Роден е Йордан Стефанов Йовков – български писател белетрист, класик на българската литература. Завършва гимназия в София (1900 г.) и Школата за запасни офицери в Княжево (1913 г.). Започва да учи право в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, но прекъсва поради липса на средства. Участва във войните като офицер. Учителства 11 години в Добруджа. През 1920 г. е аташе по печата в българската легация в Букурещ. Понижен е през 1925 г. поради липса на ценз - факт, изживян твърде болезнено от писателя. Подава оставка през 1927 г. и става преводач в Министерство на външните работи в София. Дебютира през 1906 г. със стихове - бледи подражания на символизма. Първия си разказ "Овчарова жалба" печата в списание "Просвета" през 1910 г. Освен разкази, очерци, цикли разкази и романи Йовков пише драми и комедии. Романтик-реалист, той създава дълбокохуманна психологическа проза, лишена от външноефектна, динамична фабула, но пропита от оптимизъм, стремеж към красота и нравствена извисеност. Заедно с Елин Пелин е един от най-добрите майстори на българския разказ. Съчинения: "Разкази" (т. I-II, 1917-1918 г.), "Жетварят" (1920 г.), "Последна радост" (1926 г., 2 издание, 1933 г., под заглавие "Песента на колелетата"), "Старопланински легенди" (1927 г.), "Вечери в Антимовския хан" (1928 г.), "Разкази" (т. I, II, III – 1928 г., 1929 г., 1932 г.), "Албена" (1930 г.), "Милионерът" (1930 г.), "Боряна" (1932 г.), "Чифликът край границата" (1934 г.), "Женско сърце" (1935 г.), "Ако можеха да говорят" (1936 г.), "Обикновен човек" (1936 г.), "Приключенията на Гороломов" (1938 г.). През 1970 г. излизат "Събрани съчинения" в 7 тома под общата редакция на С. Султанов. Йовков умира на 15 октомври 1937 г. в Пловдив.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория