На конгрес на Тайния военен съюз в София е взето решение за преврат срещу кабинета на Народния блок.

На изборите проведени на 21 юни 1931 г. коалицията на Народния блок регистрира победа - получените над 590 хиляди гласа й осигуряват 150 мандата. В съответствие с предизборната си програма кабинетът дава пълна свобода на печата. През 1932 г. е обявена амнистия, която позволява на емигриралите през 1923 г. земеделски ръководители да се върнат в страната и да се включат в политическата борба (БЗНС "Александър Стамболийски"). В същото време Народното събрание гласува нова добавка към Закона за защита на държавата. Запазени са старите структури на полицията и Обществената безопасност, продължава безкомпромисната борба срещу комунистите.

Основен въпрос за разрешаване във вътрешната политика на правителството е излизане на страната от икономическата криза. Опитите тя да бъде омекотена с външна помощ завършват с частичен успех - на проведената през 1932 г. конференция в Лозана България получава разсрочка на плащанията си по репарационния дълг. През тригодишното управление на Народния блок настъпват редица промени сред политическите сили в страната. Разпада се Демократическият сговор. В унисон с международните тенденции за засилване влиянието на фашистката идеология в обществения живот възниква Националното социално движение на бившия министър-председател проф. Александър Цанков, което за кратко време спечелва голям брой гласоподаватели. Привърженици на авторитарната идеология са и част от българските офицери, обединени в политическия кръг "Звено", както и някои младежки организации - Съюзът на българските национални легиони, Българска родна защита... С надеждата за връщане на Западна Тракия в българските предели, във външната си политика Народният блок дава приоритет на връзките си с Франция и Югославия. Основано е българо-югославско дружество, проведени са две срещи между цар Борис III и крал Александър. Една година по-късно отношенията между двете страни отново охладняват поради влизането на Югославия в т.нар. Балкански пакт (Румъния, Гърция, Турция). Целта на пакта е да се намерят военни гаранции срещу евентуалните опити на България да промени границите си, определени й от Ньойския договор. В началото на 1934 г. противоречията в Народния блок се засилват. Борбата е главно между Демократическата партия и земеделците. Последните не са доволни от министерските кресла, предоставени им в правителството, и от предприетите в селското стопанство мерки за излизане от кризата. На 15 май 1934 г. Никола Мушанов подава оставката на кабинета.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория