В Прага започва процес срещу Йордан Цицонков (Асен Николов) от ВМРО, който в чешката столица застрелва Райко Даскалов. Цицонков е оправдан на процеса. На 22 октомври 1924 г. срещу него започва нов процес в Табор, който го осъжда на 20 години затвор.
Райко Иванов Даскалов е политически и държавен деец, един от ръководителите на Българския земеделски народен съюз. Роден е на 9 октомври 1886 г. в гр. Бяла черква, Великотърновско. Завършва Търговска гимназия в Свищов, Школата за запасни офицери в София и финансови науки - в Берлин. През 1913 г. влиза в редовете на БЗНС и се отдава на активна съюзна дейност. Във връзка с т. нар. Деклозиерова афера, чрез която съглашенските сили се опитват да привлекат България на своя страна в избухналата през 1914 г. Първа световна война, Даскалов е осъден и през 1916 г. върнат от фронта и хвърлен в Софийския централен затвор, където прекарва до есента на 1918 г. Пуснат на свобода под напора на избухналото Войнишко въстание 1918 г., той е изпратен заедно с други министри и депутати при въстаналите войници със задача да ги уговорят да спрат настъплението си към София. Делегацията стига до Кюстендил.
Виждайки в ситуацията възможност да се събори властта, Даскалов се отделя от делегацията и се отправя за Радомир, където след полученото от Ал.
Стамболийски предварително съгласие прокламира Радомирската република
(27 септември 1918 г.). Става главнокомандващ на въстаническите войски
и поема ръководството на по-нататъшното им настъпление към столицата. В
хода на въстанието проявява колебание и нерешителност, което довежда и
до неговото бързо потушаване. След поражението на въстанието заминава
в лагера на съглашенските войски в Солун. Амнистиран през декември 1918
г., се завръща в страната и се включва активно в живота на БЗНС.
Избран е за член на неговия Управителен съвет и на Постоянното му присъствие. Заедно с Ал. Стамболийски застава начело на лявото течение в съюза, което взема връх в организацията. Избиран е за депутат в XVIII и XIX
Обикновено народно събрание. Участва и в двата кабинета на Ал. Стамболийски като министър на земеделието и държавните имоти (октомври 1919 г. - май 1922 г.), министър на търговията, промишлеността и труда (май 1920 г. - януари 1922 г.) и министър на вътрешните работи и народното здраве (януари 1922 г. - февруари 1923 г.). Има големи заслуги в разработването на най-важните реформи на земеделското правителство - за трудовата повинност и трудовата поземлена собственост. Инициатор е за създаването на Оранжевата гвардия и председател на конгреса на цвеклопроизводителите в Търново (септември 1922 г.), по време на който е разгромена акцията на Конституционния блок, насочена към свалянето на земеделското правителство.
След изваждането му от кабинета през февруари 1923 г. е изпратен за български пълномощен министър в Прага, където го заварва и известието за държавния преврат на 9 юни 1923 г. Предприема незабавни дипломатически стъпки за спасяване на събореното земеделско правителство, но без успех. По негова инициатива се създава Задгранично представителство на БЗНС в Прага и се пристъпва към издаване на печатния му орган в. "Земеделско знаме" (август 1923 г.). На 26 август 1923 г. пада убит от наемен убиец, изпратен специално в Прага от сговористкото правителство.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория