. Там се свързва с дейци на движението за църковна независимост. През 1841 г. в Браила подготвя масово въоръжено нахлуване в България (Браилски бунтове – 1841-1843 г.). На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите, той се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт, но понеже е гръцки поданик, трябвало да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Но гръцкият посланик в Цариград Александрос Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия. Тук престоява година и половина.
По време на Кримската война (1853-1856 г.) си издейства назначение в турската главна квартира в Шумен като преводач с тайното намерение да предпазва българското население от безчинствата на турските войски и, от друга страна – да изпраща военни сведения на руските войски. Планът му е разкрит и той е арестуван в Калафат, но по пътя за Цариград успява да избяга.
Укрива се 4 месеца в Котел и в навечерието на 1855 г. тайно се прехвърля във Влашко. Посреща с разочарование сключването на Парижкия мирен договор (1856 г.). Заминава за Нови Сад, където започва да издава вестник "Българска дневница", книгата "Предвестник горскаго пътника", първия брой на вестник "Дунавски лебед" и поемата "Горски пътник".
През 1857 г. е изгонен от Нови Сад по искане на турските власти. Живее в Галац и Яш, а от 1858 г. се установява в Одеса. Там се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения.
През 1860 г. се премества в Белград. Там съставя "План за освобождението на България" и "Статут на едно привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили (ръководният му принцип е: "Наша свобода от нас зависи"). Според плана в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото се предвижда да бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който да се движи по Балкана към Търново и Черно море. Появата му според Раковски ще разбуни народа. Въстанието според плана на Раковски трябва да избухне при благоприятна международна обстановка. Върховният организационен център също ще бъде изграден извън България.
Георги Раковски организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство (1863 г.), основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" (1866 г.), разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-мо лето". До края на живота си работи за осъществяване на революционните си планове.
Умира на 9 октомври 1867 г. от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. – в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.
Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност – и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория