В хода на Първата световна война (1914-1918 г.) Четвърта българска пехотна дивизия отбива контраатаките на румънските и руските войски в Северна Добруджа. След разгрома на Румъния през 1916 г. от войските на Тройния съюз Северна Добруджа е превърната в окупирана от Германия област. С декрет на германския кайзер от 12 януари 1917 г. цяла Румъния, в това число и Северна Добруджа, преминава под управлението на германския главнокомандващ на Балканите. По силата на предварителния договор от 5 март 1918 г., сключен между Централните сили и Румъния, в Северна Добруджа се установява Кондоминиум над Северна Добруджа. Това положение се потвърждава и от Букурещкия мирен
договор 1918 г.

Според този договор съюзните държави трябва да осигурят на Румъния търговски излаз към Черно море. Установяването на кондоминиума допринася за падането от власт на правителството на В. Радославов. България продължава да настоява Северна Добруджа да бъде придадена към нашата страна, тъй като тази територия е преминала към Румъния през 1878 г. след подписването на Санстефанския мирен договор 1878 г. и Берлинския договор 1878 г. Германия, Австро-Унгария и Турция не възразяват срещу това, но настояват за териториални отстъпки в други райони на Балканския полуостров и за икономически облекчения в Добруджа. На 25 септември 1918 г. в Берлин представителите на Германия, Австро-Унгария, Турция и България подписват протокол, според който Северна Добруджа се предава на България безусловно. Този протокол не влиза в сила, тъй като според Версайския мирен договор от 28 юни 1919 г. Северна Добруджа остава в Румъния.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория