Александър II (1818 г.-1881 г.) е руски император от династията Романови, най-големия син на Николай I Павлович и Александра Фьодоровна. Политическото положение в Русия след неуспешната Кримска война (1853-1856 г.) създава условия за реформи и Александър II е принуден да ги започне. На 19 февруари 1861 г. ( 3 март 1861 г.) отменя крепостното право, поради което е наречен Цар Освободител. Александър II отменя телесните наказания и въвежда нов университетски устав (1863 г.), земска и съдебна реформи. Започва подготовката на военна реформа. От 1862 г. обявява публично държавния бюджет. След 1866 г. се извършват няколко опита за атентат срещу Александър II. Това довежда до засилване на ролята на органите за вътрешна сигурност и репресиите срещу радикалните течения, организации и движения. Създава върховна разпоредителна комисия (1880 г.) начело с граф Лорис-Меликов. Създава условия за либерализация на обществения живот и проявяване на радикални идеи в публицистиката, литературата и други области на обществения живот. Приема закон за градско самоуправление (1870 г.) и закон за всеобща военна повинност (1874 г.). В областта на външната политика Александър II обръща особено внимание на т. нар. източен въпрос и за отменяне условията на Парижкия мирен договор (1856 г.). Продава на САЩ Аляска (1866 г.), присъединява Туркестан (1864 г.), Хива (1873 г.) и Кокандското ханство (1876 г.). За да засили руското влияние на Балканите, започва война с Турция (1877-1878 г.). Войната завършва с успешния за Русия Санстефански мирен договор (1878 г.). Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като велика сила. Александър II става жертва на атентат, организиран от радикалната организация "Народна воля".

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория