Роден е Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) – български поет. Завършва основно училище в Пловдив през 1893 г. Същата година започва работа в Чирпанската телеграфо-пощенска станция, а през юни 1894 г. е преместен в Старозагорската телеграфо-пощенска станция. През 1898 г. е назначен за началник на телеграфо-пощенската станция в Стралджа, а от септември е телеграфист в Анхиало (днес Поморие). От 1 май 1902 г. е назначен за завеждащ 4-ти телеграфо-пощенски клон в София. Включва се във ВМОРО. През 1900 г. иска да бъде назначен за учител в Македония, но Екзархията му отказва поради липса на място. През 1901 г. е главен редактор на в. “Дело” – независим македоно-одрински лист. Заминава за Македония през 1902 г. и се включва в четата на М. Чанков. На 13 февруари същата година е пленен в с. Драгобраща от четата на капитан С. Стоянов. На 15 февруари е освободен и отива в София. Заминава (6 януари 1903 г.) отново за Македония, където престоява 4 месеца и редактира в. “Свобода или смърт”. Включва се в четата на Яне Сандански, но поради разногласия с него застава начело на драмската чета, която е разбита при с. Баница след смъртта на Гоце Делчев. Връща се в София (7 юли ), участва в списването на в. “Автономия”, а след Илинденското въстание е в редакцията на в. “Илинден”. Избран е за член на задграничното представителство на ВМОРО. През юли 1909 г. посещава Женева, Виена и Париж. Участва в кръга “Мисъл” на д-р Кръстев и е един от редакторите на сп. “Мисъл”. През 1906-1907 г. е командирован за “усъвършенстване по литература” в Нанси. От август 1908 г. е драматург в Народния театър. През юли 1910 г. е командирован в Париж, за да се запознае с театралното дело във Франция. Там на 13 юли умира Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, с която го свързва силна любов. В края на 1910 г. се среща с Лора Каравелова. На 19 септември 1912 г. се венчава с нея. След два дни тръгва с чета за Македония. Връща се в София на 25 ноември същата година. На 25 юни 1913 г. заминава за фронта. На 15 юли се връща в София. Вечерта на 29 ноември 1913 г. Лора се застрелва. Яворов прави несполучлив опит за самоубийство и остава почти сляп. Годините след смъртта на жена си прекарва мъчително поради мълвата, че той е неин убиец. Съдебните разследвания окончателно сломяват волята му за живот, в резултат на което взема голяма доза отрова и се застрелва. Първото си стихотворение – “Напред”, публикува през 1895 г. във в. ”Глас македонски”. След него излизат “Пред тъмничния зид” и “Пролетната жалба на орача”, където за пръв път се подписва с псевдонима П. К. Яворов, даден му от Пенчо Славейков. В “Мисъл” публикува (1900 г.) “Арменци”, “Калиопа” и “Градушка”. Издава (1901 г.) първата си книга “Стихотворения”, която е посрещната с възторг. В следващите години се появяват книгите “Гоце Делчев” (1904 г.), “Безсъници” (1907 г.), “Хайдушки копнения” (1909 г.), “Подир сенките на облаците” (1910 г.), “В полите на Витоша” (драма, 1911 г.), “Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (драма, 1912 г.). Превежда “Ромео и Жулиета” (1914 г.) и “Укротяване на опърничавата” (1915 г., посмъртно). Умира на 16 октомври 1914 г.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория