Умира Янко Иванов Сакъзов – български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСП (об.) - партията на т. нар. широки социалисти. Роден е на 24 септември 1860 г. в Шумен. Учи в Русия (1878-1881 г.) и след това в Германия (1881-188 г.), в Лондон (1883 г.) и в Париж (1884 г.). Известно време е учител по естествени науки и история в Шумен, където работи заедно с Димитър Благоев, помощник-прокурор в Шумен (1887-1890 г.). С други земеделци се противопоставя на изменението на чл. 17 от Конституцията, протестира в Камарата (1912 г.) срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личния режим ще доведе до сблъскване между съюзниците. През Първата световна война се застъпва за пълен неутралитет на България. Всепризнат лидер е на БРДСП (об.), до края на живота си е член на нейния Централен комитет и представя партията в международни социалистически организации. Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Т. Теодоров (19 октомври 1918 г. – 6 октомври 1919 г.), прокарва осемчасовия работен ден. Изпълнява различни дипломатически мисии в чужбина. Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. Народен представител е в VII (1893-1894 г.), VIII (1894-1896 г.), ХII (1902-1903 г.), ХV-ХIХ (1911-1923 г.), ХХI-ХХIII (1923-1934 г.) Народно събрание. След Деветнадесетомайския преврат (1934 г.) е в легалната опозиция. Автор е на книгите “Цезаризъм или демокрация” (1903 г.), “Българите в своята история” (191 г.) и др. Бори се срещу идеите на Коминтерна и болшевизацията на социалдемократическото движение в България. Съчинения: “Поглед върху новата история на България и мястото на българските социалисти” (1906 г.), “Против монархията - в защита на републиката” (1946 г.).

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория